Според еврокомисаря Тиери Бретон през 2020 г. в "полу-личен" разговор с Урсула фон дер Лайен Доналд Тръмп е заявил, че "ако Европа бъде атакувана, ние (САЩ) никога няма да се притечем да ви помогнем", също, че НАТО "е мъртва и ние (САЩ) ще излезем от НАТО".
Това пише във "Фейсбук" Огнян Минчев.
И между другото - продължава Тръмп -
"вие ми дължите 400 милиарда долара,
защото вие не платихте, вие германците, това, което трябваше да платите за отбрана“. Т. Бретон разкрива този "полу-личен" разговор, на който е присъствал почти четири години по-късно за да лансира проект за съвместна инвестиция в европейската отбрана в размер на 100 млрд. евро. Защото ако Тръмп се върне в Белия дом, очевидно е, че Европа ще трябва не само да се справя с неговата неистова омраза към Стария континент, но и ще трябва спешно да поеме цялата тежест на собствената си отбрана.
С идването на Доналд Тръмп в Белия дом през 2016 г. претенциите на Вашингтон към европейските членки на НАТО за техния финансов принос към общата отбрана рязко ескалираха. Наистина, на фона на устойчиво нарастващия военен бюджет на САЩ през годините, европейските бюджети за отбрана оставаха на нивата между 1-1.5 на сто, въпреки многократно поеманите ангажименти бързо да достигнат 2 на сто от националните бюджети. Едва след началото на агресията срещу Украйна през февруари 2022 г. нещата започнаха доста бързо да се променят. Все още обаче далеч не всички европейски страни членки на НАТО са достигнали отметката от 2 на сто. Но основният въпрос, който се поставя от Тръмп - както публично, така и в този личен разговор с фон дер Лайен засяга преди всичко една европейска страна - особено ненавистната му Германия. Германия богатее за "наша сметка" - в типичния си деликатен стил на изразяване не веднъж подчертава Тръмп. Докато Америка "се задъхва" с ръста на своя отбранителен бюджет, германците щастливо забогатяват "под сянката" на американските гаранции за сигурността на Европа. Може би най-трудният проблем за Германия в контекста на тези изказвания е, че тя няма право и смелост да ги контрира с откровена позиция за истинското състояние на нещата.
След 1945 г. Германия се счита за победена страна - каквато тя реално е в резултат от края на Втората световна война.
Най-сериозният страх - както на съседите ѝ, така и на съюзниците на следвоенна Германия в НАТО - е, че тя отново може "да се милитаризира", отново може да се превърне в реваншистка сила. Оттук, цялото международно поведение на Германия - и в рамките на Студената война, и след нейния край - е фокусирано върху необходимостта да бъде убедителна в три основни направления. Първо, винаги да бъде образцов член на отбранителната общност на Запада - преди всичко на НАТО. Второ, да изразходва своето бързо нарастващо национално богатство в полза на изграждането на една все по-обединена Европа - стожер на международния мир, сътрудничество и единство на демократичния свят. Трето - никога да не си позволява активна политика в областта на военната сигурност, която да праща сигнал за това, че "Германия се завръща" като мощна военна сила. Обърнете внимание на политиката на Берлин за военно подпомагане на Украйна. Германия предоставя на Киев само такава военна техника, която вече е била предоставена от страна на Вашингтон. Танкове - да, но след Вашингтон. ПВО ракети - да, но само след Вашингтон...
След Втората световна война и със създаването на НАТО спецификите на международния статут на всяка от основните страни членки пораждат и специфично "разделение на труда" между партньорите.
Новият глобален лидер - Вашингтон - осигурява европейската безопасност под своя "ядрен чадър"
и в рамките на своята нова глобална роля. Франция и Великобритания поддържат сравнително ограничени, но значими ядрени потенциали като страни - постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Германия допринася за общата отбрана в мащаба на нарастващите си възможности, но с определени негласни ограничения. Германия не произвежда военна авиация, няма дори собствено производство на граждански самолети - участва в партньорство с Лондон и Париж в проекта "Еърбас". Дълги десетилетия немски войници не участват в международни военни мисии - дори мироопазващи - за да "не правят намек" за немско военно присъствие. Това табу бе отчасти разчупено едва към края на 90-те години, когато Бундесверът започна да участва в някои хуманитарни мисии след природни бедствия - в Африка, в Пакистан и т.н. Едва участието на немски контингент в мисията на НАТО в Афганистан предпазливо разчупи това дългогодишно табу върху международното участие на Берлин във военни мисии.
Ролята на Германия - както в десетилетията на Студената война, така и в рамките на "либералния консенсус" от 90-те години и началото на нашия век - бе и си остава фокусирана върху инвестиране в косвените фактори на европейската сигурност и стабилност, и преди всичко - в развитието на европейската интеграция и просперитет. Германия е най-големия нетен донор (спрямо размера на своята икономика) в европейските фондове за развитие - в кохезионната политика, както и в международните проекти за развитие и благотворителност. Значителна част от тежестите на разширението на ЕС в източна Европа паднаха отново върху най-голямата икономика на ЕС - германската. Този принос на Берлин е много съществен и в пълно съответствие с това негласно "разделение на труда", породено от наследството на Германия от годините на Втората световна война. Разбира се, немската експортна икономика много печели от обединения европейски пазар, но самото обединено европейско пространство е създадено с десетилетия грижлива инвестиция - както на Германия, така и на нейните партньори - в преодоляване разделенията от миналото и в създаване на една Европа, в която нациите имат все по-дълбоко доверие една към друга. Крайно негативните - меко казано неделикатни изказвания на Доналд Тръмп - всъщност оголват една трудна дилема, която стои преди всичко пред Германия, но и пред цяла Европа в днешните турбулентни времена на разрушаваща се международна система.
Светът днес е много различен от този, който бе създаден в резултат от края на Втората световна война.
Три десетилетия след рухването на съветската империя Вашингтон има нов глобален съперник - Китай, който бе изграден като такъв вследствие от масираните инвестиции на глобалния, преди всичко американски капитал в развитието на китайската икономика. През последните 30-40 години Америка повтори това, което бе направила през 30-те - 40-те години в Съветския съюз. Впечатляващата индустриализация на сталинистка Русия стана възможна благодарение на масираната инвестиция на американски финансисти и индустриалци в икономиката на големия, но примитивен и изостанал комунистически колос. Огромните мащаби на американския проект за land-lease в полза на Москва, воюваща с нацистите превърнаха Съветския съюз във военен и геополитически колос от първа величина. Броени месеци след края на войната този колос застана в пряка позиция на съперничество с Вашингтон и Запада. Последва Студената война. Изглежда, че днес този цикъл се повтаря - този път с Китай. Такава, дълбоко парадоксална е логиката и историята на американското лидерство в глобалния свят.
Америка премества центъра на своето геополитическо присъствие в света от атлантическото пространство към Тихия океан. В някаква степен Европа се оказва периферия - но много важна, значима периферия за националната сигурност на Америка. В Европа са разположени ключови военни бази на Вашингтон. Сдържането на ядрения потенциал и на цялостната неоимперска амбиция на Москва не е възможно без съществено американско присъствие в Европа. Същевременно, Вашингтон има все по-силен приоритет да намали до минимум разходите и ресурсите - включително стратегически - за гарантиране на европейската сигурност. Тази позиция на Америка все по отчетливо демонстрира един формален парадокс. От една страна Вашингтон иска да запази своя контрол върху Европа. Това е важно за Америка както от стратегическа - отбранителна, така и от гл. точка на търговското съперничество от двете страни на Атлантическия океан. Към това съперничество се добавя и страха, че ако Европа бъде изпусната "от контрол", тя може да запази и развие отношенията си на търговско сътрудничество с Пекин в една епоха на стратегическа поляризация между Америка и Китай. Германската експортна икономика е особено предразположена към подобно сътрудничество - както с Москва на Путин до 2022 г, така и с Пекин, въпреки че в Берлин и в Брюксел си дават ясна сметка за огромните рискове на една китайска търговска и стратегическа експанзия в Европа.
От друга страна, Вашингтон иска да се освободи от разходите на своя контрол върху Европа,
иска европейците да поемат не просто по-голям дял, но "лъвския" дял от финансирането на НАТО. И ако администрациите на другите американски президенти формулират по-деликатно политиките на това вътрешно "раздвоение" на Вашингтон спрямо партньорството с Европа в сферата на сигурността, Доналд Тръмп използва максимално брутален език и открито намерение да "обязди" възродения изолационистки импулс в американската политика, за да скъса всякакви ангажименти на Вашингтон към атлантическото сътрудничество и преди всичко към Европа. Личната ненавист на Тръмп към Германия е основен аргумент на тази арогантно поднесена стратегическа платформа. Но не единствен аргумент. Трябва да се припомни, че политиките на официален Берлин през годините на управление на Ангела Меркел предоставиха основания на хора като Тръмп да проблематизират позицията на Германия в контекста на общата атлантическа сигурност. Тук две неща са особено важни. Първото - свръхтърпимостта на Берлин към ескалацията на неоимперските амбиции на режима на Путин след 2007-2008 г. За Германия - както и за цяла западна Европа - сътрудничеството с Москва на всяка цена бе основен фокус на политическо поведение, на моменти затъмняващ дори ключовата атлантическа ос на европейската сигурност. На срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г. Меркел и френският президент Саркози блокираха предоставянето на статут МАР на Украйна и Грузия като предверие на тяхното пълноправно членство в Алианса. Целта, разбира се, беше "да не дразним Путин". Кремъл изтълкува подобна позиция разбира се като слабост и няколко месеца по-късно нахлу в Грузия.
Когато през 2014 г. Путин реши да продължи своята неоимперска ескалация с анексията на Крим и със сепаратизъм в Донбас,
Берлин и Париж му осигуриха международна дипломатическа легитимация чрез споразуменията Минск - 1 и 2. Може да се спекулира относно мотивацията на дългогодишния европейски лидер Меркел за подобно меко, грижливо отношение към Кремъл, но един от мотивите е съвсем очевиден: На второ място, основания за проблематизиране на Германската позиция спрямо атлантическия (американския) интерес се пораждат като следствие на устойчивата енергийна политика на Берлин в продължение на десетилетия. Концепцията за сътрудничество с Москва на всяка цена се основаваше на допускането, че Русия може да бъде интегрирана в европейското и в атлантическото пространство чрез развитие на взаимоизгоден интерес - енергоизточници за Германия и Европа срещу технологии за модернизацията на Русия. Подобна сделка би била напълно разумна в условия на очевидна адаптация на политиката в Кремъл към ценностите и принципите на взаимоизгодното партньорство с Европа. Поведението на Кремъл обаче съвсем очаквано се разви в обратната посока - колкото по-големи бонуси и жестове от страна на Запада, толкова по-арогантна политика на натиск и агресия - търговска, хибридно-пропагандна, дипломатическа - спрямо "мекушава Европа". Това даде основания на Тръмп в един момент тържествуващо да заяви на Берлин - "Аз ви предупреждавах за Северен поток..."
Претенциите на Доналд Тръмп - които са твърде груба версия за цялостна промяна на стратегическата ориентация на Вашингтон към Европа - поставят всички европейски страни, но най-вече Германия пред труден избор. За самата Германия този избор е между две твърде неизгодни алтернативи. Първата - да се откаже от своя национален и предпазлив неутрализъм - наследство от травматичния статут на победена страна във Втората световна война - и да се включи пълноценно в повишаването на отбранителния потенциал на Европа, дори това да бъде стратегия, осъществяване частично или изцяло извън НАТО (ако един нов мандат на Тръмп изпразни НАТО до голяма степен от съдържание). При този избор Германия рискува да събуди или да предизвика целенасочени страхове от "новата военна мощ" и потенциален "ревизионизъм" на Берлин... Реални страхове в това отношение едва ли са обосновани, но спекулативно подклаждани "страхове" - включително и от позиции като тази на Тръмп - могат да бъдат изказвани с цел да се вбият клинове в партньорството на европейските страни по отношение на сигурността.
Втората алтернатива за Германия е да остане повече или по-малко пасивен наблюдател
на бързо променящата се стратегическа конфигурация в и около Европа, поемайки риска да осуети необходимото съзряване на ЕС като основен фактор на своята собствена сигурност. Към втората алтернатива Берлин ще бъде тласкан и от собственото си твърде левичарско и пацифистко обществено мнение, което ще принуди Германия да играе по-скоро роля на жертва на променящата се международна среда, отколкото активен фактор за нейното овладяване и гарантиране на европейската сигурност. Може би за Германия най-препоръчителен би бил един балансиран избор между двете алтернативи. Повишаването на общоевропейската готовност за отбрана и създаването на система за европейска сигурност - в случай на парализиране на НАТО от Тръмп - е императивно необходимо и е възможно само чрез съгласие на европейските страни по отношение на тези приоритети за сигурност. Франция, Великобритания, Полша, Нидерландия трябва да бъдат активни и водещи фактори в тази посока, а Германия трябва да бъде вписана в това партньорско усилие в степен, която да я направи достатъчно ефективна в съответствие с нейната стопанска и политическа сила, без да поражда страхове - автентични или спекулативни - относно нейното "завръщане" като военна сила.
От края на Втората световна война изминаха почти 80 години. Днес заплахите от възраждане на човеконенавистни имперски - тоталитарни идеологии и практики идват от други посоки - не от Европа.
Те идват от настоящия режим в Кремъл. Идват от многоликата агресивност на ислямизма.
Тези заплахи само се облагодетелстват и подсилват от слабостта на Европа, от процесите на културен разпад и левичарски хедонизъм, подкопаващ самоуважението и достойнството на западната цивилизация - както в Европа, така и в Америка.
За Запада е необходима мобилизация в защита на тези ценности, които го превърнаха във водеща сила на човешката цивилизация. Демокрацията не е аргумент в полза на един културен и обществен разпад. Тя е аргумент в полза на необходимостта свободата да бъде защитавана. Включително и срещу арогантния популизъм на политически фигури като Тръмп и Орбан, включително срещу политическите платформи на левичарското декадентство и пермесивизъм.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Тръмпакис
Коментиран от #86, #87
16:03 15.01.2024
3 БОЗА
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на "Факти",като цяло,и на отделни коментиращи в частност,за което БХ( Баклава и Халва )
16:04 15.01.2024
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Русия попиля НАТО
16:05 15.01.2024
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Въпрос
16:11 15.01.2024
8 гостн
16:11 15.01.2024
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Краватар
16:15 15.01.2024
13 Всички ишерети
16:16 15.01.2024
14 РАЗБИРАЩ
16:17 15.01.2024
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Тръмп
16:19 15.01.2024
17 Анониммм
16:19 15.01.2024
18 истината
16:23 15.01.2024
19 Баш софиянец
16:26 15.01.2024
20 3.14К
16:27 15.01.2024
21 Този коментар е премахнат от модератор.
22 горски
Ако германия достигне състоянието ,което описва Минчев,къде ще сте ме ние.На плочките,в мазето ,или ще си говорим с дълбокоземните червеи....
Света се променя,а България е само сополиво хлапе,водено за ръка от сводник към бърдака на западния заден двор.Разбирате ,че момиченцето е продадено като в индийския треторазряден филм....за шепа рупии.
16:29 15.01.2024
23 А аз в...,,полуличен план"...!
16:31 15.01.2024
24 Истината
До коментар #11 от "Спалият с руски девочки от КГБ":
Чичко много си промит от нацистката отвара !16:31 15.01.2024
25 Епа
16:31 15.01.2024
26 От както
16:32 15.01.2024
27 Всички, против хегемона САЩ
16:34 15.01.2024
28 ЖУРНАЛИСТ
Цитирам:
САЩ не са плебисцитарна демокрация – и никога не са били. Има две важни принципни ограничения на практикуваното народовластие в Америка, благодарение на които се е съхранила нейната демократична политическа система.
Първото е ограничението, свързано със страха на отците основатели, че представителното управление – републиката – може да се изроди в охлокрация, във власт на тълпата. Затова те учредяват политическа система с внимателни тежести и противотежести, баланси и органичения, които да слагат ясни граници под категорични условия за упражняването на власт – включително и чрез самия процес на представителство чрез гласуване.
Второто ограничение – произтичащо от първото, е внимателно балансирания федерализъм, разполагането на властовите пълномощия по различните "етажи" на политическата система. САЩ са съюз на независими общности, създадени като колонии и конституирани като "щати" – държави, които държат да запазят своята автономност и свобода в прерогативите си да се самоуправляват. Затова президентът на федерацията се избира от съставящите я щати, а не от "народа" – "онова общо, което не знае какво иска (Хегел)". Ето как се появява електоралната колегия и опосреденият начин за избор на президент. Аз лично го считам за разумен и справедлив. - ноември 6, 2020
Коментиран от #30, #91
16:42 15.01.2024
29 ЛЕЛЕЕЕ
ПРИКАЗКАТА ЗА ЖАБАТА И ВОЛА НЕ ВЪРВИ
НОВАТА Е ЗА ДИНОЗАВЪРА И ГЛИСТА
16:42 15.01.2024
30 АМА ЧЕ СИ ЛОШ
До коментар #28 от "ЖУРНАЛИСТ":
ЩО ПРАЙШ ТЪЙКВО БИЛ КАЗАЛ МИНЧЕВ ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ
ДА НЕ МИСЛИШ ПЕ ПОМНИ
А С ТИЯ МИЖАВИ ХОНОРАРИ ОТ ПОСОЛСТВОТО КАК СЕ КАРАТ ТРИ ГОДИНИ
СЕГА ЩЕ КАЖЕШ ЧЕ СЕ Е ИЗ......АЛ НА ФИЗИОНОМИЯТА СИ
ТО ПЪК ЕДНА ФИЗИОНОМИЯ
16:45 15.01.2024
31 МИНЧЕВ
МИНИ ДА ТИ ГИ ДАМ
16:47 15.01.2024
32 Умирам от смях
16:52 15.01.2024
33 Този коментар е премахнат от модератор.
34 Този коментар е премахнат от модератор.
35 123456
17:00 15.01.2024
36 Я го знам !
Коментиран от #57, #76
17:01 15.01.2024
37 Този коментар е премахнат от модератор.
38 И тоя скоро ке изтрезнее
Мдаааа щом и байрактаря на соросите Иван Кръстев се събуди и осъзна да разбере, че ... ЦАРЯТ Е ГОЛ... значи нещата са пагубни за запада!!!!
17:06 15.01.2024
39 Така Така
17:10 15.01.2024
40 Този съмнителен разговор
17:12 15.01.2024
41 Аква
17:24 15.01.2024
42 А сига ве
17:25 15.01.2024
43 Този коментар е премахнат от модератор.
44 Иван Иванов
До 1989 г. редовен член на Българската комунистическа партия (БКП), асистент в катедра „Научен комунизъм“ на Софийски университет „Климент Охридски“.2
Не та ли а срам бе???
Коментиран от #71
17:27 15.01.2024
45 мишо
17:37 15.01.2024
46 Хммм
17:38 15.01.2024
47 Мы-русские. Какой восторг! 🇷🇺🇷🇺🇷🇺
17:39 15.01.2024
48 Този коментар е премахнат от модератор.
49 Оги
17:43 15.01.2024
50 Справедлив
17:44 15.01.2024
51 Този коментар е премахнат от модератор.
52 Този коментар е премахнат от модератор.
53 Този коментар е премахнат от модератор.
54 Деб Елият
древна италианска мъдрост
17:47 15.01.2024
55 Иван Иванов
Бившият директор на американското разузнаване Ричард Гренел /2020/ описва следния твърде интересен случай в социалната мрежа Х:
“Прекарах последните няколко дни в Гватемала, слушайки ужасяващи истории за това как служители на Държавния Департамент заплашват и принуждават граждани на Гватемала да не критикуват левите политики.
Посолството привиква бизнес и политически лидери в своите офиси и ги принуждава да спрат да подкрепят Главния Прокурор, нейната работа и консервативните ѝ политики. Дори са настоявали хората да не подкрепят преизбирането ѝ преди няколко години.
Настояват хората да подкрепят леви политики, “защото иначе…”
Това е възмутително използване като оръжие на визите, разследванията и финансовите санкции.
Официални служителни на Посолството са заплашвали със санкции по “Магнитски” хора, които продължават да подкрепят Главния Прокурор на Гватемала.
Това, което екипът на Байдън причинява на косерваторите в Америка е точно същото, което правят и зад граница - чрез Държавния Департамент, неговите бюро за наркотици и законност и бюро за западната част от света и шефовете им.
Това е неАмериканско и също така незаконно.
Призовах Главния Инспектор на Държавния Департамент да стартира разследване възможно най-бързо. И знам, че няколко американски сенатора са на същото мнение.”
Матнитски по поръчка и привикване на бизнеси и партии в офисите на посолството? Подкрепа за левичарите и мачкане на десните? Отричане
17:48 15.01.2024
56 Иван Иванов
Да ви звучи познато и да се сещате за няколкото поредни предизборни кампании у нас, в които Херо Мустафа се врязваше с доклади, списъци и санкции взе в полза на едни и все срещу други?
Демократите са позор за САЩ, провал във външната политика и постоянна щета за целия останал свят. А Байдън е тежко корумпирана изкуфяла марионетка, към която изпитвам единствено хуманно съжаление.
Дано никога повече шутовете на тези нищожества не получат шанса да се вихрят в чудесната ни България.
И в горката Гватемала.
17:50 15.01.2024
57 Квартал Изток
До коментар #36 от "Я го знам !":
Този ми е съсед по случайност. Всеки го заобикаля в буквалния смисъл. Преди защитаваше Ковида и беснееше срещу тези, които не се прекланят на локдауна. Въобще все нещо недоволен мрънка.Нека си яде парите от Посолството, обаче такива хора не доживяват старини.
Всъщност си живеят като стари от доста ранна възраст, след което не им се налага.
17:52 15.01.2024
58 Огнян Минчев е много кръгъл И Д И. О. Т
17:54 15.01.2024
59 Този коментар е премахнат от модератор.
60 Марк Твен
До коментар #9 от "ЕВРОНЮЗ":
Ние принадлежим към англосаксонската раса, а когато на англосаксонеца нещо му е потребно, той просто отива и си го взима. Преведено на прост английски тази декларация звучи така - ние, англичаните и американците, сме крадци, разбойници и пирати, с което се и гордеем.17:59 15.01.2024
61 Мисля
18:02 15.01.2024
62 Тръмп! Новия Президент на САЩ
18:04 15.01.2024
63 Шушу Мига
18:07 15.01.2024
64 Дивергент
18:08 15.01.2024
65 🇧🇬 Б А Й Х @ Й ❕❕❕
18:12 15.01.2024
66 Последния Софиянец
18:13 15.01.2024
67 Отец Дионисий
18:14 15.01.2024
68 Дебел
Коментиран от #70
18:14 15.01.2024
69 3.14К
токчетата и имлантите да фулира памперса през час под миндера в калния бункер и всичко ще е наред!
А копейките да си стенат в тинята цял живот с пошлата си челяд, както най си обичат!
Коментиран от #75
18:15 15.01.2024
70 Този коментар е премахнат от модератор.
71 Този коментар е премахнат от модератор.
72 НАПРОТИФФ
18:20 15.01.2024
73 виктория
18:24 15.01.2024
74 Чики-Рики
18:25 15.01.2024
75 Този коментар е премахнат от модератор.
76 Този коментар е премахнат от модератор.
77 Наблюдател
18:29 15.01.2024
78 да де
18:35 15.01.2024
79 Уса
18:36 15.01.2024
80 Фибата
18:37 15.01.2024
81 ха, ха
18:41 15.01.2024
82 Стари другари на нов глас
19:12 15.01.2024
83 дядото
20:25 15.01.2024
84 Целият свят
21:14 15.01.2024
85 Хххххххххх
Свиквайте.
22:27 15.01.2024
86 Глей сеир
До коментар #2 от "Тръмпакис":
Както изглежда, Путин държи Тръмп на къса сиджимка!!! Има защо!22:49 15.01.2024
87 Има сделка
До коментар #2 от "Тръмпакис":
Вместо на Украйна, САЩ ще започнат да изпращат оръжия и пари на Русия. Глей сеир!!!22:52 15.01.2024
88 перничанин
този е доказан педофил ...
вижте досието му в полицията ...
ще повърнете докато го четете ....
23:21 15.01.2024
89 бай Даньо
01:28 16.01.2024
90 Един
03:38 16.01.2024
91 Пиночет
До коментар #28 от "ЖУРНАЛИСТ":
Цитатът от Огнян преди три години по никакъв начин не опровергава казаното от него за Тръмп, който именно се изживява като плебисцитарен "избраник на народа" /т.е. на простолюдието/. Това е в същността на американската република /не демокрация!/, в която върховенството на правото, а не мажоритарианизма /волята на простолюдието/ са водещи. Всъщност за кризата на съвременната либерална демокрация са отговорни два крайни противопоставени субекта - от една страна са крайните авторитарни консерватори-изолационисти, а от другата страна са ултралибералните неомарксисти /троцкисти/, които подменят правото на мнозинството с правата на различни конструирани от тях политически малцинства с цел разпарчатосване и ликвидиране на републиката /либералната демокрация и подмяната и с неомарксизъм /ултралиберален неокомунизъм.Коментиран от #96
05:34 16.01.2024
92 Професор
14:38 16.01.2024
93 Хаха,
16:37 16.01.2024
94 Този коментар е премахнат от модератор.
95 С КВО Е ПЪЛЕН МИНЧЕВ
ПЪЛНЕЖА ДЕ
13:21 17.01.2024
96 Този коментар е премахнат от модератор.
97 Този коментар е премахнат от модератор.
98 Този коментар е премахнат от модератор.
99 Тодоров
12:43 23.01.2024
100 Защото иска
16:21 27.01.2024