Петър Волгин: Евроатлантическа цензура

Управляващите партии ПП и ДБ разпространиха тези дни свой проектозакон, озаглавен Закон за изменение и допълнение към Закона за електронните съобщения. Напълно невинно заглавие, нали? Само че зад това уж безобидно заглавие се крие неистовото желание на управляващите евроатлантици окончателно да убият свободата на словото в България. И веднага обяснявам защо това е така. В текста специално се казва, че „държавни органи могат да налагат ограничаване на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес“. Даже специално са посочени и органите, които могат да извършват подобни цензорски действия. Това са Комисията за регулиране на съобщенията, както и министърът на електронното управление. А, и още нещо много важно – предвижда се възможността ДАНС да следи големите онлайн платформи с над един милион потребители в България. И това ако не е подготовка за тотална цензура, не знам какво друго може да бъде наречено така.

Разбира се, всички тези цензорски намерения биват оправдавани с благородно звучащия мотив, че трябва да се борим с дезинформацията. Само че опитът, при това не само в България, а и в целия останал евроатлантически свят, много добре показва какво имат предвид управляващите, когато заговорят за борба с дезинформацията. За тях дезинформация е всяко опозиционно мнение или пък факт, който не се вписва в официалната пропаганда. Съвсем политически некоректно казано, ако критикувате властта, ако дори само дръзнете да се усъмните в нейната свещена правота по всички въпроси, задължително ще ви определят като „дезинформатор“.

С интерес наблюдавам как разни представители на властта са налазили медиите през последните дни, за да обясняват, че нищо страшно нямало във въпросния проектозакон, че единственото, с което той щял да се бори, били фалшивите реклами и фабриките за тролове. Обаче опитът ни е научил, че когато някой от ПП или ДБ почне да ви убеждава в нещо, трябва да бъдете сигурни, че нещата стоят по точно обратния начин. Същите тези ПП-ДБ години наред обясняваха, че основната цел на тяхното съществуване е да отстранят ГЕРБ завинаги от властта и окончателно да разградят модела „Пеевски“, който бил съсипал съдебната система. Днес същите тези вдъхновени обяснявачи и моралисти управляват заедно с ГЕРБ, а същият този Пеевски им нарежда какво да правят. Е, само някой наивен до глупост човек може отново да повярва на такива хора.

Между другото в този проектозакон, чиято цел е да постави под тотален контрол интернет медиите и социалните мрежи, откриваме едно към едно възгледите на военния министър Тагарев. По време на

последното си посещение в САЩ той чистосърдечно призна, че властта трябва да следи изкъсо не само традиционните медии, но и тези в интернет-пространството, за да не би там да се промъкнела някаква дезинформация. А според управляващите елити дезинформация е всичко, което противоречи на официозния разказ. Типично по оруеловски звучи и частта в проектозакона, която вменява и на ДАНС извършването на наказателни функции срещу неудобните медии. Тук веднага се сещам за съществуването на едно лице, което от години обикаля телевизиите, твърдейки, че било медиен експерт и либерал. Разбира се, това лице не е нито едното, нито другото. Това е един класически Тартюф. Помните, че този герой на Молиер зад лицемерната си набожност криеше най-низки страсти. Та и нашият херой зад фалшивото свободомислие крие тоталитарни нагласи. Този съвременен Тартюф открито призовава специалните служби да нахлуват във всяка медиа, в която се говорят нелицеприятни за властта неща. Явно и неговите верноподанически подобия на мисли са послужили за вдъхновение на авторите на споменатия проектозакон.

Всъщност нищо изненадващо няма в опитите на управляващите евроатлантици да облекат в законова форма омразата си към свободата на словото. Абсолютно същото правят и техните брюкселски началници. Съвсем скоро на територията на Евросъюза ще влезе в действие закон, който в момента носи крайно благородното име Европейски законодателен акт за свободата на медиите. Само че истинската цел на брюкселските еврочиновници е тъкмо обратната – те искат не да защитават, а да премахнат медийната свобода. В европейското законово творение също се говори за борба с дезинформацията, както и за това какво огромна опасност за съзнанието на клетите европейци били медиите на държави извън ЕС. Сещате се кои държави се имат предвид, нали? Освен това в този Законодателен акт се предвижда създаването на общоевропейски СЕМ, чиято основна роля отново е борбата с дезинформацията и фалшивите новини. А както знаем управляващите – и в ЕС, и в България – наричат по този начин всичко, което им пречи.

От опита, който имам, а и от четенето на исторически книги съм стигнал до следния извод – тръгнат ли някакви управляващи, които и да са те, да регулират средствата за масова информация, можете да бъдете сигурни, че за никакви принципи не става дума. Става дума за цензура. Става дума за директни наследници на Йозеф Гьобелс и Андрей Жданов. Да, тези идеологически цербери, вилняли в хитлеристка Германия и в сталинския Съветски съюз, са действали безцеремонно, докато днешните им последователи са доста по-лустросани. Но същността им е еднаква.

Основната им цел е да унищожат свободата на словото. С всички възможни средства.

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР