Казахстан се стреми към цялостно обновяване на приоритетите си

На 3 януари т.г. президентът Токаев даде интервю за вестник „Суверенен Казахстан“. В него той прави панорамен преглед на постиженията на Казахстан и преживяните през 2023 година изпитания и набелязва главното, което 2024 година може да донесе на страната.

В думите му проличава реалистична оценка за състоянието на Казахстан и прагматичен и оптимистичен подход към предстоящите предизвикателства. Комплексен е ретроспективният обзор на реформения процес, обхванал Казахстан след зимата на 2022 година, зимата на гражданското недоволство. Президентът споменава промените в политическата система, настъпили чрез конституционни реформи, чрез избори за парламент и за органи на местното самоуправлиние. Тези промени пораждат по-големи очаквания по отношение на „вслушващата се в общественото мнение държава“, особено по повод обявения неотдавна Нов икономически курс за справедлив Казахстан.

На фона на политическите реформи и обновлението на икономиката, стремежът за осигуряване на чиста енергия придобива ключово значение. Разбираемо и логично е, че Казахстан обмисля отново да въведе ядрена енергетика в енергийния баланс на страната. Поради множество причини Казахстан трябва да се ориентира към производство на топлинна и електрическа енергия от ядрени реактори, евентуално малки модулни реактори (SMR), и/или една или повече „стандартни“ атомни електроцентрали.

Изборът на Казахстан да се ориентира към ядрена енергия се основава, освен на други причини, и на факта, че той е най-големият производител и износител на уран в света. Неотдавна цената на урановата руда, т.нар. „жълт кейк“, на световния пазар подскочи до нива, надвишаващи 80 американски долара за унция. Това е добра новина за Казахстан. Повишените приходи могат да бъдат полезни с оглед на значителните инвестиции, необходими за изграждането на ядрени мощности. Наскоро, по време на срещата по климата в Дубай - COP28, много участници подписаха специална министерска декларация, съпроводена от споразумение на индустриалците, поемайки ангажимент най-малко да утроят ядрения капацитет до 2050 година. Това е още една добра новина за Казахстан, доколкото гарантира стабилни нива на износа на уран.

Друг благоприятен фактор е обстоятелството, че в Казахстан работи процъфтяваща общност от знаещи и опитни ядрени експерти и професионалисти. Те са спечелили признание у дома и в чужбина. Достатъчен е само един от многото примери за международния им авторитет: през идната пролет Алмати ще бъде домакин на Световния форума по проблемите на ядрния горивен цикъл, WNFC 2024, организиран от Института за ядрена енергия и от Световната атомна асоциация. Този международен форум ще се фокусира върху начините за повишаване на икономическата конкурентоспособност на ядрения горивен цикъл и на ядрената енергетика.

В интервюто си президентът Токаев с основание отбелязва, че „въпросът за енергийната сигурност трябва да се решава въз основа на реалните нужди, възможностите и научните изследвания, а не на геополитически съображения“. Тази преценка е добре обмислена и важи с особена сила за политическото решение в полза на мирното използване на ядрената енергия и за избора на подходящи партньорства.

В този смисъл могат да бъдат отбелязани поне три обстоятелства:

Първо, състоянието на тридесет и седемте когенерационни централи в Казахстан показва, че има реална необходимост излезлите от употреба въглищни централи да бъдат заменени от малки модулни атомни реактори. Три четвърти от тези централи са работили повече от петдесет години, а останалите - повече от тридесет години. Това води до средни нива на износване от седемдесет или повече процента. В момента правителството планира да отдели милиарди тенге за капитален ремонт, реконструкция и закупуване на оборудване за споменатите съоръжения. Въвеждането на SMR-технологии би съответствувало на амбициите и прагматизма, демонстрирани от правителството. Такъв акт би бил в унисон с прехода към безвъглероднен добив на енергия, осигуряване на стабилни енергийни източници, запазване на работни места в енергетиката, както и привличане на външни инвестиции.

Второ, в интервюто си президентът Токаев потвърждава ангажимента си окончателното решение за ядрената енергетика да бъде взето чрез специален референдум. Тази идея бе лансирана още в Обръщението му към нацията през септември 2023 г. Кампанията, предшестваща референдума, ще помогне на правителството и обществото да стигнат до информирано и балансирано решение, взето след разглеждане на всички аргументи «за» и «против». Подобно добре обмислено и прието по демократичен начин решение по стратегически важен икономически въпрос неминуемо ще се превърне в пример за открито и приобщаващо управление.

Трето, изборът на доставчици на ядрени технологии има значение за многовекторния курс на външната политика на Казахстан, основан на прагматичната защита на националните интереси. В интервюто си президентът Токаев споменава за участието си в разработването на този курс по време на мандата си като министър на външните работи. В основата на тази политика е взаимноизгодното сътрудничество с чуждестранни партньори. В този дух в интервюто си президентът Токаев посочва, че казахстанците „трябва да избягват да се занимават с величието или страданията през отминали времена, а вместо това те трябва да се фокусират върху настоящето и бъдещето“.

Въпреки че интервюто с президента Токаев се провежда в началото на януари, то в много отношения предвещава очакванията за казахстанския новогодишен празник Науриз през март, който бележи началото на нов цикъл в природата. И това е символично. Казахстан се стреми към цялостно обновяване и преформулиране на своите приоритети като остава верен на своите традиции и национални интереси.