Срам от телевизията

За пръв път изпитах срам от Българска национална телевизия. Повод беше централната новинарска емисия от 23 май, един ден преди големия български празник 24 май. Това чувство на срам от националната медия наистина ми се случва за пръв път и затова се опитвам да определя наистина какво е това, но да, това е силно чувство на срам и неудобство пред пропагандата в полза на Украйна, която вече достига чудовищни и гротескни размери и се излъчва по националната медия. Медия, на която все още вярват стотици хиляди българи, с надеждата да чуят всеобхватна, неполитизирана и професионално поднесена информация.

В изключително обширен репортаж ни бяха показани украински деца, които вместо обичайните игри, си играят на война, облечени в камуфлажни униформи и каски на главите. Децата обясняваха чистосърдечно, как искат да станат войници и да отмъстят на руснаците, как руснаците са най-големите врагове на украинците, как трябва да бъдат избити всички руснаци… Боже кой допусна това? Кой пося тази омраза между близки и братски народи? Кой позволи тя да достигне до тези чудовищни размери? И кой продажник си позволя да я мултиплицира и пропагандира, по нашата национална медия?

Как ще се погледнем в огледалото един ден? А този ден не е толкова далече… Как ще оправдаем всичките тези лъжи, изречени по всички медии, в последната година и три месеца, от началото на военната операция между Русия и Украйна? Как ще си спомняме за прикриването и неотразяването на истинската и съществена информация, как ще си спомняме за гротескната пропаганда в полза на фашизма, на антихристиянството, на нечистите икономически интереси и използвачеството?

Мисля че наистина съвсем скоро, в рамките на няколко години, ще дойде момент, в който ще се срамуваме от това, че външни сили са карали цялото ни общество да казва на черното бяло и на бялото черно и ние българите без особена съпротива сме се подчинявали на тези нареждания…