Адвокат Гънчо Гънчев пред ФАКТИ: Не е далеч времето, в което политическата ситуация ще изисква физическо отстраняване

Изборите наближават, но не само тези за парламент. ВСС откри и процедура за избор на нов главен прокурор, а кандидатурата към момента е една – на изпълняващия длъжността Борислав Сарафов. Къде битката е по-интригуваща… Пред ФАКТИ говори адвокат Гънчо Гънчев.

- Адвокат Гънчев, парламентарни избори или избор за главен прокурор. Кое е по-интересно…
- За съжаление, и в двата случая избор на практика няма. Никога в българската историческа памет не е имало период, през който българските граждани да са били толкова отвратени от политическата каста както сега. Казвам каста, защото българският политически “елит” отдавна е загубил своята легитимност и усещане, че е част от обществото ни. Циркът, който всекидневно наблюдаваме, е по сценарий на “дълбоката” държава. Една и съща пиеса с различни декори. Казвам декори, защото актьорите са все същите. Дали Сарафов или Гешев, или който и да е друг е главен прокурор – практически няма никакво значение. Защо?

Защото при този състав на ВСС няма как да се излъчи лице със собствено мнение и позиция, лице което е извън зависимостите и кръговете на влияние.

Няма как да се излъчи и избере главен прокурор, който да е независим представител на професионалните гилдии, човек с авторитет в обществото, човек с ясни граждански позиции, човек с богата култура и ерудиция, с неоспорими морални и етични качества. Това е невъзможно при така видимите дори и с просто око зависимости в съдебната ни система. За да продължи да функционира задкулисието, на него му е необходим главен прокурор „бухалка“, с която да наказва неудобните и да пази своите. На практика фигурата на главния прокурор ги прави недосегаеми. Затова и тази система ражда чудовища. Който и да е главен прокурор при така структурираната политическа ситуация, изборът винаги ще е един и същ - само имената ще са различни. В случая манталитетът и начинът на прилагане на закона са диаметрално противоположни на правовата държава.
Вижте,

главният прокурор не трябва да е компромисен вариант, той трябва да е безкомпромисен!

Такава е ситуацията и при парламентарния вот. Отдавна местните феодали в лицето на общинските кметове чрез контролирания, корпоративния и купения вот са се превърнали в първопричина за мултиплицирането на едни и същи политически субекти на всеки нови избори. Както видяхме, на терен разместването на пластовете на местно ниво, отстрелването на общински кметове, деребеи, феодали и крупни бизнесмени води до сериозни трусове в на практика силно структурирани партии на прехода. Визирам ДПС и БСП. Ще си позволя да направя прогноза, че

до лятото на следващата 2025-а следващата партия, която ще претърпи необратими трусове, ще е ГЕРБ.

В тази връзка нито единият, нито другият вот са интересни за избирателите, защото според тях мачът е свирен.

- При вота за парламент има много политически субекти, които се борят за гласа ни, защото всеки иска да ни управлява? А защо никой не иска да е главен прокурор освен сега изпълняващият функциите Борислав Сарафов?
- На практика никоя от настоящите партии не иска да управлява. Целта на партиите е не да създадат стабилно правителство, а по-скоро краткотрайно, което да им позволи да овладеят овакантените места в регулатори, да изберат техни хора във ВСС, ВАС, ВКС, службите, общо взето да продължат да диктуват правилата и дневният ред в държавата. Не случайно и ДПС още от зората на демокрацията е основен кадровик в съдебната ни система. Едва сега при настъпилия разрив между Пеевски и Доган това изкристализира. Видя се, че съдът, прокуратурата, следствието и всички техни подразделения отдавна са в ръцете на политически кръгове и задкулисия. Нали не си мислите, че Пепи Еврото и Нотариуса са просто случайни хора, които случайно са попаднали в схемата.

Те са връзката, чистите ръкавици, които прибират мръсните пари, връзката между организираната престъпност и корумпираната политическа класа. Като и двете престъпни структури са обгрижвани и закриляни от структурите на съдебната власт.

Относно въпросът ви „… защо никой не иска да бъде главен прокурор?“. Не мисля, че е така. Както казах и по-горе при този ВСС изборът е предрешен. Тук не се представят програми и визии, а се играе на мускули, тук решаващ е броят на 13-те висши магистрати и техният глас. Контролираното мнозинството във ВСС има за цел да назначи продължител на политиката на Гешев, превръщайки го в удобен инструмент, който контролира "разпределението на порциите".
Балансът в държавата е нарушен, центърът на тежестта е изместен, което, за съжаление, позволи на определени политико-олигархични кръгове да я вземат под аренда.

- Изборите са национални, но те се крепят от хората по места. Виждаме нов подход от ГЕРБ и ДПС-ново начало да залагат за водачи на листи на кметове, които после няма да са депутати. Що за ход е това? И каква е силата на кметовете по места?
- Партиите се изчерпаха откъм разпознаваеми лица, които да са добре приети в обществото ни. На хората им омръзнаха едни и същи щатни говорители. Примери за това много. Поради тази причина партиите използват всички средства, с които разполагат, а именно и общинските кметове, които от своя стана контролират кметовете на кметства. Разпознаваеми лица, облечени във власт. Защо ги използват? Защото общинският кмет е на края на пътя на парите от фондовете и държавния бюджет до фирмите на терен.

Кметовете по места са „черната каса“ на партиите.

Отдавна общинските кметове са се превърнали не просто във феодали, а на практика в недосегаеми местни деребеи. Те диктуват дневния ред, те харчат обществените ресурси, те определят бъдещето на хората в по-малките общини и населени места. Те са тези, които стоят в основата на тази порочна политическа система, на която берем и днес плодовете. Те са причината едни и същи политически субекти периодично да се представляват в парламента и да ни управляват. Те толерират маргиналните и престъпните субекти, различните социални и етнически групи по места. Отдавна местната власт е в диалог с тях и на местните и на парламентарните избори. И ако понякога се замисляте защо престъпността не може да бъде овладяна - замислете се кой има полза от това? Говорим за съвършена симбиоза. Какво получават кметовете? Разбира се, индулгенции от прокуратурата за самоотвержената си работа по време на избори, а съдебната система си затваря очите за незаконосъобразните действия на същите тези местни “величия”. На практика политическата класа работи на ишлеме, давайки индулгенции на корумпирания местен елит и така получава насреща безрезервна подкрепа на избори. Един порочен кръговрат.
В тази връзка ще ви дам и пример за злоупотреба с влияние и власт, от района на община Карлово. На 11 октомври 2024 г. – буквално преди дни, кметът на община Карлово си позволи публично да заплаши местните хора, дошли на представяне на един от кандидатите за насрочения за 20 октомври 2024г. частичен вот за кмет на с. Войнягово с думите: “...гаранция няма, казвам го честно, защото искам да съм честен с вас. Ако е друг кмет или предпочетете да не изберете кмета, зад който заставам, аз след това гаранции за тези неща не поемам......” Кметът, разбира се, визира инфраструктура, детски градини, паркове и т.н. На същата тази среща присъстваха и зам.-кметът на община Карлово, председателят на общинския съвет Карлово, който е кандидат за депутат. И тримата са представители на една и съща управленска коалиция. Не я споменавам умишлено. В тази връзка на 18 октомври 2024г. е подаден и сигнал до ОИК Карлово.

И тук е моментът да попитаме къде е прокуратурата, службите? Къде са? Спят със широко отворени очи.

Защо? Защото индулгенциите вече са раздадени. Няма общински кмет, който да не е с поне три-четири досъдебни производства на трупчета, чрез които да му се задава посоката на движение и поведение. Няма как в такава държава да има ред и законност. В такава държава всеки търси удобна възможност да се инфилтрира във властта. Да се конформира и натрупа благинки. Политиката като цяло се превърна в постоянен пристан за посредствени хора.

- Много и разнородни партии се очакват да влязат в парламента. А после кабинет как?
- Интересът към регулаторите и овладяването на съдебната система са силен катализатор за всякакви „сглобки“. Личните интереси на политическата ни върхушка отдавна са превъзмогнали националните. Няма да се учудя ако определени лидери на партии претърпят отново катарзис и поемат в посока противоположна на всичко, в което досега са ни убеждавали. Вече се нагледахме на подобни сценарии. Ситуацията е много сложна, а в момента от пъзела липсват парчета. Неща, които на пръв поглед убягват на страничните наблюдатели, но бъдете сигурни, че комуникациите между отделните политически субекти не са спирали. Цената се покачва, а залогът е оцеляването на определени хора - икономически, политически и не на последно място физически. Не е далече времето, в което безизходната политическа ситуация ще изисква физическото отстраняване на определени фактори от политическата ни сцена - буквално.

- Виждате ли някакви допирни точки между партиите?
- Пресечните точка на всички политически субекти и техните лидери винаги са били финансовите интереси и сферите на влияние. На тази плоскост е въпрос на време политиците да се прегърнат, но обединени от една единствена цел - собственото им оцеляване. На полето на политическата сцена все повече липсват идеи и политики. Гражданското общество отдавна е абдикирало и не е в качеството си на коректив, защото бе лъгано многократно. Нихилизмът и апатията са повсеместни. България се намира в дупка, в която все повече пропада, а светлината над нас става все по-малка. За съжаление, все още не сме достигнали дъното, за да се оттластнем нагоре. Ударът в дъното ще е болезнен и за тази болка някой трябва да плати.

Въпросът е кой ще е изкупителната жертва?

България отдавна се е превърнала в бананова република и всички ние живеем в джунгла. Тук властва законът: “По-силният изяжда по-слабия!”