Бъдещото правителство и въпросът за зависимостите от Пеевски

Коментар на Емилия Милчева:

Лидерът на “ДПС-Ново начало” Делян Пеевски така се старае за изборите на 27 октомври, че успя да нареди не само своите кандидат- депутатски листи, но и тези на други формации. И ако досега кандидат-депутатите бяха проверявани за връзки с бившите тайни служби на соц режима, сега има нужда и от проверка за принадлежност към Пеевски. Толкова гостоприемен се оказа скутът му, че лявото обединение БСП+ започна да се разпада още преди да се е явило на избори. Други доверени лица в сянка още не са се разкрили.

БСП си прави оглушки

Партия МИР съобщи, че напуска Коалиция “БСП-Обединена левица”, тъй като коалиционното споразумение и диалогът са нарушени, а начело на листите са поставени хора в пряка зависимост от Пеевски. “За съжаление БСП беше взета на концесия от Пеевски и ние повече място там нямаме”, казват от партията в публична позиция. В предаването на БНР “Неделя 150” лидерът на “Движение 21” Татяна Дончева, също част от обединението, съобщи, че още преди месец и половина са поставили пред БСП въпроса със зависимостите от Пеевски.

Не срещнахме разбиране, каза тя, а сред тези, за които са обосновани предположения за връзки с олигарха от ДПС, посочи Кирил Добрев и Драгомир Стойнев. Първият се завърна в партията, след като председателката Корнелия Нинова беше вън от “Позитано” 20 и при подреждането на листите имаше недоволни, че свързани с Добрев хора са получили места на водачи. Стойнев бе министър на енергетиката в правителството на БСП-ДПС с премиер Орешарски.

Неформалната група на Пеевски в 50-ия парламент пролича още при гласуване на предложението на ПП-ДБ за освобождаване на председателя на Антикорупционната комисия Антон Славчев. На поста го запазиха с гласовете си ГЕРБ и ДПС на Делян Пеевски, но депутати от БСП също дадоха подкрепа, а “Има такъв народ” (ИТН) не участваха в гласуването, което на практика е също асистенция за Славчев, ерго Пеевски.

Още на следващия ден Комисията за противодействие на корупцията (КПК) се отчете с акция срещу политически конкуренти на “ДПС-Ново начало” с ареста на кмета на Минерални бани Мюмюн Искендер и членове на семейството му. Искендер остана верен на ДПС около почетния председател Ахмед Доган, докато кметовете на другите две общини в област Хасково, където ДПС има сериозно присъствие - Стамболово и Маджарово, са привърженици на фракцията на Пеевски.

Без лидерски сблъсък в Кърджали

А хасковският избирателен район се оказа новата платформа за Делян Пеевски, който няма да се кандидатира в т.нар. “крепост на ДПС” - Кърджали, където на предишните избори водеше листата и постави рекорд по гласове за ДПС. (Втората листа, която ще води, е познатият му Благоевград.) Така се избягва лидерският сблъсък, а и засега не е потвърдено дали Доган ще избере Кърджали, откъдето традиционно се кандидатират председателите на ДПС и е район с компактно турско население. Този път обаче първи в листата на “ДПС-Ново начало” e кметът на Кърджали Ерол Мюмюн, следван също от двама кметове на Джебел и Черноочене - Неджми Али и Айджан Ахмед.

Така вотът на трите общини, където фракцията на Пеевски държи местните организации на ДПС, ще се сблъска с този в другите четири общини в кърджалийския избирателен район - Момчилград, Ардино, Крумовград и Кирково. В битката за петте мандата от 9 МИР нищо чудно да се размаха отново бухалката “КПК” - и МВР, което ще гони едни и пропуска други покупко-продажби на гласове.

Оркестраторът Пеевски никак не се шегува в неистовото си желание да овладее властта. Впрочем, той спази думата си и предложи на бившия вече министър на вътрешните работи Калин Стоянов място на водач на листа в “ДПС-Ново начало” - Стоянов поведе в София-област и е втори в родния си Бургас. “Включвам се като безпартиен и от гражданска квота”, обясни Стоянов в пост във Фейсбук. Така започна и Пеевски в ДПС - от гражданската квота.

Незабавното съгласие на Стоянов потвърди чий е бил министърът на вътрешните работи в правителството на Николай Денков, представено като кабинет на ПП-ДБ с единствен министър на ГЕРБ - Мария Габриел. Стоянов е човекът, за когото политическите лидери получиха частична амнезия кой точно го е предложил за МВР. Предложен от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, срещал се в автомобил със съпредседателя на ПП Кирил Петков, прихванат “някак” от Пеевски. Сега бившият полицай с над 25 години служба в МВР обещава да изобличава фалшивия морал на хора, “които опаковат тежките си зависимости с несъществуващи принципи”.

Най-важният въпрос

“Кои са допустими партньори за управленска коалиция след изборите на 27 октомври?” Няма друг по-съществен въпрос от този към политиците, заради които България отива на седми парламентарни избори в последните 3 години.

Отговорите не зависят от резултатите - коалиционната формула на управление на България е в оборот от началото на XXI век и на всички участници в политическия процес е известна нейната необратимост. Ако политиците не са наясно кои биха могли да са потенциалните им партньори за преговори относно правителство, значи мястото им не е в политиката. Всичко останало - програма, фигура на министър-председател и състав на кабинета е следствие от отговора на горния въпрос.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече обяви, че вижда като естествени партньори ПП-ДБ, с които бяха заедно в “сглобка”, също и БСП и ИТН - и отхвърли “Възраждане” като възможен партньор. Преди дни, в предаването “Панорама” на БНТ Росен Желязков внесе още повече яснота: “Ние с ДПС, като не говорим за едно или друго ДПС, няма да влизаме в коалиция”. Ред е на останалите да говорят.

Какво казват от ПП-ДБ

“Нямаме си доверие”, беше казал Кирил Петков по повод предложението на Борисов, но с кого биха имали - не казва. Съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов не е така мъгляв, подчертавайки по Нова тв, че е наложително двете политически сили с най-голяма подкрепа - ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, да намерят път една към друга. Единно решение на коалицията ПП-ДБ все така няма, а в своите публични изяви лидерите ѝ продължават да избягват ключовия въпрос за коалиционната формула.

Тази формула неизбежно минава през темата за двете ДПС-та и изборът, а също и през дефиницията “евроатлантическо” и “проевропейско”. Така невъзможните съюзници отпадат още при въвеждане на критериите.