Божидар Чеков: За шампионите, които учат български!

Да не сме "Капо!" Това викаше един български депутат преди време в Париж, като си пълнеше джобовете с химикалки оставени на рецепцията на разположение на участниците.

На 33-тите Олимпийски игри също не сме "Капо". На 25-то място сме по медали и можем да си отдъхнем, че все още ни има в класацията. Вярно, че ни порязаха с най-красивата гимнастичка на Олимпиадата – Боряна Калайн, както в Атина откраднаха златото на Йордан Йовчев. Защо постъпват по този начин съдиите с нас? Много просто – защото не сме домакини и няма никога да бъдем. Дори и да се обединим с Македония 12 хиляди спортисти и 15 милиона зрители не можем да подслоним, нахраним и опазим. Олимпийските игри повече нямат нищо общо с тези на Пиер дьо Кубертен. Днес те са гигантски. Само Великите сили са способни да ги организират. Именно тези, които прокараха границата с Македония.

Посрещал съм Боян Радев на летището. Не бях сам. Много бяхме и тези които чакаха с мен, знаят каква блъсканица беше. Семен Новиков няма да отида да посрещам. Не защото е роден в Украйна. В спорта, противно на Мая Манолова, никой повече не държи сметка за месторождението. Причините са други. Журналистите коментират с умиление, че новият шампион учи българския химн. На Семен Новиков ще му бъде интересно да научи, че песента на Цветан Радославов е пренаписвана няколко пъти в зависимост от присъединяването на страната ни към този или онзи лагер или блок. Последния куплет например премахнат през 1990 година, гласи „Дружно братя българи, с нас Москва е в мир и бой...“

В интервютата, които дава олимпийският шампион настоятелно благодари на Гриша Ганчев, че го е измъкнал от Украйна срещу заплащане?! Лигата за правата на човека има ли мнение относно тази сделка, както и за паспортите на другите медалисти, родени чужди граждани? Каква е ролята на Държавната агенция на българите от чужбина? На министъра на спорта и на съответните федерации? Това ли е най-добрия начин за печелене на медали, или има друг?

Редно е придружителите и настойниците на Семен Новикав да го информират и подготвят за медийни изяви по-сериозно. Гриша Ганчев например все още не е президент и благодарността на новият Олимпийски шампион би трябвало да започне с благодарност към Румен Радев.

Не е тайна, че Олимпийските игри отдавна не са само за надпревара между атлетите. Те са реклама и конкретна информация за случващото се в държавите на участниците. Не е броят на медали, който ръководи решенията на сериозните инвеститори към този или онзи регион на света. Понякога техният избор е изненадващ и безмилостен. Може би е случайност, може и да не е – блестящата победа на Новак Джокович в Париж, съвпадна с подписване на договор между „Ситроен“ и сръбското правителство за строеж на завод за електромобили.

Ако представителите на България в различни спортни дисциплини, са като тазгодишните медалисти, младите българи по принуда ще продължат да търсят препитание в чужбина, но не в Куба, Украйна или Дагестан.