Арабските държави в Авраамовите споразумения са обвързани с Израел и след насилието в Дженин

Публичният гняв в арабския свят нараства на фона на най-мащабната военна операция на Израел в окупирания Западен бряг на река Йордан от години насам. И въпреки това няма изгледи арабските държави, които вече нормализираха отношенията си с Израел, да превърнат словесната осъдителност в действие.

Хиляди бяха прогонени от бежанския лагер Дженин в хода на двудневната израелска военна операция, а палестински представители съобщиха, че убитите са най-малко десет. Становището на Израел беше, че унищожава терористична инфраструктура и оръжие на палестинска бойна групировка, зад която стои Иран.

Всъщност, израелската военна операция създава нелепа дипломатическа ситуация за четирите арабски държави, които са подписали серия от мирни пактове за нормализиране на отношенията, известни като Авраамовите споразумения, с Израел. Действията на израелската армия на окупирания Западен бряг правят и още по-далечна перспективата на присъединяването на Саудитска Арабия към проекта за нормализация на отношенията, катализиран от САЩ (Авраамовите споразумения бяха подписани първо между Израел, Бахрейн и ОАЕ под егидата на бившето правителство на САЩ на президента Тръмп – бел. ред.).

В същото време обаче анализатори са на мнение, че икономиката и търговският интерес вероятно ще надделеят над чиято и да е морална присъда, „издадена“ от арабските държави в Авраамовите споразумения - Бахрейн, Обединените арабски емирства, Судан и Мароко.

"От гледната точка на ОАЕ и Бахрейн споразуменията са устойчиви и едновременно с това ключови за разширяване на обсега на техните национални интереси", е мнението на Санам Вакил, директор на Програмата за Близкия изток и Северна Африка на британския Кралски институт за международни отношения (Чатъм Хаус).

"И все пак на пръв поглед, с оглед цялото това насилие, няма да има публична прегръдка с (премиера на Израел Бенямин) Нетаняху и със сигурност ще наблюдаваме изостряне на дипломатическите отношения, като търсеният резултат е да се спре израелската агресия".

От конфликт към просперитет

Съединените американски щати работят за допълнително разширяване на Авраамовите споразумения с надеждата, че те ще бъдат използвани за напредък по разрешаването на израелско-палестинския конфликт.

Вашингтон се надява също така да трансформира регионалния конфликт в икономически просперитет в една от най-горещите точки на света. Макар и проблемните отношения между Израел и палестинците да не дават никакви признаци за отслабване на напрежението, те очевидно не застрашават Авраамовите споразумения.

"Нахлуването на израелската армия в Дженин няма да засегне Авраамовите споразумения. Разбира се, то ще обтегне някак си взаимоотношенията (между Израел и арабските държави)… Но нещата ще си вървят по старо му", заявява Нийл Куилиъм, сътрудник по Програмата за Близкия изток и Северна Африка на Чатъм Хаус.

Лидерите на Израел, ОАЕ и Бахрейн подписаха Авраамовите споразумения в Белия дом през 2020 г. Судан и Мароко се присъединиха по-късно.

Израелската държава, изолирана тотално в продължение на десетилетия от близкоизточните си съседи, вижда в споразуменията начин да се добере до нови търговски възможности в Персийския залив и отвъд него.

Например, Израел започна да си сътрудничи с ОАЕ в сферата на финансите, енергетиката, водните ресурси, сигурността, технологиите, както и в ред други сектори. Така през март тази година влезе в сила споразумение за свободна търговия между двете държави - първа подобна сделка на Тел Авив с арабска държава.

Независимо от това сближаването на Израел със страните от арабския свят далеч не протича гладко, а и коалиционното правителство на Нетаняху - в което има представители на крайнодесни партии с призиви за анексия на Западния бряг на река Йордан - не го прави по-лесно. А именно там палестинците от край време жадуват да създаде независимата си държава.

Палестински представители казват, че се чувстват предадени от своите арабски братя, които са сключили сделки с Израел, преди първо да настояват за развитие на проекта за създаване на палестинска държава. В миналото само две арабски държави - Египет и Йордания, са сближавали напълно отношенията си с Израел.

Лимитирани действия

Страните, обвързани с Авраамовите споразумения, все още се оплакват от израелската политика спрямо палестинците във всеки момент, в който избухне насилие, но следват единствено лимитирани действия.

Във вторник, 4 юли, Бахрейн заклейми израелското нападение срещу Дженин и призова за рестартиране на замразения мирен процес. Външното министерство на ОАЕ на свой ред отправи призив за прекратяване на, както то я нарече, периодично ескалиращата кампания срещу палестинския народ.

По-рано - през юни, Мароко заяви, че ще се опита да забави до след края на лятото срещата на върха на страните от Авраамовите споразумения, на която трябва да е домакин, в знак на протест срещу решението на Израел да разшири зоната на заселване на окупирания Западен бряг и като реакция на предишна израелска акция в Дженин, при която бяха убити петима души. Но нищо повече.

Надеждите на Израел да нормализира отношенията си с регионалния "богаташ от тежка категория" – Саудитска Арабия, на практика се изпариха далеч преди последното насилие в Дженин. От Рияд обявиха, че нормализация е невъзможни, докато на дневен ред е целта на палестинците да имат своя независима държава.

Агенциите на ООН за хуманитарна помощ започнаха да бият тревога с оглед мащабите на израелската операция в Дженин, докато ползващата се с международна подкрепа Палестинска автономия обяви, че прекратява контактите си с Израел.

Въпреки това Палестинската автономия загуби доста от поддръжниците си сред самите палестинци и съответно международният отзвук от израелската военна операция се оказа доста заглушен.

САЩ казаха, че уважават правото на Израел на самозащита, но посочиха, че избягването на цивилни жертви само по себе си е императив.

Коментирайки разширяващите се взаимоотношения на неговата страна с Бахрейн, израелският посланик в тази държава – Амир Хайек, заяви в интервю за Ройтерс миналия месец следното: "Не е като да нямаме различия (с ОАЕ). Но това са взаимоотношения, които стигнаха до там, откъдето няма връщане назад".

Превод: Иво Тасев, БТА