Питат ли ме дей Пилонът

Честна дума, ще спра да пиша! Или ще пиша само гурманска поезия. Вече ме е страх да коментирам темите от новините, защото стават все по-необясними. Ето, цялата минала седмица, все едно няма нищо по-важно, се занимаваме с вдигането на някакъв пилон на някаква ливада в Родопите. Защо този пилон беше (и продължава да бъде) толкова важен? В разгара на спора се оказа, че издигането му е напълно законно и съгласувано с всички безумни инстанции, с които трябва да се съгласува. На частна земя е, на която собственикът можеше да построи хотел или ресторант. На тази земя от десетина години се свиква събор и май досега никой не се е възпротивявал. И какво стана накрая?

Граждански адреналин се изля върху пилона от обичайните две страни – патриотическата и умнокрасивата. Умнокрасивата страна удари с класическото си оръжие – доноси, сигнали и жлъчни остроумия. Аргументите бяха в традиционните за общността тематични групи – зеленизъм и простотията на патрЕотите. Левите либерали мразят всичко, което провокира у населението някакво чувство за национална идентичност. За тях носиите са простотия, селяндурщина, срамуват се от хора с носии, обявявайки ги за примитивни, като забравят (или пък никога не са знаели, което е по-вероятно), че носията е празничното облекло на заможните слоеве, на някогашната „градска десница“. За левите либерали национализмът е вреден, защото възпитава принадлежност към естествена общност (семейство, народ, нация) и пречи на приобщаването към някоя от многото изкуствени общности. Изкуствените общности са нужни на левите либерали, за да заменят индивидуалните права и свободи с групови, да подчинят личността на колектива, което е и мечтата на всеки тоталитарен режим. И това ги прави точно обратното на „либерали“, за каквито се самопровъзгласяват.

Разбра се, грижата на умнокрасивитета за майката Природа е дълбоко лицемерна, защото ако знамето беше гейският байрак с цветовете на дъгата, тогава щеше да обере възторжените им овации, дори пилонът да беше висок един километър и да стърчеше забучен в бетонен фундамент с площта на община Чепеларе. Ако знамето беше на Европейския съюз, издигнато по инициатива на някое НПО от хранилката, тогава умнокрасивитетът щеше да каже: „Външна граница на ЕС! Цивилизацията започва оттук!“. Но когато е българското, тогава е простотия. И всичко това няма нищо общо с екологията.

Другата страна в конфликта е по-симпатична, защото е по-истинска. Любовта към родината е естествено човешко чувство, но то много лесно се изражда в патриотарство и шовинизъм. Обикновено човек черпи самочувствие от принадлежността си към нещо, за което няма заслуги, когато не може да го черпи от собствените си качества и постижения. Друг е въпросът че е ужасно тъпо да ровиш и да търсиш с какво превъзхождаш другите, с какво си повече от тях. Както се казва в една молитва на св. Симеон Нови Богослов: „пази ме, благий Наставниче на смирението, от страшното и гибелно внушение за превъзходство и духовно предимство“. А национализмът е именно това – търсене на повод за превъзходство: германците може и да правят хубави автомобили, но пък ние правим розово масло и кисело мляко; американците може и да имат голяма страна, но нашата е шест пъти и половина по-стара от тяхната! И затова вием хора в Рилските езера, само дето не викаме: „Булгар, булга-а-ар!“ със следи от ластика на чорапите по босите крака.

Да искаш в ясно време да ти видят пилона хем от Гърция, хем от Румъния, не е нещо ново – такава беше идеята и на петолъчката на Бузлуджа. Но в комплексите си не си ли дават сметка, че по този начин подчертават малките размери на гордата си родина? Колко ли голям пилон ще трябва да забучат в центъра на Щатите, та да се вижда хем от Канада, хем от Мексико? Но както вече се каза, ние бием американците, ако не по друго, то поне по стародавност. В тази връзка Виктор Стоянов от фондация „Македония” бил казал: „Ние сме стара нация, която има своята роля в Европа”. Там е работата, че всички нации са горе-долу на една възраст, като нашата е сред най-младите, защото се появява чак през 1878, но да не поемаме в тази посока.

Така или иначе издигането на голям национален флаг е нещо по-скоро похвално, отколкото осъдително. Патриотичното чувство е нещо изключително полезно за народа, защото кара отделният човек да усеща, че на света има нещо по-голямо и по-важно от собствената му личност. Единственият източник на всички човешки беди и нещастия е заблудата, че всеки човек, всеки АЗ е най-важен на света, че от него няма нищо по-значимо, че всяко, дори и най-малкото накърняване на емоционалния му комфорт, е катастрофа от космическа величина. Драматичната заблуда, че човекът е мерило за всички неща, поставя основата на учението за Свръхчовека, от което произтича чудовищната самота, отчуждение и отчаяние на индустриалните векове. Трагедията на модерния цивилизован човек е постепенното му превръщане от личност в индивид. Личността живее с другите личности в организъм, докато индивидът е бурмичка от голяма и необхватна с мисълта машина, която не винаги има своя смислена цел. Патриотизмът, както и любовта към семейството и ближния, помага на човека да остане повече личност и по-малко индивид. И ако един пилон с националното знаме помага на това, то нека е висок не 111, а 222 метра!

Има обаче и нещо друго. Всеки път, когато кучетата се разлаят за някаква глупост като тази с пилона, не можем да се отърсим от чувството, че сякаш някой иска хората да бъдат непрекъснато разединени. И не само разединени, но и противопоставени, озъбени един срещу друг. Знам ли, може би така по-лесно се държат в подчинения огромни, невиждани досега в историята по своята огромност човешки маси. Човекът е хищник. По-зъл и по-опасен от всички останали хищници.

Нека не си мислим, че цялото човечество се състои от личности като нас, които словоблудстват из печатните и електронни медии, а вечер, приятно уморени от умствено и емоционално усилие, вдигат на креслото подутите си крака, сипват си правилно питие и разтварят уютна книга. Не. В голямата си част човечеството не се състои от такива екземпляри. Ние сме като тарантули в кутия от обувки – ако ни оставиш на увредената ни природа, на следващата сутрин ще намериш само един от нас жив, изпохапан и с изпотрошени крака. Затова всеки път, когато ни се стори, че надушваме световната конспирация, нека си казваме, че може би това е начинът да не се самоунищожим. Всяко нещо може да бъде оценявано от различни гледни точки.

И все пак разделението на човечеството на враждуващи агитки не е стихийно, в него може да се наблюдава някаква закономерност. За вас не знам, но ако на мен ми кажат темата на следващия граждански конфликт, аз ще позная кой на коя страна ще застане. Да вземем пилона. Ако ми бяха казали: така и така, ще вдигат голямо българско знаме, у мен нямаше да остане съмнение, че умнокрасивитетът ще се разсмърди, дори и преди да се е разсмърдял ефективно. Защо е така? Защото освен изкуствено има и естествено разделение на човечеството на противопоставящи се лагери. Дори няма да сгрешим, ако кажем, че изкуственото, режисираното разделение просто канализира естественото, придава му конкретни очертани за всеки следващ случай, предоставя удобни опорни точки на спорещите страни.

Има ли закономерност кой от какво се възхищава и от какво се възмущава? Има, разбира се, и това е въпрос на мироглед – вижте дори само двете шествия миналата събота. Можете ли да се сетите кое от тях е било ЗА пилона и кое ПРОТИВ? Това, което казахме преди малко за човешкото тщеславие е подходящ критерий – хората се делят на такива, според които над тях няма нищо, и на такива, според които над тях има поне една по-голяма и по-мъдра сила, пред която са отговорни за делата си. Поради това едните са по-материални, а другите – по-духовни. Едните са по-арогантни, а другите – по-смирени. Това са двете агитки, независимо с какви имена са се наричали през вековете. Това са децата на Каин и на Сит. И няма какво да се учудвате, че днешните евроатлантически либерали са внуците на някогашните болшевишки тоталитаристи. Породата е една, освежени са само етикетите. Въпрос на имена, на думи, но не и на същност. Същността е една и съща от памтивека.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.