Следродилната депресия: какво трябва да се знае за нея

ДВ: Какво точно представлява следродилната депресия? Какво се случва с жените, които изпадат в това състояние?

Стела Хараламбова: За следродилната депресия и въобще за състоянията на жените след раждането се говори твърде малко. В България и въобще в световен план. Обикновено това, към което хората се насочват, е по-скоро радостта от раждането, положителните емоции. Хората донякъде подхождат с омаловажаване или неразбиране защо една жена може да бъде тъжна, да бъде нещастна след раждането.

Следродилната депресия е психологическо и емоционално състояние, в което може да изпадне почти всяка жена. Не е определено от социален статус, дали има подкрепа от семейството или въобще какво ѝ е общото здравословно състояние. Когато говорим за следродилна депресия, трябва да я разграничаваме от т.нар. "baby blues", което е състояние, типично за много жени, но то продължава по-кратко - например в първите две седмици след раждането жените са по-чувствителни, по-меланхолични. Следродилната депресия продължава и след този период и обикновено се задълбочава. Жената се чувства тъжна, често се самообвинява, чувства се виновна, че не може да се радва на детето, не може да е щастлива, не може да е такава, каквато хората очакват в този период да бъде една майка. Често ѝ е трудно да полага грижи за самото бебе, понеже тя самата емоционално се чувства на недобро място.

ДВ: А как може най-лесно да се разпознаят симптомите?

Стела Хараламбова: Обикновено жената, когато има трудности в следродилния период, по един или друг начин дава сигнали. Добре е хората около нея - партньор, родители, приятели - да са внимателни, ако им изглежда притеснително. Тоест, ако им се струва, че жената се изолира повече, по-мълчалива е, не споделя, по-затворена е в себе си, трудно ѝ е например да полага грижи за бебето. Може да изразява дори гласно някакви самообвинения - например да казва, че не се справя, че не е добра майка, че не е като другите. Всичко това е някакъв сигнал, че жената има затруднения в адаптацията към този период, към новата роля. Добре е да се поговори с нея, да бъде подкрепена.

Често близките, в желанието си да окуражат или да помогнат, дават съвети, които допълнително утежняват ситуацията - отричат донякъде нейните чувства, усещания и преживявания. Казват ѝ например: "ама какво ти има", "всичко е наред", "трябва да си много щастлива, имаш дете". Или пък сравненията: "има много други семейства, които нямат деца, а ти имаш" и т.н. По този начин те всъщност не валидират, а отричат преживяването на жената, което я поставя в позиция да се чувства още по-неадекватна, виновна, че нещо не е наред, че тя самата явно не може да се справи с това да бъде майка. Тук също има и други фактори - хормоналният баланс след раждането, умората, липсата на сън. Много важна е, разбира се, и средата - хората, които са около самата жена. Дали са разбиращи, дали са подкрепящи, какви са изискванията, очакванията им към нея.

ДВ: Много или малко жени търсят помощ при следродилна депресия? Какъв е Вашият опит?

Стела Хараламбова: Аз работя много тясно в тази сфера - с репродуктивни проблеми, а после и в следродилния период. Има жени, които се обръщат за помощ - и това е добре. Понякога има партньори на тези жени, които забелязват, че е налице проблем, че нещо не е наред. И те се свързват с мен, за да потърсят помощ за жената. Но има много други жени, които в мълчание и в тишина преживяват тази ситуация и в един момент започват да чувстват, че по някакъв начин вината е в тях самите.

Понякога следродилната депресия започва дори още в периода на бременност - първите симптоми са тогава. Не винаги е веднага след раждането - понякога тази тревожно-депресивна симптоматика може да започне още по време на бременността. И ако превантивно се вземат мерки още в този период, е възможно да се избегне това състояние след раждането.

ДВ: Има ли проблем в българското общество с разпознаването на сериозността на тези проблеми?

Стела Хараламбова: Мисля, че изобщо за ситуациите, свързани с ментално здраве, не се говори достатъчно в обществото. Има и стигма. Има стигма също върху семействата, които имат репродуктивни проблеми - не се говори много за това. Има стигма и около ролята на майката - обикновено това, което се обрисува в обществото, са едни щастливи жени, едни доволни майки, радостни, обнадеждени. Много рядко се показва реалността - че това да станеш майка изисква време: жената да натрупа опит, увереност, да се адаптира към новите изисквания на ролята, в която влиза.

Много често може би точно това се получава - влизаме в тази роля на майчинството с определена нагласа и определени разбирания. И когато се сблъскваме с една друга реалност, човек трудно я приема и обикновено се обръща към себе си и казва: аз не се справям, аз имам проблем. Точно защото обществото малко разказва - че е трудно, че изисква време за адаптация, че въобще не само жената, а цялата семейна структура би следвало да участва в този процес. Понякога много се фокусираме само върху майката - как тя се справя. А всъщност детето се ражда в семейство.

ДВ: Какъв съвет бихте дали на човек, изпаднал в такова състояние, за да може по-лесно да се справи?

Стела Хараламбова: Да потърси помощ. Да потърси подкрепа - било то от професионалист, било то от партньор, от родители, от приятели. Да поговори, да сподели. Това е състояние, което със своевременни мерки може да бъде преодоляно. Жената, която страда и е попаднала в следродилна депресия, може да излезе от тази ситуация. Но е трудно сама да се справи. Затова имаме нужда от помощ и подкрепа в този момент.

Автор: Мина Киркова