Казусът „Гюров“ – мърлявщина връща БНБ в епохата на КТБ

Коментар на Стефан Антонов за "Гласове"

Формализиране на отговорностите, непризнаване на правилата, връщане на Българска народна банка обратно 10 години назад, когато политическите зависимости предопределяха нейните действия или бездействия. Всичко това днес излиза на дневен ред, след като се оказа, че един от новоизбраните подуправители на централната банка – Андрей Гюров, заедно с партията, която го номинира за високия пост – „Продължаваме промяната“, погазват наред писани и неписани правила, уронват престижа на институцията и я превръщат във политически вилает.

Твърдата фактология е следната.

1. Андрей Гюров, който ръководи Управление „Емисионно“ на БНБ (популярно известно като валутния борд) посещава предизборно събитие на „Продължаваме промяната“ в Благоевград. Това е избирателният район, който излъчва Гюров за депутат, а сега кандидат за кмет на града е Методи Байкушев. На събитието освен Гюров присъства и секретарката му, която преди това е сътрудник в „Продължаваме промяната“

2. Към шести октомври (миналия петък) Гюров е член на Изпълнителния съвет на политическа партия „Продължаваме промяната“ според справка за актуално състояние, издадена от Софийски градски съд.

3. На 19 юли Андрей Гюров подписва декларация за липса на несъвместимост, каквато би произлязла при нарушения на чл. 12. от Закона за Българска народна банка. Точно в него е разписано, какви са ограниченията за подуправителите и какво им е позволено. Забранява се и извършването на каквато и да било неплатена дейност, без единодушно позволение от целия Управителен съвет. Декларацията се задейства едва на 27 юли, след като Гюров е избран за подуправител, става видно от датата, на която Народното събрание праща декларацията към КПКОНПИ.

4. Андрей Гюров към днешна дата е член на Управителния съвет на сдружение „Балкански – Паница институт за научни издирвания“. Неправителствената организация е записала като свои цели „Да разработва и обменя знания и опит в областта на политическата, социалната, научната сфери и сферите в областта на високите технологии“. Като предмет на допълнителна стопанска дейност е посочено, че „Сдружението може да извършва допълнително стопанска дейност, при условие, че това е свързано с основния предмет на дейност и че приходите от тази дейност се използват за постигане на целите, дефинирани в настоящия Устав“.

Какво е проблемното във всичко това?

На първо място, независимостта на централните банки на държавите членки и тяхното деполитизиране е сред водещите принципи на Европейския съюз. С поведението си, Гюров най-малкото поражда съмнения доколко желае да се еманципира от политическото си минало и да не допуска бившите съпартийци да му влияят.

След това идва противоречието с чл. 12 ал. 5 от Закона за българска народна банка, който казва, че „Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността ѝ. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси“.

Дори да се абстрахираме от очевидното политическо оцветяване, което внася членсвото в изпълнителен съвет на партия, то, както и участието в Управителния съвет на Сдружение „Балкански – Паница“ са дейности, за които Андрей Гюров не е получил изрично единодушно разрешение от Управителния съвет на БНБ. Което е по-важно, не ги е декларирал в задължителната декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и последствията от това са сериозни, защото граничат до подаване на документ с невярно съдържание, за което се носи наказателна отговорност.

Пред „Медиапул“ подуправителят на БНБ твърди, че е подал оставката си като член на изпълнителния съвет на партията веднага след като е избран за подуправител на БНБ и тя е била приета с незабавно действие, защото така постановявал уставът на партията.

Изявлението на Андрей Гюров пред „Медиапул“:

„Още на 26.07.2023 г., датата на избирането ми от Народното събрание за подуправител, ръководител на управление "Емисионно" в БНБ, подадох оставка от позицията си като член на Изпълнителния съвет на ПП "Продължаваме Промяната". В съответствие с устава на партията, който е публично наличен в регистъра на политическите партии, тази оставка поражда своето незабавно действие и мандатът ми като член на Изпълнителния съвет е прекратен предсрочно на същата дата – 26.07.2023 г.

Предприети са и последващите действия, необходими за отразяване на това обстоятелство по делото на ПП "Продължаваме Промяната", водено от Софийски градски съд. Заявление за промяна на обстоятелствата в поддържания от СГС регистър е внесено в съда от ПП "Продължаваме Промяната", която единствено може да заяви вписването на промени по съответното фирмено дело. Съдът вече е провел открито съдебно заседание и се очаква постановяване на съдебното решение. Следва да се подчертае, че вписването на промените по фирменото дело на ПП "Продължаваме Промяната" има само оповестително действие.

Публично разпространената информация за данните по делото на ПП "Продължаваме Промяната", водено от Софийски градски съд към 6 октомври 2023 г., не отчита изложените по-горе факти.

Предвид вече изложеното, оповестената информация, че съм член на Изпълнителния съвет на ПП "Продължаваме Промяната", не отговаря на истината“.

Изводите от казаното са тревожни. В Продължаваме промяната продължават да страдат от синдрома на лидера си Кирил Петков (т.нар. Кирчовски синдром), че техен едностранен акт на волеизявление е достатъчен да промени един правен статут вместо да осъзнаят, че става дума за поредица от правни действия, които трябва да се извървят по алгоритъм и чак тогава статутът да се промени.

Да, вярно е, че след неговата оставка самата партия трябва да предприеме действия и само тя може да заяви вписвания на промени във фирменото дело. Важно е кога ги предприема и това също предстои да се изясни. Да се твърди, че информацията на „Гласове“ от шести октомври не отчита изложеното от Гюров може да е вярно, но то не е публично и тепърва ще се доказва дали е вярно. А да да се твърди, че поради неотчитането на неговите твърдения, статията ми от миналия петък не отговаря на истината, означава да отменим Съда и Търговския регистър като регистратори и да започнем да следим кой кога ред кого какъв документ би подал. За обществото, като консуматор на крайна информация, единствен източник е съдът или Търговският регистър. А твърдението на Гюров, че „вписването има само оповестително действие“ тепърва ще се постави на изпитание.

Да си представим нещо друго. На 28 август тази година българска банка е обявена във фалит с решение, което идва от Франкфурт и БНБ е длъжна да приложи решението и да посрещне всички правни последствия. Това е наше задължение, произлизащо от участието ни в Европейския банков съюз. Андрей Гюров е член на Единния механизъм за преструктуриране, излъчен от БНБ. Какво би станало, ако собствениците на банката, или самата банка решат да обжалват и се позоват на факта, че Гюров участва в изпълнителния съвет, а в изминалите две години негови съпартийци са говорили за български банки, изгнили ябълки, слаб надзор, толериране на лоши практики и прочее.

Ще се оправдава ли Гюров, че бил напуснал партията и няма шанс съпартийците да са му влияли при гласуванията в Единния механизъм за преструктуриране. А как ще убеди съда, че не се води по акъла на съпартийците си, при положение, че е присъствал на предизборно събитие на Продължаваме промяната, макар и пред „Медиапул“ да го нарича „информационно“. Отделен въпрос е, ако е информационно, защо самоопределя присъствието си като грешка? Ами ако банката е чуждестранна собственост и делото не се заведе в български съд, а пред международен арбитраж?

Изобщо, как може да се вярва, че независим регулатор ще работи ефективно, когато в негово ключово звено има хора, които се отнасят така мърляшки към процедурите. Имаме Граждански процесуален кодекс, Наказателно процесуален кодекс, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – все документи, които посочват какъв път трябва да се извърви в отделните хипотези за да се стигне до промяна на даден правен статут – отсъждане, присъда, ревизионен акт, който да издържи обжалване в съда и т.н.

Да, сигурно може да се желае повече от бързината, с която факти и обстоятелства с вписват. А може и да са оптимални и да се иска по-дълъг период за отстраняване на несъвместимости. Случаят ще занимава дълго Българската народна банка, която отговори на „Гласове“, че е започнала проверка веднага след публикацията ни още на 6 октомври. Съдебната система също може да си отвори работа, както и законодателната власт. Дано поне „Продължаваме промяната“ си вземат поука. Но ако Гюров беше посочил някои неща в декларацията си от 19 юли, която НС изпраща на 27 юли към КПКОНПИ, днес всички щяха да знаят, че иска да излезе чист. Ако не беше посетил партийното събитие, можеше хората да повярват, че се еманципира като централен банкер от политическото си минало. Кой е виновен че две години след като лидерът на ПП се изложи, днес подуправител на БНБ ще демонстрира същия „Кирчовски синдром“? Или, ще бъде поставен в това неудобно положение от собствените си съпартийци, които са си гледали в пъповете преди да придвижат отписването му като член на изпълнителния съвет?

Българска народна банка не е детска градина, нито опитно поле.