Какви са проблемите на Асен Василев с бюджета за следващата година

Коментар на Стефан Антонов за "Гласове"

Много се изговори за реалистичността на приходите в проекта за бюджет 2024 и оттам за него като цяло. В същото време малцина обръщат внимание, че това е бюджет за третата от общо пет години, в които държавата ще приключи с дефицит около 3% спрямо БВП при благоприятно стечение на обстоятелствата, а при неблагоприятно с дори по-големи негативни стойности. Сега е времето да напомним, че структурата на бюджетите беше така устроена през 2022 г. и оттогава няма истинско желание за консолидация, а само пожелателно целеполагане на приходите, което става все по-невъзможно за изпълнение. По-долу става дума за главните фактори в бюджета, разгледани в исторически контекст и тяхната перспектива до 2026 година.

Салдото като произволна стойност

В бюджета за 2023 г., който беше приет през юли, т.е. само преди четири месеца, Министерство на финансите очакваше касовият дефицит да достигне 2.5% спрямо очаквания БВП. Днес очакванията са той да бъде 3% и влошаването се дължи на очаквано неизпълнение с около 1 млрд. лв. в приходите от ДДС (което може да се увеличи до 1.5 млрд. лв.), както и на неизпълнение на приходите от помощи и дарения с 1.5 млрд. лв., което основно представлява не постъпване на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.

Като вземем предвид, че преди четири месеца бюджетът за 2023 г. беше разработен при дефицит на касова основа от 2.5% и дефицит на начислена основа от 3%, а сега очакванията са дефицитът на касова основа да стане 3%, нелогично е да се запази прогнозата, че и на начислена основа дефицитът ще бъде само 3%. Много по-вероятно е трипроцентното ограничение да се надхвърли на начислена основа. И обратно, тъй като основната цел е дефицитът на начислена основа да бъде не повече от 3% спрямо БВП (по този критерий ни оценяват за влизане в еврозоната), имаме всички основания да се притесняваме, че дефицитът на касова основа ще се потисне до равнища под 3% спрямо БВП. Навярно това ще стане чрез задържане на разходи (основно в частта капиталови разходи) и забавяне на дължимия за възстановяване ДДС. За последното вече се заговори в професионалните Фейсбук групи на счетоводителите, а НАП отказа да предостави на „Гласове“ информация за задържаният в срок и извън законовия срок ДДС.

В номинално изражение юлските разчети, върху които бе приет бюджетът, предвиждат дефицитът на консолидираната основа да бъде 4.58 млрд. лв. или 2.5% от прогнозния БВП за 2023 г., който се оценяваше на 184.48 млрд. лв. Сега, няколко месеца по-късно, очакванията са дефицитът да бъде 5.73 млрд. лв. В номинално изражение, или пак 3%, но от новата прогноза за БВП за тази година в размер на 191.18 млрд. лв.
Увеличение на дефицита с над един милиард лева от юли до ноември е необяснимо, тъй като разчетите за проектобюджета за 2023 г. бяха направени при наличието на отчетни данни за първата половина на годината. Промяната в очакванията настъпва едва три-четири месеца след приемането на закона, което е твърде кратък срок за толкова сериозни изменения, без те да се обяснят с нещо, още повече, че БВП се коригира нагоре и това означава по-висока база за събиране на приходи.

Дефицити и дългове

За 2024 г., както и за целия тригодишен период, е разчетено дефицитът да бъде в размер на 3%, без да има каквито и да било буфери, ако по линия на изпълнението настъпят неблагоприятни събития, които да водят до влошаване на бюджетното салдо или при грешни разчети, какъвто е случаят с 2023 г. Нещо повече, правилата на Европейския съюз, както и Законът за публичните финанси, изискват бюджетна консолидация, което означава, че следва да се предприемат мерки и стъпки за намаляване на бюджетния дефицит и поставяне на бюджетна цел за балансирано салдо в края на прогнозирания тригодишен период.

Вместо това, разчетите са за устойчив дефицит от 3% спрямо БВП през всички от идващите три години, и това ще увеличи размера на държавния дълг от 36.1 млрд. лв. през 2022 г. до 66.5 млрд. лв. през 2026 г., което е почти двойно. Съотношението на държавния дълг към БВП от 21.5% през 2022 г. нараства до 28.8% през 2026 г. Разходите за лихви по дълга се увеличават от 784 млн. лв. през 2022 г. до 2.259 млрд. лв. през 2026 г., или като съотношение на разходите за лихви към БВП нарастват от 0.4% през 2024 г. до 1% през 2026 г. Само за съпоставка, през 2026 г. разходите за лихви ще възлизат на 2.3 млрд. лв., докато разходите за култура, спорт и религиозни дейности ще възлизат едва на 1.3 млрд. лв.

Нереалистични приходи

Будят притеснения и разчетените данъчни приходи в проектобюджета за 2023 г. Събраните постъпления от ДДС за деветмесечието на 2023 г. са в размер на 11.6 млрд. лв. при план от 17 млрд. лв. за цялата година. Събраното е под нивото и за същия период на 2022 г. с цели 145 млн. лв. Това вещае неизпълнение не с 1 млрд. лв., както вече е посочено в очакванията на Министерството на финансите, а поне с 1.5 млрд. лв. На този фон приходите от ДДС за следващата година са увеличени с 1.5 млрд. лв. спрямо неизпълнимия план за 2023 г. и по всичко личи, че поне 2 – 2.5 млрд. лв. от очакваните за събиране догодина приходи от ДДС, са заложени абсолютно нереалистично.

Завишение на приходите, но в много по-малки размери е налице и при корпоративния данък. Тъй като mрез 2023 г. приходите по този данък няма да се изпълнят и независимо, че се въвежда по-висока ставка за мултинационалните компании, отново под въпрос остават 200-300 млн. лв.

В други данъци е разчетен приход от „Булгартрансгаз“ за транзита на руски газ, който може с голяма вероятност да се предположи, че няма да постъпи, а разчетът е да осигури приходи от 2.5 млрд. лв.

Нереалистично и при неданъчните приходи

Планира се увеличение на неданъчните приходи в частта министерства и ведомства с повече от 550 млн. лв., от които единствено за 110 млн. лв. е дадено обяснение - те ще влязат в МРРБ от увеличение и разширение на обхвата на тол таксата. Буди недоумение останалото увеличение от 440 млн. лв., от които 360 млн. лв. са с източник държавни такси, 63 млн. лв. се чакат като доходи от собственост и 11 млн. лв. попадат в други неданъчни приходи.
Най-голямо е увеличението в държавни такси по бюджета на Министерството на финансите в размер на 267 млн. лв. или 210% ръст. Налице е и двойно увеличение на приходите от държавни такси по бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране. Също са увеличени приходите от държавни такси по бюджета на Агенцията за ядрено регулиране, Министерството на икономиката и индустрията. По бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията са увеличени приходите от държавни такси с допълнителни 70 млн. лв., което може да означава и предоставяне на допълнителен честотен ресурс.

По бюджета на Министерството на транспорта са разчетени допълнителни приходи от 11 млн. лв. от други неданъчни приходи. Очакваните доходи от собственост са увеличени значително по бюджетите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите и др. Всичко това вещае увеличение на административната тежест за бизнеса и гражданите и обратно, ако не се променят съответните тарифи за такси, ще видим поредния нереалистично заложен приход, който няма да се събере.

Зад разходната част липсват политики и реформи

Веднага става ясно, че не може да се формулира някаква нова разходна политика. Няма политика по доходите. Единствено са осигурени целогодишните средства за увеличенията на възнагражденията на администрациите, заложени още през 2022 г., и се подсигурява увеличението на минималната работна заплата на държавните служители (за тези от тях получаващи по ниски възнаграждения). В централния бюджет са заделени 370 млн. лв., за които Министерския съвет ще прецени откога, с колко и на кого да увеличи възнагражденията и дали въобще да ги увеличи.

Пенсиите се увеличават съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване с 11% от 01.07.2024 г. по т. нар. швейцарско правило. Разходите за отбрана са в размер на 2.05%, което е в съответствие с приетия Национален план за разходите за отбрана.
Беше обявено, че са заделени 1 млрд. лв. за общински проекти, но трябва да имаме предвид, че тези средства не са за 2024 г., а са за тригодишния период 2024 – 2026 г. Да. Съгласно чл. 92. от законопроекта „Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството приема Национална програма за финансиране на основен ремонт, реконструкция и изграждане на улици, на общински пътища, на водопроводи, на канализации, на пътната инфраструктура, изградена на база подхода „безопасна система/пътна безопасност“, както и за основен ремонт и реконструкция на сгради, публична общинска собственост, в т.ч. в които се осъществяват дейности в областта на културата, за периода 2024 - 2026 г. по проекти на общините с общ индикативен размер до 1,0 млрд. лв“. Няма яснота как тези средства са разпределени по години, по кой бюджет са разчетени. Едва ли са в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на което разходите за 2024 г. са намалени със 132 млн. лв. спрямо 2023 г. Не са разчетени в тази част на централен бюджет, която е разписана в чл. 1, ал. 5 на законопроекта. Ако въобще са разчетени, а не са просто едно обещание, трябва да се намират в тази част на централен бюджет, която не е публична.

Ограничение за преструктурирането на разходи

Ограничават се всички разпоредители с бюджет – министерства и ведомства да не могат да пренасочват икономии от разчетените капиталови разходи по бюджетите си към текущи разходи. Това противоречи на Закона за публичните финанси, но очевидно цели да се формират буфери, като имаме предвид че приходната част е неизпълнима.

Не е логично обаче да няма гъвкавост и да са налице задължения в текуща издръжка например и те да останат неразплатени. Така средства се икономисват само при отчитането им на касова основа, а на начислена, по която Европейската комисия оценява бюджетите на страните членки, ще създаде затруднения, защото няма да може да се разплащат възникнали през годината непредвидени задължения и това ще увеличи дефицита.

Внимание с държавно гарантирания дълг
До 2022 г. размерът на държавно гарантирания дълг е 1.7 млрд. лв. Само за 2024 г. се предлага на Народното събрание да одобри нов държавно гарантиран дълг в размер на 4.4 млрд. лв. за проекти в областта на енергетиката. От Български енергиен холдинг чрез дивидент и различни видове допълнителни вноски през 2023 г. бе иззет всякакъв свободен ресурс, с който можеше да се правят инвестиции. Това го поставя в невъзможност да финансира необходимите проекти за развитие на енергетиката и в резултат сега се предлага източените пари да се върнат в БЕХ под формата на заеми, но с гаранции от държавата. Неприемливо е поемането на такъв огромен държавно гарантиран дълг, защото с политиката по източване на всякакъв финансов резултат от БЕХ, има сериозна вероятност да се стигне до активиране на гаранциите и те да се превърнат в ефективен държавен дълг. Това ще причини значителни разходи за бюджета и респективно ще ограничи възможностите за водене на разумна фискална политика.

Още през 2022 г. стана ясно, че се създава структурен проблем, който ще тежи на публичните финанси с години. Тук се видяха зависимостите, които ще влияят в различни аспекти на държавния бюджет поне до 2026 г. Но ако трябва да се изтъкне нещо по-важно, нещо, което признава дори Министерство на финансите, то е, че за първи път в самата средносрочна фискална цел се залага дефицит от 3% спрямо БВП. Това е нова философия на бюджетирането, ново отношение към държавното управление и държавните заеми и не вещае нищо хубаво.