Д-р Петър Кичашки: Лоша атестация за държавата е да обявява “стратегически партньорства” с недоказани компании

Джон ДиЛориън е безспорен гений. Един от най-успешните автомобилни директори в историята. Легенда в Дженеръл Моторс, един от двигателите зад легендарни коли като Понтиак ГТО и Понтиак Файърбърд. Мултимилионер с бонвивански лайфстайл, интегрално вплетен в американското висше общество. Близък приятел с директора на Метро-Голдуйн-Майер, често засичан с телевизионната легенда Джони Карсън, със Сами Дейвис-младши и много други. Дори става един от съсобствениците на бейзболния гигант “New York Yankees”. За разлика от сухарите, които обикновено оглавяват автомобилните гиганти, ДиЛориън е популярна фигура, която омайва и приятели, и врагове.

В средата на 70-те години ДиЛориън му втръсва от тежките правила и организационни механизми за контрол в корпоративния гигант Дженеръл Моторс. Напуска корпоративната структура и обявява, че ще прави свой автомобилен производител, отправяйки вокални критики към бюрократичния и бавен начин, по който работи Дженеръл Моторс. Събира стотици милиони от инвеститори, привлича едни от най-добрите дизайнери и инженери, въвлича дори Британското правителство да му осигури огромна държавна подкрепа.

ДиЛориън е маркетингов гений, който успява да продаде мечтата за футуристичен автомобил на широката маса.

Уви, скоро след това реалността го удря в челото. Липсата на всякаква дисциплина и опит превръща ДиЛориън Мотор Къмпани в един от най-шокиращите примери за тежка немарливост и некомпетентност. Почти десетилетие след шумния апломб ДиЛориън едва успява да пусне една кола на пазара. Тя се оказва зле приета от публиката - първо, заради прекалено футуристичния си дизайн, второ, заради високата си цена, трето, заради ниската си мощност и въобще заради цялото си некачествено изпълнение. Единственото, с което тази кола остава в историята е, че отново поради маркетинговия гений на ДиЛориън, колата е избрана като машината на времето в култовата поредица “Завръщане в бъдещето”. Помните я онази кола, чиито врати се отваряха нагоре, нали? Ето това е ДиЛориън.

Но едно участие в един, макар и култов, филм не наваксва всичките ѝ пороци. ДиЛориън Мотор Къмпани остава в историята като една от най-лошо менажираните компании. Изпускат се крайни срокове, компанията е раздирана от скандали и пълен, тотален хаос, в който никой не знае какво се случва. Крамолите и дрязгите сред мениджмънта са ежедневие, а геният и работохолизма на Джон ДиЛориън се оказват крайно недостатъчни. Фалитът е почти дошъл, компанията е почти приключила. Отчаян да отложи неизбежното ДиЛориън прибягва до крайност - в търсене на едни “спешни” 17 милиона долара, за да отложи краха си, той се въвлича в търговия на наркотици, съгласявайки се да трафикира към 100 кг кокаин, които по негови сметки е щяло да го спасят. Разбира се, понеже автомобилният гений няма никакви познания в наркотрафика, той е заловен и арестуван тутакси, което завлича името му съвсем на дъното.

ДиЛориън е опозорен и завинаги изваден от големия бизнес, и големия живот.

Компанията му фалира, завличайки стотици инвеститори, които пият студена вода за стотици милиони долари. Великобритания конфискува фабриката му в Северна Ирландия, вървят дела от инвеститори и служители в продължение на години. Някогашният най-млад директор в Дженеръл Моторс, който е очевиден инженерен и маркетингов гений, съсипва не само своя живот, но и животите на хиляди хора, които са му поверили парите си и труда си. Завинаги ДиЛориън остава нарицателно на провал. Понякога да си гений е крайно недостатъчно. Искат се и много други неща.

Какво води до краха на ДиЛориън? С една дума - хаосът. ДиЛориън създава една хаотична компания, която се опитва да отхвърли корпоративната структура, която работи добре в Дженеръл Моторс и другите големи производители. Липсата на дисциплина и отговорност, превръща визионера ДиЛориън в опозорен “бивш фактор”, който бива тотално изчегъртан от голямата игра, завличайки по пътя си стотици милиони на хора, които са му повярвали. А отчаяното въвличане в наркотрафик окончателно запечатва съдбата му.

ДиЛориън прави всичко погрешно освен маркетинга.

Не създава ясна корпоративна структура, оставя провалите ненаказани, насърчава безхаберието и общото усещане за хаос. И резултатите са видими.

Разказвам тази позабравена история не от празна любов към корпоративните примери на миналото, макар и това да го има. Разказвам го, защото наскоро гръмна информацията, че в крайна сметка немската фирма Next.e.Go няма да произвежда електроавтомобили в Ловеч. Намерението беше обявено преди няколко години от тогавашния икономически служебен министър Кирил Петков. Някои дори твърдят, че този шумен апломб, че Кирил Петков е докарал такъв мастит инвеститор у нас, е в корена на неговия политически възход. Може и да не е съвсем така, но фактите са каквито са - тогавашното служебно правителство и неговият служебен министър Петков обявиха мащабната инвестиционна програма на Next.e.Go. Трябваше да се бълват десетки хиляди автомобили, по един на всеки 15 минути. В крайна сметка нищо от това няма да се случи. Тук има две неща, които заслужават внимание.

Първо, много лоша атестация за държавата е, когато

тя обявява “стратегически партньорства” с компании, които са напълно недоказани.

“Стартъп” може да звучи джиджано, но често е евфемизъм за “нероден Петко”. Или “нероден Петков”, все едно. Не може държавата да обявява едни добри намерения като факт. Хубаво е и службите, и другите отговорни фактори да имат отношение и да дават точна информация към онези, които взимат решения. Иначе изпадаме в неловката ситуация да приличаме на разграден двор, а не на сериозна държава. Не може така, не е сериозно. Дошъл някой, изохкал се какви хубави неща щял да направи и държавата тутакси се втурва да му дава пари, подкрепа и експресни разрешителни. Да не говорим за безплатния пиар.

Второ, производството на автомобили, а и въобще производството впрочем, далеч не е проста работа,

както е разбрал Джон ДиЛориън от първа ръка. Това е огромна и отговорна работа, която изисква опит, капацитет, дисциплина, строга йерархия, безупречна организация, великолепна инженерна и дизайнерска работа и прочие. Не е лъжица за всяка уста. Особено в сферата на електроавтомобилите, които се превърнаха в някакво нарицателно в последно време. Next.e.Go опита да направи опит да влезе на този голям пазар, но няма нито дисциплината, нито опита, нито нещо, което съдържателно да ги отличава от всички останали на този пренаселен пазар. И съвсем нормално им се случи точно това, което е разбираемо да им се случи - фалираха.

Въпросът е защо това беше видимо за всички още по начало, но нашата държава нещо го проспа, както обикновено. Въпросителна няма, защото въпросът по същество беше отговор.