Кандидатите за президентските избори в Иран се опитват да предложат решения на икономическите проблеми

Кандидатите на президентските избори в Иран в петък обещаха да съживят западащата икономика, но избирателите не виждат особено големи перспективи за облекчаване на икономическия натиск за цената на живота без прекратяване на санкциите и облекчаване на международната изолация на Иран.

Ежедневната борба на обикновените иранци да свържат двата края е постоянно предизвикателство за управляващите ирански духовници, опасяващи се от възобновяване на протестите, които периодично са избухвали сред общности с по-ниски и средни доходи, разгневени от продължаващите трудности.

Възстановяването на санкциите на САЩ през 2018 г. засегна иранския износ на петрол, което намали приходите на правителството и го принуди да предприеме непопулярни стъпки като увеличаване на данъците и насърчаване на голям бюджетен дефицит, политика, която поддържа годишната инфлация близо до 40 %.

Въпреки че страната избегна пълен икономически срив, главно благодарение на износа на петрол за Китай и по-високите цени на суровия петрол, износът на петрол все още е под нивата си отпреди 2018 година.

Повечето кандидати, които се опитват да заменят Ебрахим Раиси след смъртта му при катастрофа с хеликоптер миналия месец, казват, че планират да подражават на неговата политика на икономическа самостоятелност и повече бизнес връзки с Азия. Други защитават по-широки отношения със света без да предлагат практически стъпки за справяне със санкциите.

През трите години на управление на Раиси икономиката на Иран излезе от кризата през 2018-2019 г., причинена от повторното налагане през 2018 г. на санкциите и растежът достигна връхната си точка от 5,7 % за годината, приключила през март, според данни на статистическия център на Иран.

Въпреки това по-голямата част от тази експанзия се дължи на енергийния сектор, тъй като страната отбеляза 70 % увеличение на добива на петрол, който сега възлиза на около 3,5 млн. барела на ден, като износът на петрол надхвърля 1,4 млн. барела на ден и е насочен главно към Китай.

Без въглеводороди растежът на Иран през миналата година щеше да бъде само 3,4 %, а търговският му баланс щеше да достигне дефицит от 16,8 млрд. долара, отбеляза Мохамед Резванифар, ръководител на иранската митническа служба. Преките чуждестранни инвестиции също са в застой и възлизат на 1,5 млрд. долара през 2022 г. по данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД).

НАМАЛЯВАЩА ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ

По данни на Световната банка безработицата в момента се движи на ниво от около 7,6 % в сравнение с 9,6 %, когато Раиси беше избран. Въпреки това служители на официални длъжности получават мизерно заплащане, което означава, че истинският брой на хората без достатъчно работа, за да могат да се издържат, вероятно е много по-висока.

"Не е трудно да се разбере защо повечето иранци са разгневени", каза Джавад Салехи Исфахани, професор по икономика в университета "Вирджиния тех".

"Жизненият стандарт и бедността може да са се подобрили през последните две години, но това не е вярно, ако се върнем десетилетие или две назад. Новият президент може да вдъхне надежда и да спре условията да станат по-лоши, но не и да върне Иран към 2000-та година".

Салехи Исфахани добави, че става дума за по-проспериращ период.

Покупателната способност на иранците продължи да се свива по време на управлението на Раиси, като курсът на иранския риал на свободния пазар падна наполовина и дори повече според иранския уебсайт за проследяване на валутата "Бонбаст", като сега е на стойност от 600 000 риала за един долар.

Цените на основни стоки като млечни продукти, ориз и месо се покачиха през последните месеци. Субсидираната цена на така наречения хляб лаваш, най-популярният сред иранските домакинства, се повиши поне с около 230 % през последните три години, а червеното месо стана прекалено скъпо за мнозина, като цената му се повиши с 440 % до 10 долара за килограм.

Месечната заплата на учител е около 180 долара, а много строителни работници получават малко повече от 10 долара на ден.

Кандидатите обещаха да изпълнят седмия план за развитие на страната, одобрен миналата година от парламента. Той има за цел ограничаване на инфлацията и развитие на износа и определя амбициозни цели за постигане на 8 % годишен растеж в условията на санкциите.

Но прогнозите на Световната банка за следващите три години предвиждат годишен растеж под 3,2 % за Иран в резултат на слабото търсене в световен мащаб, санкциите и вътрешния недостиг на енергия.

Избиратели, интервюирани от Ройтерс, заявиха, че състоянието на икономиката е свързано с дипломатическото положение на страната, което е силно антизападно и се определя от върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който е най-висшият ръководител в държавата.

През своите три години на поста Раиси, който бе лоялен към Хаменей, обеща да не обвързва икономиката с ядрените преговори със световните сили, въпреки че преговорите биха могли да премахнат повечето ограничения на САЩ чрез съживяване на пакта от 2015 г. за ограничаване на атомната програма на Техеран.

ПРИЕМСТВЕНОСТ В ПОЛИТИКАТА

"Икономиката е силно повлияна от външната политика, тъй като няма успешна стратегия за намаляване на разрушителното въздействие на санкциите", отбеляза Мохамед, администратор в ислямския университет в Рудехен в провинция Техеран. Подобно на други интервюирани избиратели той не пожела да използва цялото си име поради чувствителното естество на въпроса.

Светкавичният вот даде на кандидатите малко време за подготовка на подробни икономически планове. Повечето заявиха, че икономиката трябва да стане по-самостоятелна, преди Иран да се опита да прекрати санкциите, наложени заради оспорваната ядрена програма на Техеран, докато сдържаният умерен Масуд Пезешкиан и твърдолинейният духовник Мостафа Пурмохамади се изказаха по-ясно за необходимостта от отваряне на външните отношения, за да се помогне на икономиката.

Предизборните дебати бяха насочени главно към дисбалансите във фискалната сфера, лошото управление на ресурсите и подкупите, вътрешни проблеми, които много иранците смятат, че са с дълбоки корени и не се поддават на реформи.

"Докато правителствената политика не подкрепя ефективно конкуренцията, прозрачността и сигурността на инвестициите, нещата само ще се влошават", посочи Пейман, градски инженер в Техеран.

Мехди Газанфари, председател на независимия инвестиционен фонд на Иран, отбеляза пред държавни медии, че липсата на развити политически партии означава, че кандидатите на изборите няма да определят бъдещи министри или политика предварително и победителят обикновено бърза да назначи кабинет, "който в крайна сметка е непоследователен".

Според анализатори икономическите перспективи пред Иран изглеждат още по-несигурни, тъй като възможното завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ вероятно ще доведе до по-строго прилагане на петролните санкции, заяви бившият ирански външен министър Мохамад Джавад Зариф в защита на кампанията на Пезешкиан.

Превод от английски език: Светослав Танчев, БТА