Крадци и нападатели – равноправни с нападнатите

Темата за самоотбраната е отново на дневен ред. И отново се разминаваме с очакванията за адекватна промяна на Наказателния кодекс. Всеки нападнат човек, дръзнал да се защити от нападение, застрашаващо живота или собствеността му, е потенциално застрашен от осъдителна присъда, ако не дай си Боже нападателят или нападателите му пострадат.

Какво значи неизбежна самоотбрана?! И каква е логиката, отбранявайки се от нападение, да си виновен? Може би излиза, че е най-добре да ни бият, изнасилват, убиват, без да се съпротивляваме, за да сме сигурни, че няма да има заведено дело, тъй като няма да има пострадали нападатели.

Зинаида Златанова беше категорична пред медиите, че ако ви нападнат с нож – трябва да се защищавате с нож. Ако използвате пистолет – превишавате пределите на неизбежна самоотбрана. Искам да попитам – защо трябва да се поставят на допълнителни изпитания здравето и психиката на всеки нападнат човек, като му се вменяват някакви измислени правила на водене на защитата му?

Ситуацията е елементарна – агресия от едната страна и законна защита от другата, при която определящи обикновено са инстинктите, адаптивността и евентуално някаква подготвеност. И тука не би трябвало да има никакви ограничения спрямо защищаващата се страна. Защото е абсурдно да те нападнат и да не можеш да използваш каквото прецениш, че е подходящо или под ръка, за да се защитиш. Смешно е да те нападат с нож и ти да не можеш да използваш всяка попаднала под ръка вещ за защита на живота си, защото превишаваш правата на нападателя си.

Само си спомнете колко хора са арестувани, съдени и осъждани, защото са дръзнали да си помислят, че животът им е бил достатъчно ценен, за да го защищават от посегателство. И каква е била вината им? Превишили са си правата и са дръзнали да наранят нападателя си. За да има правила, трябва и двете страни да са подготвени за тях и да влизат напълно равнопоставени в ситуацията. А ако има и рефер – нещата са направо за учебник. И ако държавата не знае как да ни защищава, да предостави права на хората да вземат нещата в собствените си ръце.

Дали САЩ са недемократична и нецивилизована държава, като са предоставили правото на всеки човек да защищава собствеността и живота си, както той намери за добре?! При тях законът не толерира по никакъв начин нападателя, а тъкмо наопаки. Известно ли ви е, че използването на оръжие за собствена защита , особено на територията на дома ви, е една от най-важните конституционни поправки в САЩ? И американците страшно се гордеят с нея. И какво лошо има да се узакони притежанието и употребата на огнестрелно оръжие само на територията на дома ви срещу незаконно проникнали престъпници, без за това да носите отговорност? Защо човек трябва да търси непременно някакво изравняване на силите, за да не носи евентуално никаква отговорност, при не дай си Боже пострадал престъпник в дома му? Както казах и по-горе – това не е боксов мач или игра, за да има правила за равнопоставеност.

Забелязвате ли как мастити адвокати – защитници на човешките права, ни обясняват колко е добър законът, колко хуманен е той, защото защищава и двете страни, как промяната му едва ли не ще наруши конституцията и от това ще произлезе Бог знае какво. Ами нали тази конституция е писана основно за това – да гарантира правата, свободите и живота на хората. Но когато спазват законите в държавата. Защото един престъпник – посегнал на собствеността или живота ви – е в тотално нарушение на закона. И не виждам причина на него да му се предоставят равни права с всички почтени хора. Законът трябва да се промени така, че да е пределно ясен за всички, да дава изключителни права при самоотбрана, както е в много други държави, и задължително да се постави на обществено обсъждане преди окончателното му приемане.

Хората имат право да изискват какво точно да съдържат законите ни. И ако политиците ни се притесняват от исканите поправки – да питат хората с референдум. Който като инструмент е толкова „предпочитан“ от тях , че още малко и ще задминем Швейцария. Нещата са стигнали дотам – ние да казваме по какви закони искаме да ни управляват. Защото не ни е все едно в каква държава живеем – в правова, или на беззаконието и ненаказаността. Тоталното разминаване между действителност на масова битова престъпност и неадекватно законодателство намира покритие в действията на съдия, издал осъдителна присъда за жертва на нападение, който на въпроса “Какви допълнителни опции предлага нашият закон за нападнат човек – да бъде пребит, ограбен , убит или да бъде осъден?” отговаря ” Няма други!” – и постановява осъдителна присъда за един доведен до отчаяние пенсионер, дръзнал да посегне и нарани нападателите си. Законопроектът трябва максимално да взаимства от американския закон за самоотбрана, защото болшинството българи го подкрепят и явно имат нужда от подобно законодателство, при явната неспособност на държавата да се справи. И ако някой политик или специалист мисли обратното , нека да се допита първо до хората, чийто интереси трябва да представлява и защищава.

Всички допитвания показват ясно, че болшинството българи желаят да бъдат разширени правата ни при неизбежната самоотбрана и евентуалната либерализация на закупуването на оръжие, като се акцентира на следните няколко аспекта:

- Либерализацията трябва да засяга само случаите, при които оръжието се купува и съхранява само и единствено в дома ви. Санкциите за изнасянето и евентуално използването извън границите на имота трябва да са драстични.

- Целта на това оръжие е единствено да осигури неприкосновеността на живота и собствеността на гражданите от посегателства, нападения, кражби на територията на собствеността ви, която при сегашната извънредна ситуация в страната /особено в малките населени места/ никой не може да осигури.

- Използването на оръжие на територията на собствеността ви при незаконно проникване не трябва да има никакви последици за нападнатия, при положение, че е действано при самоотбрана.

Това не е някаква екзотика, а съществува и сега в много цивилизовани държави, като ще посоча само някои, в различни континенти – САЩ, Швейцария, Израел. Когато решаването на проблемите се облече достатъчно ясно в законови рамки и се мисли преди всичко за защита на почтените хора, а не за евентуално нарушаване правата на престъпниците, нещата ще започнат да се оправят. И все по-малко ще четем за убити, изнасилени или ограбени баби и дядовци, или за съсипания труд на хората, довеждащ ги до отчаяние и безверие в държавата. Защото отчаяният човек не е способен да мечтае за нищо – нито за себе си, нито за децата си.

Мнението е публикувано първоначално в eurochicago.com