Атанас Будев: Геополитическата вакханалия и суверенното равенство (част III)

Коментар на Атанас Будев

Предлагам някои разсъждения за по-значимите задръствания в международните отношения и за това как биха могли да се отпушат поне някои от каналите на международното разбирателство и сътрудничество. На места съм повтарял тези от предишни мои текстове, за което моля за извинение. Но това в някаква степен беше неизбежно предвид стремежа към сравнително панорамен и методологически характер на този текст. Най-важното, обаче, е да се опитаме да разберем генезиса на конфликтите и проблемите и, прескачайки нивото на изобилстващите общи и не много значещи коментарии, да потърсим обяснения и възможни пътища за решаването на някои от тях. Текстът по-долу е разделен на четири основни части, както следва:

Част I. Геополитическият характер на съвременните глобални противоречия и противодействия. Тяхното „съжителство“ с принципа на суверенното равенство.

Част II. Изграждане и развитие на глобална междудържавна общност на основата на все по-пълното прилагане на принципа на суверенното равенство.

Част III. Размисли за възможните ходове, водещи към възстановяване на диалога, доверието и сътрудничеството на международната арена.

Заключение: Как най-общо се възприемат посочените международни тенденции и събития от българската външна политика?

РАЗМИСЛИ ЗА ВЪЗМОЖНИТЕ ХОДОВЕ, ВОДЕЩИ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДИАЛОГА, ДОВЕРИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА АРЕНА

Как се възстановяват диалогът и доверието при сегашната остра конфронтация и напрежение между глобалните сили? Войните в Украйна и Близкия изток не дават повод за оптимизъм по отношение нагласата на преките и непреки участници в тези войни да пристъпят към мирни преговори. От друга страна, се наблюдава намаляване на активността на държавите и техните усилия за посрещане, смекчаване и по възможност – решаване, на глобалните проблеми и кризи. При толкова много и различни предизвикателства как, с какъв тематичен обхват и в какъв формат да се търси подновяване на диалога?

Появата на начални импулси за възстановяване на доверието виждам отново във възможностите на добрата стара световна организация. От една страна, в структурите на ООН контактите и известно взаимодействие никога не са прекъсвани; от друга, евентуални срещи на върха в различни международни организации и глобални форуми като тези за климата, водната, продоволствената криза и др. нагледно демонстрират тясната връзка на тези проблеми с общия напредък за мир и стабилност в международните отношения. Може би най-благоприятни условия за възстановяване на доверието и започване на конструктивен диалог се вижда в провеждането по инициатива на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш на „Среща на върха на бъдещето“ през септември 2024г. По време на участието си в работата на Групата на 77-те през януари т. г. генералният секретар заяви, че един от основните акценти в Срещата на върха на бъдещето ще бъде обновяването на глобалните институции, „за да съответстват на днешния свят и да отговарят на днешните предизвикателства, а именно – на жизнено-важните интереси на развиващите се страни“. Към това заявление можем да прибавим факта, че много държавни глави са се изказвали по подобен начин по този въпрос, включително президентите Байдън, Си Дзинпин и Путин. Не знам дали тези заявления ще доведат до реални резултати, но те във всеки случай демонстрират все по-голямата международна тежест на развиващите се неглобални страни.

Инцидентни срещи на най-високо равнище биха могли да се получат по много и най-различни поводи (национален празник на глобално значима страна, оказване на помощ при тежки природни бедствия, траурно събитие на висок ранг и т. н.), но те биха могли да поотпушат задръстените канали на международното доверие ако към този момент вече има една поне частично променена атмосфера. Например, пряко и косвено ангажирани страни във войната в Украйна да не говорят вече за „окончателни решения на бойното поле“ (тук вече има една почти незабележима положителна промяна), да спрат изказванията на висши държавни лица, споменаващи срокове до започването на голяма война и др.

Диалогът за възстановяване на доверието, разбира се, би могъл да започне чрез двустранна руско-американска среща на върха, която би могла да стане реалност при определен изход от тазгодишните президентски избори в САЩ. Обстоятелствата могат да бъдат различни, но политическата воля трябва да е налице във всички случаи. Предварителното поставяне на неизпълними условия обикновено означава, че съответната страна няма интерес от преговори и постигането на резултати. Например, указът на украинския президент Зеленски за това, че Украйна няма да води преговори с Русия докато неин президент е Владимир Путин, практически блокира евентуалните преговори. Тук не става въпрос за справедливост, честност и прочее наистина много важни принципи на международното общежитие, а за прекратяване на военни действия, вече довели до стотици хиляди жертви и продължаващи да носят смърт и разрушения.

На срещите на върха по време на Студената война са се разглеждали както общи, стратегически въпроси, така и конкретни, но внасящи силно напрежение в международните отношения регионални конфликти. И в наше време има проблеми в изобилие и в двете направления. Много важен ще бъде първоначалният подбор на преговорните теми. Защо? Защото недоверието е общо, при това то обхваща не само съответните държавни ръководители, но и голяма част от общественостите на двете страни. А историческият опит от разведряването през 70-те години на миналия век показва, че докато няма решение за започване на преговори по основни стратегически въпроси, напредък по отделни регионални проблеми е трудно осъществим. Ако глобалните сили започнат да се подготвят за преговорите с приоритет по общите въпроси, това за мен би означавало, че желанието за мирни отношения е сериозно и може да се очаква укрепване на доверието и резултатни преговори. Но относителният приоритет на общите въпроси се диктува и от здравият разум – не мога да си представя, че решаването на конфликти като близкоизточният или руско-украинският е възможно в близко бъдеще, за да стане обратното, т. е. напредъкът в урегулирането на тези тежки конфликти или на други конфликтни ситуации да повлияе положително на преговорния процес по проблемите на общите въпроси и стратегическата стабилност. Всичко изложено дотук е част от общия поглед; то не означава, че се препоръчва отлагане във времето на спешно необходимите решения за спирането на кървавите военни действия и в двата конфликта, които безспорно са най-срочните и нетърпящи забавяне въпроси. Но от стратегическа гледна точка, напредъкът на разбирателството по общите въпроси, ако е съществен и истински, създава нова, конструктивна атмосфера за все по-голямо доверие и сътрудничество в международните отношения като тяхна цялостна нагласа, влияеща положително и върху регионалните конфликти.

Кои са тези общи въпроси на съвременното развитие на международните отношения, обект на геополитически и други противоречия? Бих ги разделил на два вида: свързаните с общочовешките ценности като мир, стратегическа стабилност, суверенно равенство, хуманизъм, обединяване на усилията за посрещане на глобални предизвикателства и др.; и вторите – това са процедурните въпроси на международното сътрудничество.

Започвайки от вторите - процедурните механизми, в които на пръв поглед техническите характеристики играят основна роля, бих посочил, че мирното и съзидателно развитие на системата на международните отношения и демократизирането на световния ред могат да се осъществяват само посредством обективни, демократични и справедливи процедури. Най-точни и ясни, разбира се, са думите на големия дипломатически маестро Хенри Кисинджър: „Вестфалският мир е отражение на едно практическо съгласие, той не представлява уникално морално прозрение. Резервиран откъм оценки за абсолютното в полза на практичното и екуменичното, той е опит за кристализиране на ред от многообразието и сдържаността. Такъв ред може да бъде култивиран, той не може да бъде налаган. Гениалността на тази система и причината, поради която тя се разпространи по целия свят, беше в това, че нейните клаузи бяха процедурни, а не мировозренчески.“(курсивът е мой) („Световният ред“, 2014)

Темата за общочовешките ценности е необятна. Едва ли някой би се наел да я изчерпва. За целите на настоящия текст аз само бих отбелязал съвсем накратко връзката-съотношение: МИР – СУВЕРЕННО РАВЕНСТВО. Вземайки предвид безбройните рискове и усложнения в ядрената епоха, бих посочил главното съдържание на това съотношение: борбата за мир и борбата за суверенно равенство не престават да бъдат двете страни на една и съща монета. Все по-пълното прилагане на принципа на суверенното равенство укрепва световния мир и, обратното, мирното съжителство на суверенните държави действа усилващо на техния суверенитет и равноправие. Това съотношение има прагматична и ценностно-етична страна, при това както за правителствата, така и за широката общественост: те би трябвало да обединят усилия в рамките на описаната в този раздел глобална общност и да не допускат нито военни авантюри и престъпления, нито ограничаване и потискане на суверенитета на която и да било държава.

Днес в света има огромна и належаща нужда от възраждане на Световното движение за мир. Световната общественост не бива да подминава с безразличие все по-активното и целенасочено използване на военната терминология, на термина „глобална война“, и започналата вече надпревара във въоръжаването. Даже няма да има кой да каже, че сме живели, ако някой номенклатурен идиот изведнъж ни изтрие от лицето на земята! Не бих искал да драматизирам повече отколкото е реалното състояние на съотношението война и мир, но изглежда, че не съществуват големи възможности за това.

Следва продължение.....