Визитата на Макрон в Индия - пореден етап от усилията на Франция да се наложи като влиятелен играч

Индия устрои внушително посрещане на френския президент Еманюел Макрон по повод първата му неевропейска визита за годината. На 25 и 26 януари Макрон беше почетен гост на тържествата в азиатския гигант по повод Деня на републиката. В Индия той се чества на 26 януари, когато през 1950 г. е влязла в сила индийската конституция, две години след постигането на независимостта на азиатската държава, отбелязва Франс прес.

По традиция на този празник в Делхи се организира голям парад. Тази година индийският премиер Нарендра Моди покани за почетен гост на парада именно Макрон. Така той му върна жеста от миналото лято. Тогава Макрон избра да покани именно Моди за почетен гост на парада по повод френския национален празник на 14 юли. Този парад в Париж обаче не протече съвсем идеално за Макрон, защото в даден момент недоволни от неговата политика го освиркаха.

В Индия сега нищо подобно не се случи и Макрон беше посрещнат като истински махараджа в момент, в който той се опитва да се пренастрои към нови начинания след една година на вътрешнополитически полемики и разногласия, свързани със спорни законопроекти. Визитата на Макрон в азиатския гигант последва големите промени, които той направи в правителството си в началото на годината в опит да даде нов импулс на втория си президентски мандат. Но вътрешнополитическите проблеми догониха президента и в Индия. В първия ден от визитата му в Париж френският Конституционен съвет отхвърли известна част от разпоредбите на закона за имиграцията, приет в края на миналата година и възприеман като една от ключовите мерки на правителството на Макрон. А докато френският лидер беше в Индия, във Франция продължаваха протестите на френските фермери, белязани в началото на миналата седмица и от трагедия – смъртта на майка и дъщеря на фермерска пътна блокада, когато в нея се вряза автомобил. От Индия Макрон продължи да следи внимателно и двете досиета и дори успя да подпише закона за имиграцията, въпреки орязания му вид след интервенцията на Конституционния съвет. Вътрешните проблеми обаче не помрачиха блясъка на приема, който получи френският лидер в азиатския гигант.

На 25 януари той посети Джайпур, столицата на индийския щат Раджастан. Там първо Макрон отиде във форт Амбър, извисяващ се над града, където се наслади на спектакъл на традиционни индийски танци и на парад на слонове, разкрасени с пищна премяна. В този етап от обиколката му той беше посрещнат от принцеса Дия Кумари, заместник- премиер на щата. Закичен с колие от цветя около врата, Макрон беше приветстван от индийски ученици и студенти, развяващи знамената на Индия и на Франция. Пред тях Макрон похвали качеството на френските университети и заяви, че Франция си е поставила цел до 2030 г. в нейни висши училища да учат 30 000 индийски студенти, предадоха Франс прес и „Франс 24”.

После заедно с Нарендра Моди върху парадна платформа Макрон премина по булеварда, водещ до Двореца на ветровете, смятан за бижу на архитектурата на махараджите в центъра на Джайпур. Двамата лидери бяха приветствани по време на това шествие от ликуващо множество, в което доминираха особено привържениците на Моди, скандиращи неговото име. Първият ден от визитата на френския президент приключи с държавна вечеря в негова чест в дворец от 19-и век в Джайпур.

През първия ден от визитата си в Индия Макрон посети и астрономическата лаборатория, датираща от 18-и век. Това посещение не беше случайно. Моди има амбициите да превърне Индия в голяма космическа сила, като плановете му предвиждат през 2025 г. страната да изпрати пилотиран кораб в Космоса. В началото на месеца Индия съобщи, че нейният космически апарат "Адитя-Ел 1" е достигнал окончателната си дестинация за изучаване на Слънцeто, припомня Би Би Си. Сондата пътува към Слънцето четири месеца, след като беше изстреляна на 2 септември. „Адитя-Ел 1”е оборудван със седем изследователски системи за изучаване на различни параметри на Слънцето, сред които потока от частици, идващи от звездата, магнитното поле, слънчевата корона и динамиката на изхвърлянето на коронална маса. Ще бъдат направени и изследвания на слънчевата фотосфера и хромосферата и измервания на колебанията в слънчевата радиация. Изстрелването на индийския апарат за изследване на Слънцето миналата есен последва влизането на Индия в историята като първата страна, чийто апарат е успял да кацне близо до южния полюс на Луната - неизследвана територия, която според учените може да съдържа жизненоважни запаси от замръзнала вода и ценни елементи. В края на август индийският луноход „Прагиян” от индийската лунна мисия „Чандраян-3” беше прилунен със спускаемия модул „Викрам”. Всички тези успехи за Индия идват на фона на неуспехи на лунни мисии на космически гиганти като Русия и САЩ. Но за да продължи да ги реализира, Индия има и нужда от подкрепата на страни, които вече са изпращали астронавти в Космоса. Франция е една от тях. От своя страна Франция пък има нужда от сътрудничество именно с успяващи в изследването на Космоса страни. Ето защо в делегацията на Макрон в Индия беше и френският астронавт Тома Песке, който дълго време разговаря с Моди по време на визитата в астрономическата обсерватория в Раджастан, посочва Франс прес.

На 26 януари, във втория ден от визитата на Макрон, френският президент беше почетен гост на внушителния парад в Делхи. Като истинска знатна персона, придружаван от индийската президентка Драупади Мурму, френският лидер премина в карета, теглена от шест коня и ескортирана от кавалерийски полк в пищно снаряжение, по големия булевард, водещ до Индийската порта – внушителната триумфална арка в индийската столица, предаде „Франс 24”. Любопитен факт е, че каретата, в която се вози Макрон, се използва за такова пищно тържество за първи път от 40 години, отбелязва Асошиейтед прес. В продължение на четири десетилетия тя беше изоставена в полза на обикновен автомобил, с който Моди и неговите почетни гости преминаваха в Делхи преди началото на традиционния парад.

После Макрон проследи парада от специално изградена трибуна, в компанията на индийската президентка и на премиера Моди. След изпълнението на индийския химн и отекването на 21 оръдейни салюта, парадът стартира с френско участие – 150 френски легионери, два френски изтребителя „Рафал” и един френски военен товарен многоцелеви самолет „Еърбъс А330 Ем Ер Те Те”, отбелязват Франс прес и „Франс 24”. Френските военни бяха предвождани в това си участие в индийския парад от френския полковник Ан-Лор Мишел, бивш военен пилот, а днес командваща военновъздушната база в Итр, във Франция, припомнят Франс прес и „Уест Франс”. Не случайно Франция изигра активна роля в индийския парад. През юли миналата година индийски военнослужещи участваха в парада в Париж, припомнят френски медии.

Френското участие в парада в Делхи беше последвано от демонстрация на разнородна военна техника, сред която 54 бойни самолета, ракетни системи, танкове, пехотна бойна техника, ракети земя-въздух със среден обсег, отбелязва Асошиейтед прес. Сред тях имаше и руски самолети МиГ -29 и руски танкове Т-90, допълва Франс прес. Преминаха и стотици полицаи, пехотинци, авиатори и моряци, обобщават световните агенции. В парада участваха и каскадьори на мотоциклети, а екзотичният елемент дойде от кавалеристи, яхнали не коне, а камили, предшествани от военен оркестър, допълват „Франс 24” и Асошиейтед прес.

Парадът бе излъчван директно по телевизията и гледан от милиони зрители, отбелязва Асошиейтед прес. Хиляди хора се стекоха в центъра на Делхи, за да проследят на живо събитието.

В миналото почетни гости за парада са били египетският президент Абдел Фатах ас Сиси (миналата година) и Барак Обама (2015 г.), докато 10 лидери от Югоизточна Азия гледаха на живо парада през 2018 г. През 2016 г. предшественикът на Макрон – Франсоа Оланд, също беше почетен гост, припомня Асошиейтед прес.

Визитата на Макрон в Индия обаче не беше сведена само до приказното посрещане в стил махараджа в Джайпур и до почестите, които той получи по време на парада в Делхи. Френският президент и индийският премиер проведоха разговор, в който бяха засегнати теми, свързани с водещите световни кризи – войната в Украйна и войната в Газа. Индия, която е дългогодишен съюзник на Русия, която е пък първи оръжеен доставчик на Делхи, отказа да осъди руската инвазия в Украйна, припомня Франс прес. Що се касае до войната в Газа, след атаката на „Хамас” срещу израелската територия на 7 октомври Индия осъди това нападение и изрази подкрепа за Израел, но същевременно припомни и подкрепата си за създаване на независима палестинска държава редом до държавата Израел, като по този начин Индия запази баланса в позицията си, датираща от десетилетия.

По време на визитата си в Индия Макрон рекламира пред Моди Франция като интересна дестинация за индийските инвеститори, които присъстват все още слабо на френска територия, отбелязват Франс прес и „Франс 24”. Франция иска да задълбочи и двустранното сътрудничество в ключови области. Париж се надява да продаде 6 ядрени реактора от трето поколение на Индия. Първоначално този тип реактори с голяма мощност са били проектирани през 90-те години на миналия век от френско-германската компания „Нюклиър пауър интернешънъл”, в която равни дялове са имали френската компания „Фраматом” и германската компания „Сименс”. Впоследствие „Сименс” се изтегля и ядрените реактори са разработвани от френските компании „Фраматом” и „Електрисите дьо Франс”.

Франция иска да задълбочи сътрудничеството си с Индия и в областта на военната индустрия. Делхи вече закупи 36 френски изтребителя „Рафал” за нуждите на индийските военновъздушни сили и преговаря с Париж за закупуването на още 26 такива самолета за нуждите на военноморските сили, припомня „Франс 24”. От своя страна Индия иска да консолидира военнопромишления си комплекс чрез създаване на съвместни предприятия с френски групи в областта на отбраната, като „Дасо” и Ем Бе Де А, отбелязват Франс прес и „Франс 24”.

По време на визитата на Макрон в Индия индийският конгломерат „Тата” и френският самолетостроител "Еърбъс" подписаха споразумение за съвместно производство на граждански хеликоптер, съобщи на 26 януари индийският министър на външните работи Винай Кватра, цитиран от световните агенции. „Тата” и „Еърбъс” вече си сътрудничат за производството на транспортния самолет „Си-295” в Гуджарат, родния щат на премиера Моди. Сега промишленото партньорство между „Тата” и „Еърбъс” е за производство на хеликоптери „Ейч-125”, като машините ще бъдат произвеждани в Индия и ще бъдат и изнасяни за някои от съседните страни. Очаква се доставките да започнат през 2026 г.

След приключване на визитата на Макрон в Индия индийското правителство публикува изявление на 27 януари, в което съобщи, че Индия и Франция са се споразумели да работят заедно за установяване на съвместно производство на отбранително оборудване, включително хеликоптери и подводници за индийските въоръжени сили, както и производство за приятелски страни, предаде Ройтерс. В изявлението се казва още, че Макрон и Моди са се споразумели да разширят двустранните връзки в ядрената енергетика, космическите изследвания, изкуствения интелект, борбата с климатичните изменения, здравеопазването и селското стопанство. В изявлението се казва, че в Индия ще бъдат създадени центрове на френската компания „Сафран” за поддръжка, ремонт и обслужване на авангардни авиационни двигатели. Франция е най-големият доставчик на оръжия за Индия след Русия. Индия използва френски изтребители от четири десетилетия, се припомняше още в изявлението.

Индия е демографска сила, с 1,43 милиарда жители, и е петата икономика в света. Тя е незаобиколим фактор в Азия и в света. Освен това е един от основоположниците на структурата БРИКС, в която влизат също Русия и Китай. Всичко това превръща Индия и във все по-ухажван събеседник, отбелязва „Франс 24”.

Франция пък от своя страна продължава прилагането на стратегията си да бъде важен играч в Азиатско-тихоокеанския регион и балансираща сила между между Глобалния север и Глобалния юг.

Визитата на Макрон в Индия дойде и в момент, в който обаче неправителствени организации критикуват авторитарните отклонения на Нарендра Моди в навечерието на националните избори през пролетта, на които той ще се бори за преизбиране. Моди е обвиняван, че потиска религиозните малцинства в името на националистическата си програма, която преследва, посочват Франс прес и „Франс 24”.

Що се касае за малцинствата в Индия миналата година беше съобщено, че САЩ са разкрили заговор за убийството на Гурпатвант Сингх Панун, лидер на базираната в Ню Йорк организация „Сикхи за справедливост”. Панун има американско и канадско гражданство, а неговата организация призовава за създаване на независима държава на сикхите в Индия, припомня Ей Би Си Нюз. По случая беше обвинен индийският гражданин Нихил Гупта, заподозрян, че е платил 100 000 долара на наемен убиец, за да ликвидира сикхския лидер. Американски представители заподозряха намеса на неназован индийски правителствен представител в този заговор. Гупта беше заловен в Чехия и е започнало дело за неговото екстрадиране към САЩ, припомня Би Би Си. Смятало се, че той е искал да убие още трима лидери на сикхите, базирани в САЩ. До разкритията се е стигнало след друго разследване в САЩ, а наемният убиец, на който Гупта платил, всъщност бил американски федерален агент под прикритие. По обвиненията Гупта може да получи до 20 години затвор.

Случаят накара правозащитни организации да заговорят за потъпкване на правата на сикхите в Индия. Смята се, че той е изиграл и роля в това кой да бъде почетен гост на парада в Делхи на 26 януари. Първоначално за този парад е бил поканен президентът на САЩ Джо Байдън. Но поканата така и не е довела до неговото гостуване в Индия. Като тук освен историята със заговора за убийството на сикха е повлияла и натоварената програма на демократа за президентските избори в САЩ, допълва Франс прес.

През 2023 г. в Съри, канадската Британска Колумбия, беше застрелян в автомобила си Хардип Сингх Ниджар, сикх с канадско гражданство, също водещ кампания за създаване на независима държава на сикхите на територията на Индия, припомня Би Би Си. Това убийство породи също полемика, когато канадският премиер Джъстин Трюдо заяви, че има достоверни твърдения, че Индия е била замесена в убийството, нещо, което Индия определи като абсурд. Случаят отново хвърли светлина върху правата на сикхите в Индия.

А що се касае до правата на мюсюлманите в Индия, неправителствени организации припомнят, че визитата на Макрон в азиатския гигант беше осъществена броени дни след като в индийския град Айодхя беше открит тържествено хиндуистки храм. Градът е смятан за родно място на популярното хиндуистко божество Рама. Откриването на храма стана в присъствието на 8000 видни гости, сред които политици, дипломати, боливудски звезди, духовници, припомня в. „Гардиън”. Защитници на правата на мюсюлманите обаче припомниха, че на мястото, на което се издига храмът, преди 30 години е имало многовековна джамия, която е била изравнена със земята от хиндуистки радикали. Разрушаването на джамията през 1992 г. проправи пътя за хиндуисткия национализъм, който се превърна в доминираща сила в Индия, допълва изданието. Хиндуисткият храм в Айодхя всъщност не е напълно завършен. Това ще стане едва догодина и откриването му е предсрочно, като се смята, че това е част от предизборната стратегия на Моди. Разрушената през 1992 г. джамия е носела името „Бабри Масджид” и е била построена през 1528 г. от тогавашния моголски император Бабур. През 2019 г. индийският Върховен съд обяви разрушаването на джамията за незаконно, но никой не беше съден заради това и земята беше предоставена за изграждането на хиндуисткия храм, открит миналата седмица. Разрушаването на джамията стана причина и за големи размирици в Индия, в които загинаха над 2000 души.

Ако трябва да се върнем към посещението на Макрон в Индия, това беше негова пета двустранна среща с Моди от май миналата година. За последно Макрон посети Индия през септември, когато Делхи беше ротационен председател на Г-20 и организира среща на върха на лидерите на групата.

Визитата на Макрон в Индия и пищността, с която той беше посрещнат там, напомняше на посещението на Макрон в Китай от началото на април миналата година. Тогава френският лидер зададе тон, че Франция иска да развива връзките си с Пекин. И пак тогава Макрон беше упрекнат от правозащитни организации, че общува с една страна, която потъпква правата на уйгурите и на тибетците. На връщане от това посещение в интервю за няколко издания Макрон между впрочем даде да се разбере, че Франция не иска да е следовник нито на САЩ, нито на Китай, ако възникне криза относно Тайван. Тези изявления породиха критики на Запад, но бяха приветствани в Китай. След това Макрон на няколко пъти изтъкна, че иска Франция и ЕС да са стратегически автономни и да не зависят от външни фактори, като Китай и САЩ.

Визитата на Макрон в Индия породи обаче въпроса дали той не започва да изразява по-големи предпочитания към традиционния регионален съперник на Китай. Любопитно съвпадение беше, че малко преди Макрон да заеме мястото си на почетната трибуна на парада в Делхи на 26 януари, Франс прес съобщи, че във видеопослание китайският лидер Си Цзинпин похвали връзките на Китай с Франция в условията на „глобална несигурност”. Поводът на видеопосланието беше 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Във видеото Си призоваваше за по-тесни връзки между Пекин и Париж в отговор на глобалното напрежение. „Двете страни трябва неуморно да развиват двустранните отношения и да отговорят на несигурността в света чрез стабилността на отношенията между Китай и Франция”, казваше Си във видеото.

През 1964 г., по инициатива на генерал Шарл де Гол, Франция стана първата голяма западна държава, която установи дипломатически отношения на ниво посланици с Китай. Това смело решение за онова време редовно се изтъква от китайските официални лица като пример за независима дипломация. САЩ, например, изчакаха до 1979 г., за да установят дипломатически отношения с Пекин, отбелязва Франс прес.

Посещението на Макрон в Индия се вписа в негови визити в последните месеци в няколко азиатски страни, в които за влияние се борят редица чужди сили. В края на октомври и началото на ноември френският лидер беше в Казахстан и Узбекистан, две от петте бивши съветски цетралноазиатски републики, в които за влияние претендират Русия, Китай, Турция, САЩ и ЕС. Целта на визитата беше Макрон да предложи на двете страни алтернатива в партньорските отношения, която да доведе до диверсификация на техните стратегически и икономически връзки, отбелязва Франс прес. Макрон беше придружаван тогава от водещи френски министри и от десетина шефове на френски компании, като целта беше задълбочаване на сътрудничеството в енергетиката, водоснабдяването, минното дело, инфраструктурата, гражданското въздухоплаване. Франция има амбициите да участва чрез компанията си „Електрисите дьо Франс” в първата ядрена централа в Казахстан. Френската компания „Орано”, специализирана в разработване на уранови находища, пък иска да разшири дейностите си в Казахстан, където разработва една мина, и в Узбекистан, където започна добив на уран, в момент, в който връзките ѝ с един от основните ѝ уранови доставчици - Нигер, станаха непредвидими след военния преврат в африканската страна през юли миналата година. Казахстан и Узбекистан са и част от зона, богата на суровини от критично важно значение, нужни за енергийния преход.

По време на визитата си в Казахстан Макрон похвали това, че тази страна е съумяла да не се превърне във васал на нито една голяма сила и призова за развиване на коридор през Каспийско море, който да свърже Европа с Централна Азия, като алтернатива на китайските и руските логистични пътища в този регион. А Франция подписа договори за сътрудничество в областта на стратегическите минерали, за развитието на вятърен парк, за доставката на военни радари "Же Ем 400", произведени от френската компания „Талес”. В Узбекистан Макрон похвали трансформацията, която е в ход в страната и изрази доверие в политиката на властите за отваряне на държавата към света. Франция подписа и редица споразумения с Узбекистан в областта на енергетиката и модернизирането на узбекистанската инфраструктура. Сред енергийните проекти имаше такива за две водноелектрически централи с участието на „Електрисите дьо Франс” и за разширяване на соларната централа „Тутли”, в което ще участва „Тотал Енержи”, както и договор за хибридна централа, в който ще участва „Волталия”. По отношение на инфраструктурните обекти френските компании „Веолия” и „Суез” ще развиват дейности в топлофикацията и пречистването на водата. А компанията „Ежис” ще проучи възможност за изграждане на трамвайна линия в Ташкент.

През септември Макрон беше в Бангладеш, където защити визията си, че Франция иска да бъде в Азиатско-тихоокеанския регион алтернатива на Китай и САЩ. Тогава стана ясно, че Бангладеш ще поръча 10 самолета „Еърбъс А350” на стойност 3,2 милиарда долара, предаде Франс прес. Тогава Дака и Париж се договориха, че Франция ще помага на Бангладеш да изпрати свой втори сателит в орбита, предаде ДПА. Визитата беше първата на Макрон в тази страна от 33 години насам. Посещението дойде в момент, в който Русия финализира изграждането на ядрена централа в Бангладеш – в село Рупур на брега на Ганг, на 175 километра западно от Дака. Строителството започна през 2017 година. Деветдесет процента от проекта на стойност 12,65 милиарда долара се финансира от Москва, припомня Франс прес. Първият реактор на централата би трябвало да влезе в експлоатация през настоящата година, а другите два да заработят напълно догодина. През октомври Русия достави първа пратка с уран за централата, припомня Франс прес.

През юли Макрон посети Шри Ланка, първата визита на френски президент в тази страна. Посещението беше по повод 75-ата годишнина от установяване на дипломатически отношения между двете държави. Макрон похвали усилията на ръководството на Шри Ланка да възстанови икономиката от тежката криза и обсъди и с колегата си от Шри Ланка Ранил Викремесинге проекти за сътрудничество във водния и електрическия сектор. В тази азиатска страни битката за влияние се води между Индия и Китай, като Шри Ланка се опитва да балансира между двете. Десет процента от дълга на страната, обявила фалит преди две години, се държи от китайски кредитори. В началото на настоящата година Шри Ланка забрани на китайски научни кораби да плават в продължение на една година в изключителната ѝ икономическа зона, след като Индия предупреди, че тези кораби всъщност не са изследователски, а се използват, за да следят индийските военни дейности в района. За да не разгневи Китай, Шри Ланка обяви всъщност мораториум, с който забранява на всякакви научни кораби да влизат в изключителната ѝ икономическа зона, припомня Асошиейтед прес. С визитата си в Шри Ланка през септември Макрон се опита да покаже, че Франция може да бъде алтернатива за тази страна, в която азиатските гиганти се опитват да затвърдят влиянието си.

През май Макрон посети Монголия, поддържащата добри връзки със съседите си Китай и Русия. Целта на визитата тогава беше задълбочаване на партньорството в областта на енергетиката и по-специално разработването на уран, което да извършва „Орано”, като една от алтернативите на доставките на уран от Нигер.