Юрий Асланов: Не очаквах сглобката да се разпадне, спойката изглеждаше здрава

Юрий Асланов, социолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Преди всеки избор се заговаря за обединение в ляво и на самите избори то не става. Защо?

Най-вероятно е комбинация от причини, като на повърхността може би избиват някои лични отношения. Не мога да кажа. Не съм сигурен. Но вижте, имаме не особено кратка история на лявото в България и от началото на демократичните промени прави впечатление, че БСП макар да изпада в електорални кризи особено през последните няколко години, много трудно се разцепва, но още по-трудно се обединява с други. Имаше много случаи на мнимо разцепление, когато от нея се отделиха части, които някак си останаха в миманса, но БСП остава на терена. Това на първо място.

Второ, нямам представа какво се има в предвид под това голямо ляво обединение, но проблемът с левицата е, че тя се състои от хора, които са два вида: едни са прокудени наскоро от БСП, други са я напуснали самостоятелно и са формирали независими политически субекти. Ако това послание на Нинова е към едните и другите, или към едните, или другите, аз трудно мога да го коментирам, защото не знам, за какво става дума. Ако е оферта за амнистия към прокудените да се върнат, не бих имал нищо против. Но ако е призив за обединение с други субекти в ляво, които в миналото са били части от БСП, страхувам се, че доста от членовете на БСП няма да се съгласят лесно и да се обединяват с някого, който е напуснал партията, защото това не се случва за първи път.

Този филм сме го гледали много пъти, когато хора с гневни думи и обидни дори напускат БСП, формират независими политически субекти, след това се връщат като коалиционни партньори на БСП и получават всичко – стават депутати, и евродепутати, министри, и омбудсмани, какво ли не. Това в съзнанието на мнозинството от членовете на БСП някак си деморализира, защото те започват да се задават въпроса: "А ние защо стоим в БСП, защо не направим същото?“. Така че аз нямам представа какво се има предвид, но се страхувам, че ако се говори за обединение с бивши части на БСП, членовете на БСП няма да го приемат възторжено.

И възможно ли е сега обединение да стане?

Не знам. Разбира се, че всичко е възможно, опитът ме е научил да не изключвам нито една възможност. Аз лично намирам за слабо вероятно на тези предстоящи избори, на 9 юни, да се случи обединение между БСП и така наречената "Левицата“, защото това формирование са състои предимно от хора и организации, които до неотдавна, съвсем до скоро бяха част от БСП.

Как тръгва БСП към тези два избора? Вече се чуха доста неща за листи, за низвергнати досегашния евродепутати.

Нищо необичайно не се чува, което не се е чувало преди всички избори. Винаги има напрежение около съставянето на листите, винаги е имало и ще има. Едва ли е само в БСП, може би в БСП са по-шумни някои вътрешни скандали. Засега БСП като че ли подхождат традиционно, но аз намирам, че която и да е партия от претендентите за разпределение на депутатските места в сегашната ситуация подхожда тактически правилно, в това число и БСП. Защото ние имаме една неколкогодишна вече препирня между политическите субекти, един разговор помежду им много далеч от разговора с хората. Като че ли тази кампания стартира по същия начин – като разправия, като скандал, като компроматна война и всеки се смята за задължен да намери начин да обвини другите за положението.

Липсва разговорът с хората, заради което през последните години избирателна активност драматично спадна, защото към тях никой не се обръща вече, а те гледат сеир, или са свидетели на политически скандал, който засяга отношенията между политическите субекти. На тези избори ще спечели този, който за първи път се обърне към хората и заговори за непосредствените неща, които би направил, ако получи власт или за бъдещето, защото очевидно тревогите на хората растат не само по вътрешни причини, и по обективни външни – виждате накъде отива светът.

Но някак си такъв разговор не се започва, заради което електоралните ядра на партиите все повече се свиват, активността спада и легитимността на институциите страда от всичко това. Начинът, по който стартира кампанията, не ме прави оптимист, че това ще се случи на предстоящи избори или предстояща предизборна кампания, но пак казвам, тъй като има още достатъчно време: ще спечели най-много този, който първи започна да игнорира разговора с останалите партии и се обърне към хората.

Има ли червени линии в червената партия – хареса ми като игра на думи, но червени линии има ли и в останалите партии? Разчитаме ли ги вече?

Ами разчитаме ги. Като че ли отношенията не че бяха блестящи между ГЕРБ и ПП-ДБ, но те се скъсаха окончателно. Аз не знам, по какъв начин те отново ще седнат на маса да преговарят, ако се стигне дотам. Но може би трябва, тук е уместно да направя едно лично признание: аз лично не вярвах, че така наречената "сглобка“ ще се разпадне, не вярвах, че правителство ще падне след ротацията. Смятах, че те ще се разберат. Но след като логиката се счупи, според мен трябва да се подготвим за много по-големи изненади на предстоящите избори.

Някак си по този начин деликатно се разграничавам от всички мои колеги, които вещаят, прогнозират, пророкуват отсега, че следващият парламент няма да се различава от сегашния. Аз смятам, че ще бъде много радикално различен с подредбата на политически представените в него политически сили и по нищо няма да прилича на сегашния парламент. Така че след като логиката веднъж се е счупила, тя ще продължи да се чупи. Кризата няма да свърши, тя ще се задълбочава, но ще получи нови измерения, и разбира се гарнирани с изненади.

Какви ще бъдат тези изненади? Какви могат да бъдат?

Ами например почти съм сигурен, че борбата за второто и трето място ще се води от политически субекти, които са различни от ПП-ДБ. Те ще са големият губещ на предстоящи избори, това се вижда и сега при предварителните сондажи, които се правят – трендът е низходящ. Предстои кампания. Очевидно тяхното отношение към служебния кабинет не е ласкаво, едва ли служебният кабинет няма да избегне да им отговори реципрочно, заради което според мен те ще понесат големи щети. А и скандалите, които започнаха да обикалят публичното пространство, засягат ключови имена в ръководство на тази формация. Няма значение до изборите какво ще излезе наяве, важно е, че ако продължи, неминуемо ще ерозира в електорално отношение формацията на ПП-ДБ.

В какъв вътрешнополитически контекст се случват тези двойни избори? В началото беше скандала около ротацията. Той беше захлупен с криминално-политическия скандал и арестите в Митниците. От снощи имаме трети скандал с внезапната смяна на третия поред външен министър. Какво се случва?

Да не го наричаме скандал, защото за всички е изненада, в това число и за мен, тъй като не са ясни причините, поради които се сменя този министър, ако се стигне до смяна, разбира се. Но остава един горчив привкус, че това се случва след едно публично изказване на г-н Бойко Борисов, заради което се засилват съмненията, подозренията и обществените догадки, че този кабинет наистина обслужва теснопартийни цели. Това остава като впечатление. Може да не е вярно, но в политиката никога истината не е на първо място, а важно е, какво хората мислят, че е истина, а поне засега личи това. Не знам, какви са истинските причини за смяната, може би няма и да ги научим, защото опитът ни е научил, че не всичко, което се изговаря публично, отговаря на действителността, рано или късно, може би по-скоро късно, се разбира, какво е стояло, какво е мотивирало едно или друго действие, но смятам, че до изборите няма да го научим.

Оказва се, че новите промени в Конституцията са бременни с кризи. Как ще завърши този експеримент?

Ами то беше ясно, още като се направиха. Не знам, как ще завърши този експеримент. Засега няма защо да чакаме той да завърши, тъй като фиаското е пълно, то се вижда. Разбира се, с търпение очаквам и решението на Конституционния съд, дори на мен признавам, че не ми е съвсем ясно, защо се бави толкова, дали ще узакони тези промени или ще ги отхвърли изцяло или частично. Но така или иначе Конституцията с тези промени ясно е, че е повредена.

Тя досега работеше, макар едно от предвидените в нея изключения – служебният кабинет, през последните години да стана за един известен период правило, но опитът да се прехвърли за това вината на президента също не доведе до особени позитиви за онези, които атакуваха президента, защото хората по-скоро разбират, че вината беше на политическите партии, а не на него за това, че той получи такава безконтролна власт за един продължителен период от време. Пак повтарям, това в Конституцията беше предвидено като изключение, но парламентарните партии го превърнаха в правило за определен период от време, заради което отидоха на тези промени и виждаме, че Конституцията скърца. Досега тя работеше перфектно през всичките тези 30 и кусур години, и като нищо при едно последващо подобно раздаване на картите може да преживее конституционна криза, защото е ясно, че не всичко направено набързо е било добре обмислено, както и се видя, защото много бързо започнаха да поправят поправките, след като ги бяха поправили.

Защо не успя "сглобката“, г-н Асланов?

Не знам. Признавам, че аз не го очаквах, защото изглеждаше логично тя да оцелее на базата на тази здрава спойка на интересите, които имаха съставящите я субекти. Така че има нещо, което не може да го тълкуваме, защото то не се подава на логическо обяснение, явно е в зоната или в полето на други характеристики и причини, които лично аз не съм готов да разсъждавам по тях и да коментирам. Не са ми ясни причините, поради които се разпадни тая "сглобка“, беше логично да остане. Но ще повторя: след като логиката веднъж е счупена, тя ще продължи да се чупи и по-много други неща.

Какви са изгледите за стабилно управление след изборите?

Много слаби. Ние преди няколко години влязохме в една политическа криза, за която очевидно беше още тогава, че няма да бъде кратка, но сега вече става ясно, че този период съвсем няма да е кратък и тази криза ще продължи, може би дори ще се задълбочи. Затова изгледите за стабилно управление не са обещаващи поне засега. За да се случи това, трябва да се появи нов политическо субект за пореден път, който да поеме цялата тази натрупана негативна енергия в мнозинството от хората и негативно отношения към институциите и партиите, поне за кратко време, както опитът ни е научил, че се случва, за да се измъкнем по някакъв начин от кризата. Кризата беше причинена от естествената смяна на политическите елити, но се оказа, че новите елити, които се появиха на терена, не са толкова добре подготвени да воюват със старите, а и старите не се оказаха толкова безпомощни. Затова и този период е много труден за преживяване и по всичко личи, че няма да бъде кратък.

Откъде ще дойде тази политическа сила, която да вдъхнови?

Не, не знам. Това е една хипотеза теоретична, защото пак вече на база на изследователския си опит мога да кажа, че хората много възторжено декларират желание, надежда за появата на нещо ново, различно от съществуващото, но когато някой се появи и се обяви за претендент той да е новият, казват: "Не, не, нямахме предвид това“. Не е толкова просто. Това, че много хора казват: "Има нужда от нова партия“, било в ляво, било в дясно, било в центъра, не значи, че ако някой претендент заяви, че той е такъв, хората ще го подкрепят. Това е трудно, много рядко се случва, не че не се е случвало и у нас, но в момента обстановка за това няма. Има много дълбоко умора и разочарование от начина на правене на политика, това е масово настроение, масово усещане – то трудно може да се преодолее, особено чрез типичното поведение, което политическите играчи практикуват и ние го виждаме и в началото на тази компания.

В лявото постоянно ферментират за избори политически проекти, но не успяват на вота. В същото време и БСП не взима високи проценти – къде отиват непредставените хора с леви убеждения?

Остават си по домовете, те не са изчезнали, не са умрели, не са и малко хората самоопределящи се с леви убеждения, просто трудно разпознават политическо представителство на своите убеждения в съществуващите субекти, а и скандалите между така наречените "леви субекти“ не помагат за това. Ако допуснем, че с някаква магическа пръчка всички се обединят, страхувам се, че това също няма да е достатъчно, за да мотивира всички леви хора да излязат и да подкрепят едно такова обединение.

Дали ще му повярват?

Това е първият въпрос. Вторият е, когато разпознаят водещите имена и лица в така нареченото "ново ляво“, опасността е много бързо да се разочароват, защото рискът да видят познати имена от миналото е много висок.

Г-н Асланов, не мога да не ви попитам: защо политическият дебат се концентрира, се вторачи в скандали, злоупотреби, компромати, а всъщност не се говори за политика, не се говори за управление, не се говори за перспективи, не се говори за бъдеще? Говори се за пари, ама пари, които някак си трябва да се вземат, да се разменят, да се източат, да се изтеглят от някъде.

Ами аз с това започнах – защото това устройва основните политически субекти. Те имат интерес от ниската и спадащата избирателна активност, защото това им гарантира представителство на ниско ниво на база на масово разочарование в институциите на властта. Те са заинтересовани от това. И вижте докъде сме се докарали: че този, който вземе 600 000 гласа на избори, става първа политическа сила. Кога е било това? Обикновено избори са печелени с милиони гласове. И дори и когато това не е водило до абсолютна мнозинство, еднопартийно, пак са били милиони. Сега с половин милион гласа управляваш, даже и с по-малко. Да.