Меглена Плугчиева: Водещите се за управляващи минаха всякакви морални граници

Меглена Плугчиева, бивш вицепремиер по европейските фондове, народен представител в три състава на парламента, заместник министър на земеделието и дългогодишен посланик, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Преди дни отправихте отчаян апел към медиите – "Бойкотирайте отразяването на недостойното политическо зрелище, което се разиграва и държи целия народ като заложник. Това съсипва имиджа ни“. Тези думи са ваши. Само че това зрелище не само че продължава, то трайно се вбива в родната действителност. Защо трябва журналистите да се срамуваме за безсрамието на политиците?

Не, моят апел беше именно за да не се срамуват журналистите и за да не се срамува българският народ от това недостойно политическо зрелище – за това беше и моят апел. Защото смятам, че бяха преминати всякакви морални, законови граници и норми на поведение от страна на тези, които са в парламента и се водят някакви управляващи, което не кореспондира изобщо със смисъла на тази дума. И освен това да припомня, че всичко това – това недостойно поведение и това унизително зрелище, пред което ние като заложници стоим, без да имаме възможност да напуснем залата на този грозен виртуален театър, се предава и в чужбина. Предават както тук посолствата у нас, така и всички други външни медии копират всичко, което нашите журналисти изнасят. И разбирате, че това абсолютно срива имиджа на страната, името на страната ни.

И аз не знам, дали някой е погледнал да види последно "Нойе Цюрихер Цайтунг“ - швейцарският всекидневник, който е един от най-реномираните в немскоговоряща Европа, какво пише за България? Някой да е погледнал във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, където се коментира, че България все повече се отдалечава от еврото и приемането на еврото през 2025 г. Това са само част от публикациите, които излизат в последните дни. И от Външно министерство получавам информация от мои бивши колеги, които ми казват: "Срамуваме се, че звънят от чуждите посолства в София, да питат как е възможно да се случва всичко това и докога ще се случва“.

Разбирате, че за мен като човек, който цял живот е работил за тази държава, а и не само – за всички обикновени български граждани, си мисля, че няма по-голям позор в новата ни история, а изобщо не знам дали в българската политическа история има сравним такъв прецедент. Тези хора, особено ПП, с нищожното си присъствие в парламента от самото начало, с пораженията, които през 2022 г. докато бяха в управление, всички видяхме и те се отразиха на икономиката, на цялото развитие на страната ни, сега в продължение на 9 месеца отново имаме доминиране на този период само от скандали, от нескопосани нападки и такива грозни битки между тях и ГЕРБ.

И в крайна сметка за мен, наред с тези морални поражения за обществото ни, има много тежки последици в икономически и в социален план. И съответно никой не си задава въпроса: какво се случва с Плана за възстановяване, който е блокиран и не работи. Никой не пита, какво ще стане сега със земеделските стопани, които – виждате, протестираха на няколко пъти и няколко пъти бяха излъгани. Какво ще стане с енергетиците, които протестираха; с бюджета, за който както се чу от всички експерти, работещи и компетентни по темата и които бяха категорични, че това е най-неподходящият, най-лошият бюджет, подготвен от Асен Василев. И всичкото това е с поражения, които започват да се усещат в обществото, и те ще започнат да се усещат и по джоба на гражданите. Погледнете реакцията на общините – не знаят как да планират бюджетите си на общинско ниво.

Проектите, които са по еврофондове, 96% от тях са с финансови корекции, което значи, че парите, които им се дават, де факто в голяма степен заради измислени административни пропуски ще бъдат блокирани и те няма да бъдат реално изпълнени. Всичко това е с двоен негативен ефект. То носи тотална деморализация и отравяне на обществената атмосфера, защото това се предава по вертикала: блокирана държавна администрация и поражение в икономически и в социален план. Това е една недопустима, неописуема и страшна агония, която наистина трябва час по-скоро да бъде спряна.

Бяхте във Виена на голямо туристическо изложение. Какво ви питаха за България през тези дни?

Никак не ми се искаше да ми задавате този въпрос, защото аз съм поела ангажимент да съдействам по темата "Здравен туризъм, балнеология, СПА туризъм и представяне на България“ в немскоезична Европа и изобщо в Европа, защото това е една съкровищница, която имаме. В страната ни един от многото ресурси, с които разполагаме, и освен това – с много високо ниво на услуги, медицински, рехабилитационни и други, уелнес, СПА и е редно именно да се представим, да бъдем привлекателна дестинация. Още повече че обстановката в Европа е такава, че ни дава определени шансове. За съжаление ние сме неизвестни, ние сме непознати или нищожно малко познати на туристическия пазар.

Но на политическия …

И за съжаление, да – единственото, което се тиражира в последните години и сега вече стига една негативна кулминация, е именно: политическа нестабилност, политически скандали. И съответно тази дестабилизация и тези лоши новини, които излъчваме, не могат да ни спечелят добро име, партньори и още по-малко – туристи и гости.

Борисов вече призна, че му са се обаждали министри от други държави да го натискат от името на Кирил Петков да смени вътрешния министър. А за да го правят, логично е, че са били помолени от г-н Петков. Нормална ли е такава практика в международните отношения? Вие сте дипломат от кариерата и дългогодишен политик.

Това е пореден абсурд – да има намеса на който и да било външен, друг министър от трета държава във вътрешните работи на една страна. Това е недопустимо първо за дипломатите, посланиците, които са акредитирани в страната ни. За съжаление обаче явно тази класическа дипломатическа практика се нарушава все по-грубо и ако е вярно, че министри си позволяват…

Борисов преди час го каза, едва ли ще си позволи да злоупотреби.

Аз си признавам, че трудно мога да си представя, че министри от трети страни, и то от европейски страни, могат да се вслушат в апела на един крайно неподходящ и бих си позволила да кажа: позор и падение за българската политика човек като Кирил Петков, за да упражняват натиск за един или друг министър. Къде е суверенитетът на нашата страна? Къде е изобщо мярката и достойнството? И ние имаме ли българско правителство, което има своите приоритети, задачи, ангажименти и отговорности, за да се очаква намесата на трети страни?

При това бившият премиер и лидер сега на партия ги е помолил тези министри, за които говори Борисов.

За съжаление поведението и на министър-председателя в оставка в чужбина е най-малкото недопустимо и граничещо с родоотстъпничество, защото на няколко пъти той заяви, че е по-важно да се помогне на Украйна, по-важно е да се изпълнят сляпо и пряко ангажименти и задължения, които са ни поставени отвън, от Брюксел, отколкото да се съобразим с интереса на българските граждани, на българското общество и на държавата ни. Това поведение за мен не кореспондира с необходимото поведение на сериозен министър-председател.

Въпреки демонстрациите на взаимна непоносимост и претенции за власт, от ПП-ДБ продължават да се надяват на компромиси, поне във втория мандат, за да избегнат изборите. Вие сте опитен политик – как подобно поведение ще се приеме от избирателите?

Аз смятам, че това е поредна стъпка към абсурда, който се разиграва в страната ни в последните седмици. След всички думи, които бяха казани, и тази ужасна, грозна лексика, която прозвуча в национален ефир, би трябвало да няма изобщо с тях правителство. И ако има капка свян, капка срам, морал и достойнство, останали в тези хора, би трябвало те да замълчат и да се оттеглят, защото при всичко това, което се случи, не знам с какви очи гледат и биха могли да гледат българските граждани, както и своите партньори в чужбина.

Някой беше казал: "Българската политика е без лице“. Аз не мога, нямам право тогава да говоря, че изобщо става дума за очи, след като няма лице, няма физиономия, а има само едно позорно поведение. В никакъв случай не би трябвало изобщо да се стига до нов пазарлък, какъвто се разиграва в последните дни, защото виждате, че цялата лексика и всичко, на което сме свидетели, всичко се върти около това: "Давам ти, вземам ти, искам, този пост е моят, другият пост не си го даваме“. Разбирате, колко е недостойно, обидно, унизително за държава, за общество. И как може тези хора да имат претенции да ни управляват?!

Аз като обикновен гражданин не желая тези хора нито тук в държавата да ме управляват, нито да ме представляват навън. Това е под достойнството на всеки български гражданин. Тези хора трябва да се оттеглят незабавно! И единственото разумно решение е да се отиде на избори и да се престане с тази злоупотреба за сплашване на хората, че изборите са нещо страшно.

Да, че ще донесат хаос в държавата?

Нищо подобно! По-голям хаос и по-голямо падение и поражение от това, което сега се натрупа в тези 9 месеца, няма как повече да се получи. И тези, които наистина бяха уморени от избори, виждате, че при запитване на гражданите все повече расте броят на тези, които вече чакат и жадуват да има избори, за да се спре тази ужасяваща, грозна история и агония.

Твърди се също така, че едни избори едва ли ще променят картината, нито пропорциите в следващия парламент.

Напротив, напротив. Аз смятам, че това е една удобна спекулация. Самият факт, че ПП толкова неистово правят всякакви опити, за да се задържат на власт, показва, че малко или много си дават сметка, че те са стигнали дъното и че и най-силните им привърженици и най-сляпо вярващите им привърженици вече са се стопили до минимум. Очаквам на следващите избори да има променена политическа конфигурация. Имаме – виждате, нови движения, които се появиха.

Кои имат шанс според вас?

Според мен движението на Кузман Илиев, което беше анонсирано преди известно време…Ето това е един много разумен анализатор, с визия, със здрава мисъл, с компетентност и той ще има много привърженици. Във всеки случай съм убедена, че и опозицията, която е в момента в парламента, ще вдигне подкрепата си, ще получи по-голяма подкрепа, така че конфигурацията след едни избори ще бъде коренно различна. Още повече, вижте и тенденциите и в Европа – те също се променят. И Европейският парламент няма да остане, сигурна съм или поне очаквам наистина от всичко, което се развива в момента като процес, че няма да остане с това статукво, което имаме в момента.

Карате ме да ви задам този въпрос – как ще завършат европейските избори?

От всички национални, местни скандали и грозни истории не може да се стигне до темата "Европейски избори“. Но нагласите в държави като Германия се променят сериозно в посока на опозиционни партии, каквито са "Алтернатива за Германия“. Съответно там се появи нова партия – на г-жа Сара Вагенкнехт, която трудно анализаторите могат да я класифицират само като лява или само като дясна, а тя се обявява като "партия на разума“, получава все повече публична подкрепа.

Вижда се, че ситуацията и в Нидерландия върви към една друга посока. Даже знаем, че Вилдерс с неговата партия, която е даже антиевропейска, получи най-голям брой гласове на изборите миналата година. В Австрия в момента управляващата консервативна партия при проучване на общественото мнение попада на трето място. И има една нагласа, не бих искала да смятам, че е съвсем крайно антиевропейска, но нагласа на обществото за промени в посоката на развитие на Европейския съюз, за да не се продължи този процес на низходящо развитие, което имаме в Европа: с напрежение, с крайна радикална политика на климата, с некомпетентност, с икономически минус.

Всичко това трупа социално напрежение, което ще се прояви на европейските избори. Аз следя коментарите в Германия специално – оценките за управлението на г-жа Фон Дер Лайен никак не са положителни. Напротив, имаше силни изказвания даже в посока, че ако тя продължи още един мандат да бъде председател на Европейската комисия, последиците за цяла Европа ще бъдат катастрофални. Разбирате, че това са много силни думи. И трябва специално време, за да се изнесат всички аргументи, които бяха ползвани в тази посока, но накратко на въпроса ви – аз очаквам промяна и на европейско ниво на конфигурацията.

Още повече че имаше изследване на Европейския съвет по външна политика, което показа още преди месец-два, че 59% от европейските граждани са крайно недоволни от посоката на развитие на Европа. Тя се милитаризира, икономически отслабва, миграционната политика е също в една… то не е политика, а е катастрофа. Радикална климатична политика или политика за климата – всичкото това трупа социално напрежение и желание за промяна в друга посока.

Неформално се обсъжда германо-френският план за новата конструкция на Европейския съюз. Защо стоим встрани, взрени в собствения си пъп, и този дебат ни убягва?

Разбира се, че оста Париж-Берлин е основна в Европа и в Европейския съюз. В интерес на истината през последните месеци прехвърчаха и искри между Париж и Берлин и по темата "Миграционна политика“, ако щете даже темата "Енергетика“.

И войната в Украйна?

Да, и последно това исках да спомена – войната в Украйна, където знаете, че президентът Макрон излезе с хипотеза, предположение, че не се изключва изпращане на сухопътни войски в Украйна от страните членки, на което Германия реагира с отказ. Знаете, че има спор и по темата за ракети "Таурус“ с дълъг обхват на действие. Така че се правят сега опити да се стабилизират тези отношения, но виждате, че проблемите, разногласията стават все повече между страните членки. От друга страна знаем реакцията и на Словакия, която също категорично се обяви против изпращане на войски в Украйна. Знаем позицията на Унгария. Така че от една страна растат разногласията и се увеличават между правителствата на страните членки, като това е реакция на общественото им мнение, а от друга страна, като цяло има желание за промяна и предупреждение, че ако Европейският съюз не направи наистина реални, разумни реформи, то опасността в следващите години е да се стигне до разпад. Това предупреждение също вече се чува.

Какво е най-неотложното да се приеме от служебното правителство, ако приемем, че изборите вече чукат на вратата? Но по новите поправки в Конституцията парламентът ще продължи да работи. В тази наистина изключително иновативна ситуация какво може да направи парламентът? Ние имаме доста закони, които трябва да се приемат по Плана за възстановяване и устойчивост, към които изобщо не сме стигнали.

Вие ползвате една лексика на висок български или на литературен български език, която почти не кореспондира с това, което чуваме от парламента и от правителството в оставка. Но това ви прави чест. Както виждате, капацитети по конституционно право и бивши конституционни съдии са в затруднено положение да направят точна интерпретация и на ситуацията, и да дадат съвети за излизане от тази задънена улица, защото разбирам, че е осакатена Конституцията, липсва нормативната база, която трябва да съпътства тези промени, нескопосани, които бяха направени. Всичкото това сега първо поставя под въпрос как и по какъв начин ще бъде определен премиер на служебното правителство, та след това членовете на това служебно правителство и едва след това стигаме до вашия въпрос – какво то ще направи.

Ако ми позволите, има и един подвъпрос – кой ще носи отговорността за тези хора, които бъдат излъчени?

Признавам си, че съм затруднена…

Да, на този въпрос всички онемяват, защото действително няма такъв.

Изключително труден въпрос и той е логичен, но той остава без отговор при този нормативен хаос, който се създаде в държавата. А задачите, които има да се решават, и проблемите, които има да се решават, са толкова много, и то са във всички сектори, та трудно може да се приоритизира или да се каже: "Това е първо, второ най-важно“. Но може би запазването на морала, на ценностната система на обществото върви паралелно със секторните ангажименти и проблеми или задачи, които трябва да бъдат решавани. Аз споменах вече някои от тях. И съответно и запазване името доколкото е възможно от тези руини, които остават след тези хора. Особено важно е все пак запазването и на името, и на имиджа на страната ни и навън.