Успя ли Еманюел Макрон да успокои французите за 100 дни, както бе обещал

На 17 юли френският президент Еманюел Макрон обяви, че министър-председателката Елизабет Борн остава на поста си. Борн бе оставена на премиерската позиция почти в края на 100-те дни за успокоение на французите, които Макрон обяви на 17 април след прокарването на спорната пенсионната реформа във френския парламент, породила вълна от протести в цялата страна. През 100-те дни на успокоение на французите Макрон обеща стъпки в няколко приоритетни области - трудов пазар, справедливост и републикански и демократичен ред. Той даде заявка за постигане на напредък в областта на националното образование и в подобряване на здравната система, в подобряване на условията на труд, на заплатите, на защитата на околната среда, на борбата със социалните и данъчните измами, на реиндустриализацията на страната. На 17 април 65 процента от французите казаха, че до успокоение в страната може да се стигне, ако министър-председателката Елизабет Борн бъде сменена. Именно Борн бе тази, която бе натоварена от Макрон с неблагодарната задача да брани пенсионната реформа в парламента и много французи свързват прокарването ѝ в долната парламентарна камара без вот като грешен подход от страна на премиерката. Прокарването на реформата без гласуване в Националното събрание, а чрез прилагане на член от конституцията, бе разкритикувано на 14 юни и от Съвета на Европа, припомня Франс прес. Тогава институцията заяви, че този конституционен механизъм поражда въпроси относно разделението на властите, суверенитета на законодателите и принципите на плурализма.

В края на юни 100-дневния период за успокоение на нацията бе белязан от нова вълна на протести и размирици, породени от застрелването от френски полицай на 17-годишен французин от алжирски произход по време на пътна проверка в парижко предградие. Заради размириците, смятани за най-тежките във Франция от близо 20 години, десетки хиляди членове на силите на реда бяха мобилизирани в продължение на няколко нощи във френските градове, общественият транспорт през нощта бе спрян, а големите обществени прояви бяха отменени. Протестите и сблъсъците постепенно отшумяха, след като френски политици, знаменитости и близки на застреляното момче призоваха за завръщане към спокойствието. Така въпреки този период на ескалация на напрежението 100-те дни на действия за успокоение на нацията се смятали от Макрон и неговото правителство за успешни, казаха хора от антуража на президента на 17 юли. Именно затова и Борн бе оставена на поста си, но тя пък поиска да бъдат направени някои корекции в нейното правителство.

На 18 юли Макрон покани в Елисейския дворец на вечеря министрите. Той приветства работата им в последните месеци, каза, че се гордее със свършеното от тях и заяви, че нещата във Франция са започнали да се движат в много области, от пенсиите до трудовия пазар, от икономиката и реиндустриализацията до екологичния и енергиен преход. На министрите си тогава Макрон напомни, че предстоят още решителни реформи, които ще бъдат предприети през есента, когато политиците се върнат от лятната си ваканция и започне новият парламентарен сезон.

Същият ден допитване до общественото мнение на института „Елаб” показа, че 64 процента от французите продължават да искат отмяна на пенсионната реформа. Допитване на института „Одокса” показа, че 8 от 10 французи смятат, че Макрон и правителството на Борн не са постигнали целта си за успокоение на нацията за период от 100 дни.

Два дни след като похвали свършеното от министрите си, Макрон пристъпи към поисканите от Борн корекции в кабинета. Думата корекции предвещаваше, че външната министърка Катрин Колона, министърът на въоръжените сили Себастиан Льокорню, министърът на икономиката и финансите Брюно Льо Мер и вътрешният министър Жералд Дарманен ще запазят постовете си. Така че за никой не бе изненада, че вчера корекциите в правителството се изразиха в отстраняването на министъра на образованието Пап Ндайе и на министъра на здравеопазването Франсоа Брон. От правителството по своя собствена воля или по желание на Борн си тръгнаха и Марлен Шапа (държавен секретар за социалната и солидарната икономика), Женвиев Дариосек (делегиран министър по въпросите на инвалидите), Оливие Клейн (делегиран министър за градовете и жилищната политика), Жан-Франсоа Карансо (делегиран министър на отвъдморските територии), Изабел Ром (делегирана министърка на равнопоставеността между жените и мъжете), Жан-Кристоф Комб (министър на солидарността и автономията), посочва "Фигаро".

От тези промени най-голямо впечатление направиха отстраняването на здравния и образователния министър и това, че Марлен Шапа поиска сама да напусне правителството. Здравеопазването и образованието са едни от основните приоритети в програмата за втория президентски мандат на Макрон. Той обяви планове да увеличи заплатите в здравния и образователния отрасъл, да назначи повече хора в тези сектори.

В областта на здравеопазването на 13 юни по време на визита в медицинска лаборатория в Шампан Макрон обяви планове за релокализация във Франция на производството на около 50 медикамента. Става дума за медикаменти, произвеждани изцяло в чужбина, или за медикаменти, произвеждани във Франция, но в количества, които не успяват да задоволят търсенето. Целта на тази инициатива е да няма недостиг на важни медикаменти в страната – проблем, възникнал по време на коронвирусната пандемия. Франция е зависима на между 60 и 80 процента от вноса на медикаменти или съставки за медикаменти (антибиотици, медикаменти в анестезията, обезболяващи на морфинова основа, медикаменти за онкоболни), като този внос е по-специално от Китай. По време да ковидната пандемия и затварянето на китайската икономика заради локдауните веригите на доставки бяха нарушени драстично. Според допитване на агенция Бе Ве А 37 процента от французите са се сблъскали в последно време с недостиг на медикаменти в аптеките, припомня Франс прес.

Замяната на министъра на здравеопазването Франсоа Браун с Орелиен Русо, който досега беше директор на канцеларията на Елизабет Борн, се вписва в амбициите на Макрон да подобри здравната система в страната.

Що се касае до образованието, на 4 май по време на визита в град Сент Макрон представи стратегията си за професионалните гимназии в страната. Той обеща инвестиции в размер на 1 милиард евро на година в тези учебни заведения, които ще подготвят още отрано нови кадри за трудовия пазар и ще ориентират младите към професии, които ще им позволят да имат работа. Реформите предвиждат и получаване на компенсации от учениците от професионалните гимназии, когато са на професионален стаж.

Вероятно с цел реализиране на тези планове Макрон смени министър Пап Ндайе с Габриел Атал, който досега беше делегиран министър за публичните финанси. Пап Ндайе в последно време си навлече гнева на френското общество заради случай, при който тийнейджърка се обеси в дома си след месеци на училищен тормоз, за който били информирани всички образователни инстанции, но нищо не било предприето. Първоначално Ндайе реагира на тази история, като каза, че цялото общество е отговорно за смъртта на малката Линдзи, намеквайки, че нейните родители, борили се усилено срещу тормоза, са също виновни. А случаят със 17-годишния Наел, застрелян от френски полицай по време на пътна проверка, извади наяве историята на младеж, който отрано е напуснал общообразователното училище и показа, че образователната система има сериозни проблеми към приобщаването на този род проблемни младежи.

Марлен Шапа, която още преди два дни обяви намерение да напусне правителството, пък беше една от водещите поддръжници на идеите на Макрон в продължение на 7 години Тя заемаше различни постове в кабинета в продължение на 6 години. Но в последно време тя се забърка в два големи скандала. През април нейни снимки и нейно интервю бяха публикувани на 12 страници на френското издание на сп. "Плейбой". Не ставаше дума за голи снимки, но все пак появата на член на кабинета в подобно издание породи скандал точно в момента, в който френското общество недоволстваше от прокарването на пенсионната реформа. В интервюто за "Плейбой" Шапа говори за правата на жените, за абортите, за правата на ЛГБТ+ общността, за културата и за литература. Според издателя на списанието Жан-Кристоф Флорентен то вече не е само "списание за женски задни части", а интелектуално издание, в което се дискутират актуални проблеми. Французите обаче така и не разбраха инициативата на Шапа да даде интервю за това издание точно в момент на силно обществено напрежение.

Шапа освен това оглавяваше фонд, наречен "Мариан", в който милиони евро трябваше да бъдат използвани за популяризиране на ценностите на Френската република. Фондът бе създаден след убийството на преподавателя Самюел Пати от радикализиран младеж заради това, че учителят говорел пред учениците за карикатурите на пророка Мохамед. Със средствата от фонда "Мариан" трябваше да бъдат финансирани асоциации и физически лица, работещи за популяризирането на ценностите на Републиката и борещи се срещу радикалните и сепаратистките настроения и изявления. Във фонда са били вложени 2,5 милиона държавни средства. Те трябвало да бъдат отпуснати след щателно проучване на кандидатурите за финансиране. Средства са били отпуснати на 17 кандидатури, но постепенно започнаха да се появяват информации за отклоняване на пари, за фаворитизъм при отпускането на сумите или за бенефициенти, използвали финансирането не по предназначение. Така например стана ясно, че един от бенефициентите, асоциацията "Да възстановим всичко, което е на общността", е получила 300 000 евро, които отчасти използвала за финансиране на съдържание, нападащо политици от левицата. А "Съюзът на дружествата за физическо възпитание и военна подготовка" използвал предоставените му 355 000 евро за почти незабелязани публикации и основно за заплати на някои от лидерите си. Всички тези медийни разкрития породиха възмущение от страна на близките на преподавателя Самюел Пати, доведоха до разследвания от страна на властите, до претърсвания и до парламентарни изслушвания, като всичко това опетни още повече репутацията на младата Шапа.

Самата Марлен Шапа споделя, че за нея е било чест да прекара 6 години на различни постове в правителството. "Не винаги се справях успешно, но винаги опитвах да съм на разположение, да се вслушам в проблемите на хората", заяви тя пред телевизия Бе Еф Ем. Шапа уверява, че ще продължи да бъде лоялна в подкрепата си за президента Макрон и казва, че не съжалява, че се е ангажирала за каузата на макронизма.

Редица французи едва ли ще се задоволят само с тези корекции в правителството. Мнозина продължават да имат зъб на Макрон, основно заради начина, по който правителството му прокара пенсионната реформа. Самият Макрон продължава да уверява, че тя е необходима. Той заяви на 16 юни освен това, че броят на пенсионерите във Франция продължава да расте – към края на 2021 г. 18 милиона души във Франция са получавали пенсия, което поставя под натиск социалната система на страната.

През 100-те дни, пред които правителството на Макрон се опита да успокои сънародниците си, Макрон всъщност успя доста да ги вбеси на няколко пъти. През април по време на посещение в Селеста той даде интервю за регионални издания, в което заяви, че не презира французите, а винаги им казва истината. Според него презират французите онези, които не им казват истината и които пречат да говорят на онези, които искат да им кажат истината. Макрон заяви още, че си дава сметка, че французите са му гневни.

А гневът на французите през всички тези 100 дни се изрази основно с концерт на кухненска посуда – така наречената касролада, в която активно се използваха тенджери и тигани от неръждаема стомана. Касроладата отекваше всеки път, когато Макрон се появеше на някоя провинциална проява. Касролади имаше и при появата на различни министри от кабинета на различни места в страната. Към това може да се добавят и опитите за замерване на членове на правителството с домати или яйца.

Пак през април в град Ганж Макрон се пошегува, че ще стимулира масовото производство на домакинска посуда, използвана в касроладите, въпреки че тя няма да допринесе за напредъка на Франция. После той сподели, че използва домакински съдове и яйца само в кухнята си. В отговор на тази шега производителят на домакинска посуда от неръждаема стомана "Кристел" обяви, че противно на схващането на Макрон, компанията произвежда домакинска посуда, чрез която Франция ще напредне и припомни, че самата компания е част от живото наследство на страната.

По време на визитата на Макрон в департамента Лоар е Шер префектурата забрани използването на преносими звукови съоръжения. Това бе разтълкувано като повод за конфискация на тенджерите и тиганите, носени от протестиращите. После се оказа, че заповедта касаела устройствата за увеличаване на звука, а не домакинската посуда. В отговор на това недоразумение веригата магазини ИКЕА, предлагаща също и домакинска посуда, излезе с реклама, която гласеше "За тази цената, на която се предлагат на нашите продукти, можете да вдигате шум, колкото си искате".

По време на визитата на Макрон в Селеста трима протестиращи му показаха среден пръст и бяха арестувани. На 13 юли бе съобщено, че част от човешки пръст е била открита в писмо, адресирано до Елисейския дворец. По случая е започнало разследване. Частта от пръста е била на автора на пратката, който страдал от психически проблеми, казаха източници от президентството и от силите за сигурност.

По време на парада за 14 юли, докато Макрон преминаваше с открит джип по емблематичния булевард "Шанз Елизе", той беше освиркан от някои недоброжелатели, които го призоваха да подаде оставка. Макрон вече на няколко пъти заяви, че онези, които искат той да подаде оставка, трябва да почакат до 2027 г., когато изтича мандатът му.

На 4 юли по време на среща с 220 кметове на населените места, засегнати от размириците, породени от смъртта на младия Наел, Макрон не изключи възможността при възникване на нова подобна криза да предприеме мерки за потенциално блокиране на социалните мрежи. Според него трябва да има хладнокръвен дебат по въпроса, защото когато социалните мрежи стават инструмент за събиране на хора с цел участие в размирици и вандалски прояви или в опити за убийство на държавни чиновници, те се превръщат в истински проблем. Той заговори за това, след като мрежите ТикТок, Снапчат и Телеграм бяха използвани от размирниците, за да снимат някои техни вандалски прояви и "да заразяват с примера си" други младежи. Думите на Макрон за евентуално блокиране на социални мрежи обаче бяха възприети и като авторитарно отклонение на президента.

След обръщението си на 17 април, в което постави началото на 100 дни на успокоение на нацията, Макрон и съпругата му Брижит бяха заснети да пеят популярна френска песен заедно с група младежи на улицата, което също породи гняв у французите. Друга спонтанна проява на президента – това, че в края на юни той изпи до дъно бира след победата на обора на Тулуза в националния ръгби шампионат, пък предизвика вълна от критици, че по този начин държавният глава насърчавал пиянството и че изобщо не е работа на президента да парадира как пие бира в съблекалните на спортен отбор. Според представители на радикалната левица "Непокорна Франция" чрез този жест Макрон дори е погребал 50 години на политика срещу злоупотребите с алкохола, за да се покаже като по-мъжествен.

По време на визита на Макрон в Марсилия през юни жена се оплака на президента, че 33-годишният ѝ син е безработен, но не получава помощи за безработица. В отговор на което Макрон ѝ каза, че ако двамата обиколят заедно пристанището на града, ще получат 10 оферти за работа за сина ѝ. Противници на Макрон окачествиха това като проява на арогантност от негова страна и заявиха, че когато изтече президентският му мандат, той може да стане служител в държавната агенция по заетостта.

През май лауреатката на "Златната палма" на кинофестивала в Кан Жюстин Трие разкритикува остро начина, по който правителството пренебрегна общественото недоволство от пенсионната реформа. През пролетта човекът-паяк Ален Робер протестно изкачи фасадата на хотел в района на Париж, а после заяви, че е искал да накара по този начин Макрон да слезе на земята и да се вслуша срещу възраженията на хората срещу пенсионната реформа.

През май Кристоф Прюдом, областен съветник в региона Ил дьо Франс от "Непокорна Франция", по време на протест в Париж пред централата на партия "Възраждане" на Макрон призова за гилотиниране на президента по примера на Луи Шестнадесети. Това породи доста критики обаче от страна на представители на различни политически партии.

Израз на недоволството срещу Макрон бе и това, че на 15 май роднина на неговата съпруга стана жертва на агресия. Става дума за сина на племенник на Брижит Макрон, собственик на магазин за шоколадови изделия в Амиен. След интервю, дадено от президента, 30-годишният Жан-Батист Троньо е бил нападнат пред магазина си от няколко души, протестиращи срещу пенсионната реформа. Те го ударили по главата, ръцете и краката, докато псували президента и цялото му семейство. Агресията породи вълна от критики от представители на всички политически сили в страната. Дори лидерката на крайната десница "Национален сбор" Марин Льо Пен заяви, че е ужасена от случилото се и че агресорите трябва да бъдат наказани. Месец по-късно двама от нападателите бяха осъдени съответно на 12 и на 15 месеца затвор. Трети нападател обаче беше освободен. Прокуратурата бе поискала до 3 години и половина затвор за тримата.

На фона на това нестихващо недоволство се заговори и за възможност да Макрон да се кандидатира на изборите за президент 2027 година. По конституция той няма право на това и за да може да се кандидатира, първо трябва да бъде променен основният закон на страната. Подобна идея прокара бившият председател на Националното събрание Ришар Феран, който беше водеща фигура в партията на Макрон. Той заяви, че трябва да се сложи край на ограничаването на президентските мандати във времето, което би позволило на Макрон да се кандидатира за трети път. В интервю за в. "Фигаро" на 18 юни Феран изрази съжаление от всичко, което ограничава като цяло свободното изразяване на суверенната народна воля. Ограничаването на президентските мандати във времето или невъзможността да се съвместяват два различни мандата (примерно на кмет и депутат, или на евродепутат и национален парламентарист) и прочие, според Феран, "стяга като в корсет обществения живот на французите чрез правила, ограничаващи свободния избор на гражданите”.

Розлин Башло, бивша министърка на културата на Франция, малко след това заяви, че всички искат Макрон да може да се кандидатира за нов мандат. Според Башло предложението на Феран не цели да предложи директно трети мандат на Макрон, а трета възможност на Макрон да се кандидатира. "Всички са съгласни по въпроса за трета кандидатура на Макрон и онези, които искат да го преизберат, и онези, които искат да го победят", каза Башло. Според нея най-голямото разочарование за противниците на Макрон през 2027 г. би било това, че те не ще могат да си уредят сметките с него на изборите тогава, като го победят.

Самият Макрон затръшна вратата през тази възможност. "За мен е важно не да продължавам да присъствам дълготрайно в политиката, а да действам“, заяви той пред изданието "Прованс". Макрон добави, че изцяло се е посветил на задачата да изпълнява мандата, който са му дали французите и ако успее с тази мисия, това ще му е достатъчно, за да е щастлив и да е постигнал амбициите си.

Идеята на Феран породи критики от страна на "Непокорна Франция", която заговори за авторитарно отклонение на макронистите. Самият Феран пък се оправда, че не е искал да каже, че правилата трябва да се променят още за изборите през 2027 година.