Иван Сотиров: Върнаха парламентаризма и го доведоха до исторически срив

Иван Сотиров от коалиция "Синя България“, общински съветник, бивш народен представител и бивш заместник-председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

Имаше необходимост "Синя София“ да прерасне в движение – вие го направихте. На какво разчитате в политическата битка за вота на избирателите?

Разчитаме на всички хора, които искат да се върне политическата нормалност и в парламента, и в институциите да се говори за политика и да се прави политика. Защото от много години повтарям, че партиите в България деградираха и се превърнаха в олигархични корпоративни структури, в тях няма политическа логика, няма го този ценностен дебат със сблъсък на идеи. Погледнете включително тази разпаднала се "сглобка“, която сигурно пак ще се сглоби, тъй като това, което се случва, е по ленински: да се разграничим, за да се обединим – те се разглобяват, за да се сглобят. И ще имитират предизборно война, ще искат с цялата предизборна драма да бъде ангажирано общественото внимание в този така епичен сблъсък, за да могат след това пак по някакъв начин да се сглобят.

Но ние видяхме, че те с всичко, с което се афишираха, как го правят в името на евроатлантизма, напротив, те направиха всичко възможно да дискредитират евроатлантизма и да насаждат евроскептицизъм. Те са по-опасни от действията на БСП и "Възраждане“, защото самият факт да превърнеш Пеевски в знаме на евроатлантизма, това е нещо, за което Путин не би могъл да мечтае в България. Да им беше плащал, не биха измислили по-ефикасен начин да се дискредитират.

Това за плащането никой не знае.

Ами не, виждаме, че зад всичко прозират българските олигарси. В България няма олигарх, който да не е с БКП или с ДС генезис и който да не е конфигуриран по руско направление. Целият ни олигархичен модел е копи-пейст на руския олигархичен модел и те са свързани, защото този корупционен модел, който се реализира в България, той имитира съветския, но е един по-умален разбира се, не са тези мащаби, тази бруталност, която е в Русия. Но така или иначе те не могат да реализират този начин на правене на бизнес в един европейски или в един западен контекст. Не че там няма корупция, но тази бруталност, тази липса на благоприличие не може да се види. Защото на Запад също има корупция, но там хората все пак имат някакво чувство за благоприличие.

Има една друга съществена разлика: и на Запад има корумпирани политици, и на Запад има политици, които лъжат, но в момента, в който ти публично бъдеш изобличен в това, че си лъгал или реализирал някакви корупционни практики, за тебе приключва политиката. Докато тук в България едни и същи хора по 10 пъти ги хващат в груби лъжи, трикове, фокуси, сглобки, прегазване на всички червени линии, които са чертали преди изборите, и за тези хора няма никакво носене на политическа отговорност, а същевременно претендират, че са десни. А дясното е преди всичко носене на персонална политическа отговорност. И докато в България самите избиратели не се научат да търсят отговорност от политици, които са ги излъгали, ще получават винаги това. Тук е отговорност и на всеки един от нас като избирател да не прави компромис, просто защото "той е от нашата партия, той е наше момче, сега да, поизлъга ни и т.н., но ние ще му простим, ще поплачем и ще си поскубим косите и след това пак ще си отидем с нашите хора да го гласуваме“.

Най-голямото престъпление на тези т.нар. десни партии е, че в тях няма нищо дясно. Защото ние виждаме, че дясното в икономически план би трябвало да бъде максимална свобода за бизнеса, дерегулиране на процесите – става въпрос, че държавата винаги регулира, но държавната регулация трябва да предоставя равни права и условия за всички, докато тука има непрекъснато държавен контрол, регулации в посока засилване на държавната намеса и преразпределяне в полза на олигарсите, които стоят зад партиите в ущърб на всички други хора от средния и дребния бизнес, на всеки един от нас като данъкоплатец. И това е чист социализъм, това е абсолютно левичарство, което поражда корупция. Аз всеки път съм повтарял, и тук, в това студио ще повтарям: корупцията се поражда от този политически елит, от преразпределението, от свръхдържавата, която тези хора реализират. Тъй като да, съдебната власт се нужда от реформа, но тези хора, които създават корупционния модел, няма как да реформират съдебната власт в посока, при която да им бъде потърсена отговорност.

Кой запушва обществено-политическия живот: олигархичният модел ли?

Да.

И какво е противодействието?

Имам претенцията, че съм от хората, които още преди 20 и повече години казах, че основният проблем, с който се сблъскваме и ще трябва да се борим, е зараждащият се олигархичен модел, който се наложи. От самото начало на Прехода тръгнаха нещата, но някъде от втората половина на 90-те години вече започна да се очертава по един брутален начин точно този олигархичен модел, който се възпроизвеждаше през всяко следващо управление. И ако си спомняте, едно време тезата беше: ами мисията на СДС беше да станем членове на Европейския съюз и на НАТО, и вече СДС приключи със своята мисия.

Напротив, членствата в Европейския съюз и в НАТО не бяха целите, те бяха средства за постигане на нашите цели България да стане модерна, развита европейска държава, да бъде нормална държава, защото сега не сме нормална държава. И поведението на политиците е ненормално, но започнаха да подлудяват и избирателите. И най-голямото престъпление на тези хора е, че те разделиха демократичната общност, и част от тази демократична общност, от хората, които не се определиха към тях, ги отвратиха и те не желаят да участват в политическия процес. А другата част я превърнаха, поделиха си я в едни партийния агитки, които са готови да ги следват във всичките им безобразия.

Своеобразни резоньори, политически резоньори?

Да, като тамагочита. И сега пак на това разчитат. И те много добре си дават сметка, че отвращават с този начин, по който правят политика: с компроматите, с това, че двете части на "сглобката“ взаимно се обвиняват, че са обслужвали трафици, че са обвързани с мафиотски структури, с канали. Тези хора няма как това да не са го консумирали, да не са го знаели докато бяха в "сглобката“. Тези неща не са се случили през последните седмици или месец, когато се разпадна "сглобката“. Това показва начина, по който те помежду си са партнирали, ако това може да бъде наречено изобщо партньорство – с шантаж, събиране на компромати един за друг. И в един момент като настъпи скандалът, започна цялата тази помия да се излива. Но тя си е съществува между тях като отношения.

Битката на едната контрабанда срещу другата, битката на единия канал срещу другия, битката на единия олигарх срещу другия. Това ли е?

Да. И фактически, аз и преди съм го казвал, че това, което наричаме "демокрация“, фактически не е демокрация, не е сблъсък между политически концепции и идейни общности, ами сблъсък между мафиотски кланове. Олигархично-корпоративни кланове, които се бият по най-безсрамен начин пред хората. И те не си дават сметка, че и едните, и другите, след като са участвали в тази игра, и двата края на тази сопа са едно нещо – те са двете страни на една монета, няма как те да не са съучастници в това, което правят.

На какво разчитате от "Синя България“? Как ще успеете да пробиете този олигархичен модел, който се е превърнал в национален манталитет?

Ами съзнаваме, че ще е много трудно, защото това е като една битка на Давид срещу Голиат, но се надяваме с подкрепата на избирателите да повалим този Голиат. Защото съзнаваме, че тези хора разполагат с огромен финансов ресурс, оттам медиен, защото олигархичният модел се състои в следното: освен, че олигарсите си правят партии, те си правят и собствени медии или имат контрол в големите системни медии чрез реклама или по един или друг начин. Ние виждаме, как парламентът постигна едно мнозинство срещу забраната на рекламата на хазарт, а хазартът е по-опасен от тютюнопушенето, по-опасен е от алкохола. Той е с огромен криминогенен потенциал, в много развити западни демокрации не може да рекламираш хазарт.

Тук, в България, хазартните босове са едни от големите рекламодатели. Трябва да се промени самата технология на правене на предизборни кампании, въпреки че ние сега пак ще трябва да участваме по правилата, които е написала олигархията, но се надяваме, че има достатъчно хора, които вече са отвратени, това им писна, които са се еманципирали и могат да се еманципират да престанат да бъдат заложници – вкарват ги в една схема на сметките чрез социологии, създават една картина, при която определят кои партии имат шанс да попаднат в парламента, и казват: "Да, тази партия може да ви харесва и тези политици, но дайте сега да не си пилеете гласовете, гласувайте за тези, на които ние им даваме шанс да влезнат“.

По този начин това обезсмисля изборите. Тогава по-добре да правим предизборни социологии и на база на социологията да не се харчат пари за избори, да се разпределят квотите в парламента – това обезсмисля целия изборен процес. Защото по всякакъв начин, а те използват контрол върху медиите през целия период – от едни избори до други, тези политици и тези партии непрекъснато биват налагани с присъствието им. И сега новопоявили се политически структури и политически партии или коалиции ще трябва в рамките на един месец да се опитат да направят пробив, но другите ще направят всичко възможно да заглушат всеки различен глас – такъв е регламентът. Примерно във Великобритания съм гледал, там само обществените медии участват активно в предизборната кампания. Частните медии почти не се занимават, да не кажа хич не се занимават с предизборна кампания.

Ами защото политиците у нас плащат, а това е възможност на медиите да изкарат някой лев по време на кампаниите.

Защото голяма част от медиите се издържат от олигарси. Включително и правителството чрез реклама на фондове с европейски средства корумпира медиите.

Няма друг начин медиите да бъдат финансирани.

На Запад медиите се издържат от своите зрители, своите слушатели и т.н. и те си дават сметка, че ако ги занимават с партийна агитация, ще ги загубят така.

Или с някакви дребнотемия, които не са интересни.

И те нямат икономически интерес да участват в политиката. Но тук това е много опасно, защото имаме един такъв посредник, това е все едно да излезеш да продаваш някаква стока, да произвеждаш нещо – ако ти не го вкараш в големите супери, в моловете, за да стъпи сериозно на пазара, няма да ти се получи бизнесът. И фактически тези големи медии и системи се явяват като моловете или като големите супери, големите универсални магазини: ако не може да си вкараш там стоката, да, ще правиш някакъв бизнес, но той ще бъде ограничен, няма да можеш да правиш големи обороти, големи реализации.

В хода на тази кампания вие с какви проблеми се сблъсквате?

Ами тя не е започнала всъщност. Тепърва ще влизаме в нея.

Да, но реално тя си върви.

Предполагам, че ще се сблъскаме с тези проблеми, за които говорихме: за това монополизиране на медийно пространство с огромните финансови ресурси. Публична тайна е, че тези партии харчат в пъти, в десетки пъти повече от това, което декларират. Защото има законова регулация за това, колко пари могат да се изхарчат за една кампания. В България продължават да се правят кампании с куфарчета, с черни каси и т.н. И това тотално дискредитира демократичния процес у нас. И ние сме принудени да имаме някакви медийни участия, но като цяло ние ще разчитаме на апостолска работа с обиколки по места, със срещи с наши структури, с нашите съмишленици.

Но хубавите неща не стават лесно и бързо. Убеден съм, че има потребност от това, и ние усещаме, и много хора се обадиха още когато направихме "Синя София“ и казаха: "Нали това ще прерасне в "Синя България“, за да има за кой да гласуваме“, и това са хора, които бяха от нашата общност и дълги години са били политически активни. От години преди да създадем "Синя София“ и "Синя България“ аз се чудех как да гласувам. Това е ужасно. Когато си бил активен, когато си агитирал хората, че трябва да участват, и когато ти отиваш на изборите и се чудиш как да се излъжеш да гласуваш за някой, да намериш алиби за себе си, това допълнително те разгневява.

А подготвихте ли листите?

Не, тепърва предстои. Сега, ние сме широка коалиция, ние не сме от тези партии, които си имат готовите листи и ръководството знае кой ще махне и кой ще сложи. При нас е по-сложен процесът, защото сме много организации и самите организации са вътрешно демократични. Но това е ефективният път.

Проф. Константинов наскоро в интервю прогнозира, че вие имате шанс да вкарате поне 10-15 депутати в националния парламент и поне един евродепутат. Така че ще имате възможност да направите и вашият пробив.

Естествено. Ние не участваме на олимпийския принцип на изборите, ние участваме с надеждата и очакването, че ще постигнем добър резултат. Сега, какъв ще бъде, това ще се реши от избирателите. Но вижте, тези хора, вие да чухте те да поставят някакви сериозни проблеми, да имат концепция за управление? Те през цялото време не можаха да реализират едно коалиционно споразумение, което да даде детайлна програма. Човек, когато се явява на избори, влиза във властта, той трябва да е готов от първия ден, когато вземе властта, да почне да реализира стратегическите си приоритети. Тези хора ни подлудиха с говоренето за съдебна реформа. Вие да сте видели техни законопроекти и в предишни парламенти, и в сегашни парламенти? Дори като не са мнозинство да вкарат един законопроект? Защото съдебната реформа не е само промени в Конституцията, да не говорим какви промени направиха в Конституцията.

Това го виждаме вече нагледно.

Да, вече взеха сами да се отричат. Не че не се направиха и добри неща, за някои от промените като например парламентът да действа постоянно съм пледирал много преди да решат да го правят. Защото те имаха едни други виждания, след това ги промениха. Те променят стратегическите си приоритети всеки сезон. Но те нямат цялостно виждане, защото съдебна реформа означава да промениш Закона за съдебната власт, Наказателния кодекс, Национално-процесуалния кодекс – те нямат цялостен пакет от идеи какво да направят, те дори концептуално не са ги развили.

Говорят за съдебна реформа, но те нямат съдебна реформа. И във всички други области е така. Говорят за редукция на държавната администрация, на тази свръхбюрократизирана система, но всеки, който дойде на власт, я раздува. България примерно може да бъде управлявана от, хайде да не говорим драстично, но вместо да има 19 министерства, може да се управлява от 11-12 министерства. Всеки, който дойде, създава дирекции, агенции, министерства и непрекъснато се правят преструктурирания не за да се оптимизира държавното и общинското управление, ами се правят за да може да се заобикалят ограниченията на Кодекса на труда и с тия преструктурирания всеки да смени "калинките“ на предишното партийно управление със своите "калинки“.

Какви са вашите стратегически приоритети?

Едно от нещата ви го казах: ние искаме действително държавата да престане да се бърка в бизнеса на хората, да преразпределя. Разбира се, същевременно пък смятаме, че образованието и здравеопазването са въпроси, които са стратегически приоритети на държавата и те не могат да бъдат оставени на чисто търговски принцип да се управляват, защото това е една от големите грешки досега. Но във всички други сфери трябва да действат чисто пазарните механизми и държавата да престане да се занимава. Примерно държавата се занимава включително и с банково дело – за какво е тази Банка за развитие?

Сега, дали тя ще захранва 5 фирми на Пеевски или 50 фирми на Прокопиев, това не променя по същество системата: че всички тези бизнес структури на държавата са предпоставки за корупция и преразпределение в полза на определени олигархични кръгове. Ние имаме идеята всичко това да се премахне. И освен това да се престане с това, което тези хора налагат: да се противопоставя европейското на националното. Аз съм европеец, защото съм български националист, защото както е казал Едмънд Бърк: "Привързаността към общото минава през привързаността към отделната общност“. Както аз обичам България, защото обичам семейството си, приятелите си, населеното място, в което съм израснал, така аз обичам Европа, защото съм българин, защото ние сме част от тази европейска култура, от тази християнска цивилизация, която е Европа.

Не може ти да не си привързан към малката общност и същевременно ти да си привързан към по-голямото – това са някакви такива глобални еничари, които са готови срещу определени възнаграждения да служат на всякакви каузи. Но това са естествени човешки принципи. Ние не трябва да противопоставяме тези неща. В български национален интерес е България да бъде част от най-мощния военно-политически съюз, защото съвременните реалности, съвременните концепции за сигурност са колективни. Минали са тези времена, когато България в началото на миналия век е можело да воюва и да побеждава Турция. Сега нещата са на съвсем друга основа.

Сега се водят много високотехнологични начини на война, и ако България не е член на НАТО и на Европейския съюз, представяте ли си, какво можеше да се случи тука, при това ние сме точно на границата между Изтока и Запада с големи агресивни империи със сериозни аспирации. България десетократно, стократно да си вдигне военния бюджет, тя не може да реши проблема да противостои, ако ние не сме член на този най-мощен военно-политически съюз. И нашето въоръжаване по-скоро е знак на солидарност и съпричастност, но ние, разбира се, разчитаме, че нашата сигурност е защитена в рамките на този съюз. Това ни дава възможност и с по-малко ресурс да постигаме стократно по-голяма сигурност.

Какви са шансовете ви като политическа алтернатива? Как можете да пробиете и да попаднете в парламента? Ако попаднете в парламента, кои ще бъдат вашите естествени партньори? Тъй като вие сами там няма да имате все още тази необходима бройка и като количество присъствие, и като влиятелност, за да промените картината.

Лично аз съм против това да се смятат шансове. Човек трябва да говори и да прави това, в което вярва и което смята, че е полезно за обществото – ако получи подкрепа, ще получи реализация. Защото обикновено такива сметки как, колко ще взема, как ще ги взема, те винаги са не работещи.

Далеч съм от тези бакалски сметки за бройките, но как може да пробиете вътре и кой ще ви бъде естествения партньор?

Сега, другият въпрос, аз винаги съм смятал, че е твърде комплексарско това, една политическа сила да се съизмерва с отношението си към други политически партии, независимо дали това ще бъде БСП, ДПС, ГЕРБ и тази тричленка там ПП-ДБ и т.н. Една партия трябва да се съизмерва и един политик със собствените си принципи и ценности. И всеки, който в определено момент споделя тези основни приоритети и принципи, може да ти бъде партньор – дали ще бъде в конкретно гласуване, дали ще бъде в управленска конфигурация. Сега, естествено, че с БСП имаме много сериозни ценностни различия. С ДПС – аз ви казах моето виждане, че това е най-корпоративната партия, която не че другите партии не го правят, но при тях това е норма, и е въпрос и на някакво благоприличие в отношенията.

Но разбира се, ако едно добро предложение бъде направено, аз никога не съм имал скрупулите да подкрепя и идея, която може да бъде предложена дори и от БСП, ако смятам, че това е правилно за страната решение. Но за търсене на някакви по-сериозни партньори дългосрочно, естествено ще бъде с партии, които са в евроатлантическата демократична общност. Но ние искаме да защитим едно друго виждане в Европа: за самочувствието, че България е равностранен партньор, че България не е малка държава, че България е държава със стратегически позиции. В крайна сметка християнската цивилизация тръгва от нашите земи и стига на Запад, ние трябва да имаме това самочувствие, че можем с идеите си, с ценностите си, с нашите виждания да променим Европейския съюз към по-добро. Защото Европа макар и в по-малка степен се сблъсква със същите проблеми, с които се сблъскаме и в България.

И там вече се върви към политика на преразпределяне на ресурси, които също пораждат корупция. Ние виждаме, че и там се създава олигархична система на управление, при която чрез системните банки, чрез Европейската банка и т.н. се финансират определени сектори и определени политики. И примерно Зелената сделка е много показателна за това, че заради разни лобистки интереси, защото всички сме загрижени за екологията, но това, което се прави, то не защитава околната среда и екологията, то защитава определени корпоративни лобистки интереси, заради което Европа вместо да бъде както е била винаги водеща като икономика и като военен ресурс, сега Европа и в двете отношения вече започва да губи конкурентост.

Какъв смисъл има ти да разсипваш собствени производства с някакви такива фикции, след като ти изнасяш всички тези производства в Китай, в Индия, в САЩ, ми то тези производства не били екологично чисти. Ми ти като ги изнасяш в Китай и на други места, те стават икономически по-ефективни, но по същество замърсяването на околната среда е същото, защото ние живеем в една среда, на една планета…

И то се пренася.

Така че виждаме сега и кризата с тази агресия на Путин в Украйна – лъсна цялата несъстоятелност на тези политики, и въпреки това виждаме упорството да се запазят тези политики, въпреки че се надявам, че ще се преразгледат много от тези грешки, но за съжаление трябваше да стане тази чудовищна война и да загинат стотици хиляди хора, за да започне на някои политици в Европа да им светва лампата, че пътят, по който вървят, е грешен. Защото не може да разчитаме само на САЩ да осигурява сигурността на Европа. И те са прави американците, когато поставят въпроса, че Европа трябва да инвестира във въоръжение, а не да се разчита на САЩ, защото без САЩ Путин би могъл сигурно да стигне до Ламанша.

Слава Богу, че неговият корумпиран режим до такава степен е съсипал армията, че се видя, че той не може да реши въпроса с Украйна, камо ли с Европа. Но така или иначе трябва да се преразгледат всички тези постулати за ядрената енергия – не може само с ВЕИ-та, с вятър и със солари да поддържаш енергиен баланс, не може само това. В България се водеше целенасочена политика от руските енергийни лобита, защото нашите енергийни лобита 90% процента са вързани по руско направление, България е единствената държава, която не развива собствените си енергийни ресурси, направи се всичко възможно – то не беше да се наложи мораториум върху проучването за добив на шистов газ, и това стана по време на т.нар. управление на десните, евроатлантическото управление на ГЕРБ, подкрепени от други партии и лидери, които се пишеха евроатлантици.

Ние не само проучването за шистов газ, ние за конвенционален добив не правим проучвания. Румъния и Турция вече ще започнат да добиват в Черно море, ние още не сме започнали като хората да правим проучване. Няма как в Румъния и Турция да получават, само при нас да няма залежи – в това няма никаква логика, прави се всичко възможно да се саботира. Плюс това в България има свръхпроизводство на биомаса, горите ни имат свръхпроизводство. Ако се поддържа българската гора, само от поддържането ѝ може да имаме огромен ресурс за получаване на биогориво. Това е естествен ресурс, който не се ползва. И тук постигаш с едно действие няколко ефекта, защото живата гора е гората, която се поддържа.

Защото има някакви такива фундаменталисти и крайни еколози, които смятат, че гората не трябва да се пипа, но когато не се пипа гората, тя става жертва на пожари, защото суровата гора не гори, гори сухата гора. 90% от българските гори нямат пътищата, през които да се поддържа, няма санитарните коридори, които да предпазват гората, като се запали едната част да не изгори цялата. На това стават жертва и горските поляни и т.н., защото когато гората ги завзема, се губят уникални растителни видове, билки, а отделно и голяма част от дивеча – примерно еленът, за него трябва да има горска поляна, той не може да живее само в гората. Така че с разни псевдоекологични лозунги се нанасят поражения и на гората, и на енергийната независимост на България.

Виждаме, че няма още и приета от парламента Национална енергийна стратегия, защото олигархичните кръгове и енергийната мафия нямат интерес да се допусне в България да има ясна стратегия, национална, защото това им отнема възможността ситуационно да доминират. Ние нямаме идея какво ще правим – щели да закриват Мариците, нямат идея какво ще се прави, там има 10 различни идеи, а за това се говори вече второ десетилетие. Не може да няма приета от парламента енергийна стратегия и да има по нея национален консенсус, защото това е въпрос на национална сигурност, въпрос на суверенитет.

Вие ще подготвите ли ваша стратегия, ваша програма за участие в управлението на страната?

Ние ще отстояваме тези неща, за които ви говоря и много други, тепърва предстои да довършим окончателно в детайли нашата програма за управление. Разбира се, тя ще бъде по-обща, ние нямаме претенции да развиваме всички детайли, но са важни основните, базовите принципи. Освен това, тази мания непрекъснато да се правят революционни законодателни промени, за което има предпоставки в Конституцията, защото в България има еднокамерен парламент, но за съжаление това може да се промени само с Велико Народно събрание, а състави на парламента, като този, ако тръгнат да пипат Конституцията и да правят Велико Народно събрание, Господ да ни пази от такива интервенции, защото видяхме – те са склонни Конституцията да си я правят своеобразно конкретния партиен интерес.

Видяхме, как конституираха Прокурорската колегия – това, срещу което подскачаха най-много, че има партийна намеса в съдебната система и кадруване в прокуратурата, те го легализираха с промените в Конституцията, като идеята беше тройната коалиция ДПС-ГЕРБ-ПП-ДБ да си поделят, тъй като не можаха да се разберат, чий ще е главният прокурор или по-скоро прогресивните сили не можаха да вземат главния прокурор от ДПС, решиха да си го поделят чрез Прокурорската колегия, която ще доминира, тя ще кадрува. И понеже тя е колективен орган, там ще бъдат примерно двама от ПП-ДБ, двама от ГЕРБ, един от ДПС, може да пуснете и един на БСП, за разкош.Това какво означава: че всяка партия ще има контрол върху прокуратурата и ние ще очакваме да има повдигане на обвинение за престъпление от обща характер.

Това няма как да се случи. Те искат да си гарантират, че точно институцията, която по Конституция повдига обвинение за престъпление от общ характер, тя ще бъде под партиен контрол. Това разбива всякаква илюзия, че може да се търси отговорност за политически престъпления. Но много важно е да се спре този произвол в парламента, този хаос. Не може да се сменя, и това е доста стара практика, която обаче се засилва в рамките на една пленарна сесия, един закон не може да се променя по няколко пъти – това създава хаос. Това показва, че първо, тези хора нямат визия и капацитет. Пробват и те работят чисто лобистки. Аз съм се сблъсквал с това, като съм бил народен представител. Значи, управляващото мнозинство, понеже няма две камари, няма и американския принцип, по който примерно се подменя по 1/3 от състава на две години, за да има приемственост, да има консерватизъм.

Тяхната Конституция много добре е измислена в това отношение, има две камари. Тук, в България всяко мнозинство, за да обслужи интересите на бизнес кръговете и олигарсите около себе си, или собствения интерес, почва да си променя – спомняте си, че Изборният кодекс се сменяше всеки път преди избори – това е нивото и манталитетът на тези, които досега управляваха: променят закона, видят, че не са го направили като хората, че въпреки промяната не могат да си обслужват приближените олигарси, хайде след един месец пак почват да го оправят. Когато толкова често сменяш законите, и то ги сменя този, който има конкретната власт, ти все едно нямаш закони.

Това е все едно ние с вас да играем на карти, аз съобразно това каква карта ми е дошла в момента да променям правилата. В един момент ще кажа "Асото е най-силно“, след това ако ми дават седмици, ще кажа: "Седмицата е най-силна“. Това е начинът, по който се управлява България: всеки си сменя правилата. Ние нямаме процес на правене на законите, какъвто примерно съм наблюдавал във Великобритания, понеже известно време живях там. Значи там първо има закони от 200 години, които не се пипани. Второто, което е, като тръгне една законодателна промяна, тя е много бавен процес: минава първо обществено обсъждане. Тук се променят закони, след това хората разбират как се е променил законът, въпреки че уж приеха регламент, по който това не трябва да се случва: Закон за нормативни актове и т.н., включително предвижда законите да минават през определена оценка на въздействие – нищо не се прави, не се спазват самите закони, които са приели. Но там например законите когато се предвижда една промяна, тя се възлага на експертни общности: на големите водещи университети, на специалисти.

И те изработват, когато има някаква политическа визия, че трябва да се промени нещо, но те го дават на експерти. В България кой готви законите? 90% от законите си изготвят от държавната администрация, защото тя има капацитет. И какво излиза: че изпълнителната власт си пише правилата, по които да работи. Защото смисълът на разделението на властите е парламента да определя правилата, които да слагат ограничения, рамки на изпълнителната власт. Това е част от този баланс, който се постига между властите. А фактически в България така е наложено, и това е от самото начало на Прехода – 90%. Погледнете и ще видите, че много рядко някой народен представител вкарва някакъв текст, отделен член или законопроект – всичко се изготвя от правителството. И то понеже нямат капацитет министрите да го правят и зам.- министрите, тези проекти се готвят от началник отделите, дирекциите в съответните министерствата. И те си пишат правилата.

Оптимист ли сте, че ще можете да промените тази картина?

Аз вярвам, че това ще се промени, защото хората искат да се случи нещо, искат да се случи промяна. Всички виждат абсурдността на това, което става в държавата. И най-малкото ние сме длъжни това, което аз виждам като проблеми, и колегите, да ги поставяме тези неща. Защото когато целенасочено се казват верните неща, тези, които са безспорни, на тях досега управлявалите не могат да опонират. Те много от тези проблеми ги поставят и обещават, че ще ги решат, но като дойдат на власт правят точно обратното. Защото всички се кълнат, че ще редуцират администрацията, че ще махнат тази свръхрегулация, че ще работят в интерес на средния и дребния бизнес за прозрачност, за справедливост – тези клишетата те ги употребяват и като дойдат на власт, правят точно обратното.

И погледнете каква е битката: не за да се промени механизмът, по който работят регулаторите, не за да се промени механизмът, по който работи съдебната власт, а как да си разпределят квотите. ПП-ДБ показаха, че искат да управляват без ГЕРБ по гербаджийски. Те искаха да махнат ГЕРБ, за да вземат техните лостове. Всеки се бори да вземе корупционните лостове от другия, да приватизира неговия модел и дори да го надгради. Всеки, който е идвал през този преход, има приемственост с корупционните практики на предишния, и ги доразвива, творчески ги надгражда, и затова стигнахме вече до това дъно. Нали дойдоха в името на това да защитят парламентаризма, и дори се промени Конституцията, за да се засили ролята на парламента. И така го направиха, че сега парламентът е с исторически най-ниската подкрепа от преди. Върнаха парламентаризма и така го върнаха, че парламентът като авторитет се срина още повече.