Доц. Искрен Иванов пред ФАКТИ: Смъртта на Навални е логическият завършек на неговата политическа дейност

Русия е една военна машина, победила Хитлер и Наполеон. Нас ни дели океан с тях, европейските страни трябва да се притесняват повече (за случващото се в Украйна). Това каза пред Fox News бившият американски президент Доналд Тръмп, който сега се бори за втори мандат в Белия дом. Русия, Навални, Путин, НАТО и Тръмп… Какво можем да очакваме… Пред ФАКТИ говори доц. Искрен ИВАНОВ, експерт по международна сигурност и управление на конфликти, преподавател в СУ. „Св. Климент Охридски“.

- Г-н Иванов, Русия, Путин, но без Навални… Какво представлява Русия днес?
- Русия днес е сложен феномен, чиято стратегическа култура съчетава няколко основни стълба. Първият е нейната неоевразийска философия, която почива върху два принципа – че сблъсъкът със Запада в лицето на САЩ и Европа е неизбежен, за да оцелее руската култура, както и че Русия е уникална сама по себе си, защото не принадлежи нито към Европа, нито към Азия. Вторият е ядреният потенциал на Москва, тъй като – бидейки държавата с най-голям ядрен арсенал в света, Русия разполага с оръжия, които ѝ дават самочувствието, че не може да бъде победена. Това е психологически ефект, който на езика на международната сигурност наричаме „ядрено самочувствие“ – сходен аналог е поведението на Северна Корея, която – щом се сдоби с ядрено оръжие – спря да говори за обединение с Южна Корея и предприе реторика на конфронтация със САЩ. И накрая – трябва да си дадем сметка, че руската политическа система е много различна от представата, която Западът има за политиката в лицето на либералната демокрация. В контекста на евразийството, представата на руснаците за тяхната държава съчетава православното наследство на Византия със строго централизирания политически модел на Татарската Златна Орда. В този смисъл и Путин, и Навални са просто сегменти от руския политически живот – Путин е лидерът, този, около когото руснаците се сплотяват по време на война, а Навални – непослушният велможа, изправил се срещу руския президент. За Запада, където правото на опозицията е свещено, смъртта на Навални е символ на политическа репресия, но за Русия – просто една крачка напред към прекъсването на контактите със Запада и отстояването на евразийския цивилизационен модел. Това може да звучи ужасно в ушите на либералните демокрации, но за евразийците е норма.

- Смъртта на Навални бе световна новина, но защо преди изборите, които са през март. Знак, послание – как може да се тълкува неговата кончина?
- Както споменах, смъртта на Навални е логическият завършек на неговата политическа дейност. В Русия понятието за опозиция има съвсем друго значение, защото там няма култура на опозиционното мнение. Говорим за строго централизирана политическа система, която се осмисля и от политиците, и от гражданите като източник на права и свободи, но само в рамките на колектива. Позната мисъл от близкото минало на България. В този смисъл, когато един западен политик казва на руснаците, че са извършили нещо ужасно като са затворили Навални и са го уморили от глад, избирателите на Путин няма да се трогнат от това – за тях Навални е символ на западното влияние, което разгражда морално Русия. Разбира се, в руското общество има и хора, които симпатизираха на Навални, но на фона на 70% подкрепа за руския президент, те не са достатъчно, за да предизвикат смяна на политическото управление в страната. За това са необходими огромни политически промени, а за тях няма предпоставки в Русия към този момент.

- Сенатът в САЩ се бави с помощта за Украйна, а Тръмп хвърли в смут НАТО, като каза – който не плаща, да не чака защита? Това ли е типичният Тръмп, или просто предизборно говорене?
- Сенатът в САЩ бави помощта за Украйна по чисто рационални причини. Републиканците се страхуват, че ако Америка остане без средства, това ще доведе до спиране на работата на Федералното правителство – т.нар. shutdown. Официалният аргумент, разбира се, е, че южната граница на САЩ не е защитена. Но нима Гвардията не може да се справи с тази задача? Така че тук има огромна доза политика. Реториката на Тръмп от своя страна не е политическо говорене, той винаги е отстоявал тази теза. За него е немислимо един съюзник да не си плаща разходите за отбрана и в този смисъл, ядреният чадър на Америка за Тръмп – като за всеки републиканец – е не право, а привилегия за тези, които помагат на САЩ в отбраната на Европа. България и Румъния са в тази група, Германия също, но Франция не е тъй като отношенията и със САЩ никога не са били особено добри. В перспектива, това може да разедини НАТО допълнително.

- Намалява ли САЩ глобалното си влияние?
- Доминиращата гледна точка в научния дебат е, че такива тенденции има, но само до степен на промяна в характера на еднополюсния модел. Това, разбира се, е американското мислене – макар и не всесилна, Америка още е номер 1. Тази теза изглежда правдоподобна на повърхността, но ако разгледаме внимателно съотношението на силите, ще видим, че Китай вече е изпреварил САЩ технологично. Ако Америка направи отстъпки в дългосрочен план по отношение на влиянието си в Пасифика, Европа и Близкия Изток, това означава, че влиянието и наистина намалява. Тогава вече ще е видимо, че това не е онази Америка, на която безпрекословно можеше да се разчита. Съвсем отделен е въпросът, че не знаем какво ще наследи САЩ и как ще изглежда един свят, в който ядрените сили се състезават за надмощие. Това може да възпламени много конфликти – много повече от тези, които Америка започна, докато светът все още беше строго еднополюсен.

- Какъв ефект имат думите на Доналд Тръмп?
- Отрезвяващ. Подобен ефект имат и думите на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър през 70-те години на XX век. На ежегодната среща на върха на НАТО, той се обръща към европейските лидери от това време с думите: „Ако си мислите, че САЩ ще рискуват ядрена война със СССР заради Европа, много се лъжете.“ Тръмп, разбира се, не е политик от ранга на Кисинджър, но е попил много от идеите му. В този смисъл, Европа трябва да е наясно, че за нея изходът е или стратегическа автономия от САЩ на цената на европейската социална държава, или да продължи да бъде зависима от Америка и да плаща споделеното си бреме в бюджета на НАТО.

- Скоро имаше среща на министрите на отбраната на НАТО. На нея се говори кой колко пари трябва да отдели за отбрана в ЕС. Ние къде сме?
- Съгласно официалната информация, с която разполагаме, до 2025 година разходите за отбрана на България ще достигнат 2% от нашия БВП. Това ни поставя извън опасност в случай, че Тръмп реши да редуцира ядрения чадър на САЩ до онези държави, които си плащат вноската. Ако политическото управление в страната се запази в сегашния си състав, подозирам, че тази линия ще бъде следвана, тъй като мнозинството политици си дават сметка, че трудно биха могли да гарантират сигурността на страната извън НАТО. Вече на каква цена – тук има различия. Съвсем отделен е въпросът, че разходите за отбрана, които заделя България, се равняват на един ден от бюджета на Пентагона. Дали обаче политиците ще решат да орежат социалните придобивки в името на по-голям бюджет за отбрана, както е в американския модел – предстои да видим.

- САЩ не дава помощ на Украйна… ЕС дава. Колко ще продължи войната?
- Сценариите за войната са три. Ако САЩ деблокира парите за Украйна, конфликтът ще се върне в изходната си точка на сдържане. За да стане това обаче, Байдън и демократите трябва да убедят републиканците да отпуснат пари. На този етап това изглежда малко вероятно – или поне до март месец, когато вече САЩ ще са вън от опасност за спиране на работата на правителството. Вторият сценарий е замразяване на конфликта и поделяне на Украйна. По неофициална информация, Русия е направила сходно предложение на САЩ, но Вашингтон е отказал. Вероятно американците са преценили, че условията не ги устройват, но дали Европа е била уведомена за това какви са те – не знаем. Така че на този етап тази опция изглежда изключена. Третият сценарий е Русия да продължи настъплението си, което може да доведе до затвърждаване на руския контрол върху Крим и Източна Украйна. В случай на руска победа, Москва ще бъде в положение да изисква от НАТО отстъпки по отношение на позициите му в Източна Европа. Това ще доведе до обособяването на нов буфер между Алианса и Русия, който като нищо може да бъде България и Румъния. И все пак, това няма как да стане, ако САЩ не са съгласни. Дали обаче американската позиция ще остане непроменена – тук вече има много „ако“. Зависи най-вече от президентските избори в САЩ. Ако изборите спечели Тръмп – много зависи от това дали страните в Източна Европа ще заделят достатъчно от бюджета си за отбраната. Ако спечели Байдън – политиката на Вашингтон към региона едва ли ще се промени.