Светлото академично бъдеще на Чепеларе и Златоград е нереално

Опитите да се лъжат хората в отдалечените обезлюдяващи се региони с обещания за светло академично бъдеще са неморални и напълно невъзможни за реализиране. Това е изводът от експертен анализ на Сдружението за европейско качество във висшето образование, създаден във връзка с лансираните идеи за откриване на филиал на Университета по хранителни технологии в Златоград и център за дистанционно обучение на частното Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в Чепеларе.

Поводът е подписването на меморандуми между местните кметове и представителите на двете висши училища, изразяващи намерения за работа в тази посока. „Идеите са лансирани на местно ниво, но бързо стават атрактивни обещания в течащата предизборна кампания.“ – коментираха от сдружението. Колкото и привлекателно да звучат подобни предложения, те са напълно нереални. Понастоящем УХТ – Пловдив е с финансови проблеми, като дори е адресат на оздравителен план на Министъра на образованието и науката, съгласно който се налагат съкращения в централните му звена.

Откриването на изнесена структура като филиала минава през ред решения на МОН и дори на Министерски съвет, които няма как да бъдат взети при текущото му състояние. Още повече, че за подобна процедура е необходимо и съгласието на Националната агенция по оценяване и акредитация, което няма как да бъде получено, заради несъответствието на идеята с Националната карта на висшето образование, която не разрешава подобно действие.

Положението с т.нар. дистанционен център за обучение на ВУАРР в Чепеларе е идентично. Съгласно закона присъствените периоди при дистанционното обучение задължително се провеждат в основни звена на висшето училище, които се намират единствено в Пловдив, т.е. студенти в Чепеларе няма как да се появят. В закона хибридна форма включваща комбинирано дистанционно и присъствено обучение няма. Всяко действие в обратния смисъл би било абсолютно незаконно.

„За съжаление, некоректни управници и политически кандидати използват неосведомеността на хората и непознаването на реалната ситуация и нормативната уредба на академичните отношения и злоупотребяват грубо с надеждите на хората. Не ни се иска да сравняваме подобни похвати с добре познатите ни телефонни измами, но приликите между тях са видими.“