Кешояди

Политолози, социолози и доста социопати се надпреварват да ритат падналия Доган.

Сега им е паднал! Паднал е и го ритат. Кълват го с клюнове по лицето. Бодат го с клинове в гърба. Това е класика в жанра на хранилката на лешоядите.

А как само го величаеха, когато кукловодите му го лансираха като ключов фактор в българската политика!

Това пише в блога си Иво Инджев.

Къде бяха досега лешоядите и хиените да прозрат колко е елементарен, покварен и натоварен с какви ли още не негативи?

Длъжен съм да припомня, че такива, като вездеСЪЩИЯ Андрей Райчев, се подмазваха публично и безсрамно от телевизионните екрани на Доган като на пазител на етническия мир, комуто едва ли не дължим факта, че имаме нещо като демокрация. Пардон, не Доган, а винаги Господ(ин) Доган!

Фъфлел сега Доган, забелязаха най-после неговите новонастървени преследвачи, подмазвайки се на “трезвия” Пеевски, за когото властта е наркотик. Шмърка го демонстративно и се превъзбужда под неговото въздействие заплашително всяка сутрин пред телевизионните камарили – точно както Доган пие(ше) своите уискита за закуска и за събуждане по икиндия.

Господ(ин) Доган си фъфлеше открай време. Само дето вече е капнал и физически. Това допълнително настървява днес угодниците, които му се подиграват (вече в безпомощно състояние да им навреди), за да се докарат на онзи хищен лакомник с парите, напазарувал курника, в който “мъдреца” от Дръндар го покани да си мъти далаверите и заверите.

Господ(ин) Доган се обозначи като путинофил и ердоганофоб в момент, когато реши да вземе страна при онзи инцидент със сваления от турците руски изтребител в Сирия. Ердоган го напъди. Последва го напоследък и Путлер, който си обновява троянската конюшна в България.

Справка: Сидеров ( като по филма “Уморените коне ги убиват, нали”), който беше употребен и захвърлен като консуматив за многократна, но не и безкрайна рашистка употреба. Беше дори набит публично пред медиите и полицията в центъра на София от отявлен путлерист. В най-буквалния смисъл.

Нещо подобно, макар и метафорично и не толкова зрелищно като юмрук в лицето (както в случая със Сидеров), се случва сега с Доган. Пропил се е (както Сидеров, който се хвали в интервюта с тази своя “слабост”). Изхабен е. Ето защо от троянската конюшна на путлер са отгледали и отвързали други състезатели да влачат бойната каруца на руzкото влияние в България. Това е поучително, но само за онези, които са в състояние да си вземат поука.

Днешните “откриватели” на недостатъците на доган (с малка буква вече, а не Господин Доган), знаят много добре, че той се наливаше до сутринта, после спеше до късен следобед, за да продължи със същото след това. За женорята, включително публични (не само в неговия публичен дом), които са запълвали паузите на този грозник между следобедния сън и следващия му пиянски сеанс (някои от които отдавна са в менопауза), да не говорим. Защото не е за разправяне, макар да е широко известно на не толкова тесен кръг от запознати с това потресаващо тресавище.

Ако не беше толкова срамно и за тях, тези жрици на любовта му към злоупотребата с влияние можеха да публикуват мемоари с гарантирано голям успех в жълти издания, които сега работят за неблагодарника, който го поглъща така, както е налапал не само партията му, но и раболепните някога към Господ(ин) Доган медии.

Ако така продължават да му се настървяват могат да предизвикат обратния ефект- както с Тодор Живков, когото никой не защити на 10 ноември 1989 г., но превръщането му в жертва (с глупави и оневиняващи го на практика обвинения в съда на фона на истинските му престъпления) го върна в спомените на носталгичните му някогашни поданици.

Припомням, че Бойко Борисов, “политическото животно” (по Райчев), усети със своя животински нюх ползата (за себе си) от тази другарска жалейка и ни съобщи при целия си “антикомунизъм”, че не можем да боядисаме онова, което Живков е построил.

Всички знаем, че политиката е мръсна работа, но мръсниците, които се хранят с политическа мърша, не стават по-чисти от този факт. Кешояди!