„На Франция не ѝ е мястото там“. Еманюел Макрон оставя Африка и Близкия Изток на Путин и Ердоган?

Николай МАРЧЕНКО

Париж все повече отстъпва контрола над Африка на Москва и Пекин, въпреки че много от държавите на континента са бивши френски колонии. Президентът на Франция Еманюел Макрон признава поражението си, за което свидетелства неговото скорошно изявление, което разтърси общественото мнение в много бивши френски колонии в Африка и Близкия Изток.

Както е известно, през последното десетилетие военното участие на Франция в Африка е имало за цел борба срещу джихадисти, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава (ИДИЛ). Но Париж е принуден да се оттегли от Африка.

„Напуснахме, защото започнаха държавни преврати, защото бяхме там по молба на суверенни държави, които ни помолиха да дойдем...“, оправдаваше се президентът, цитиран от вестник Le Figaro, по време на конференция на посланиците, състояла се в Елисейския дворец в Париж на 6 януари 2025 г.

Но Макрон не споменава, че френските власти са били принудени да евакуират войските си от такива страни като Мали, Буркина Фасо и Нигер през 2022-2023 г. заради факта, че военните хунти, взели властта в тези три страни, са се сближили с Русия. Според Макрон, „на Франция вече вече не ѝ е място там, защото не сме помагачи на превратаджии“.

Макрон и обидата на африканските лидери

Но същевременно съвсем други думи на френския лидер предизвикаха небивал хайп. Макрон заяви, че африканските лидери „забравиха да благодарят“ на Франция понеже „нито една от тези страни не би била суверенна днес, ако не бе помощта на френската армия“.

„Предложихме на африканските лидери да реорганизираме присъствието ни. От учтивост им го позволихме, но като отговор получихме коментари, че „сме изгонени от Африка“, оплака се Макрон.

На френския държавен глава отговори президентът на Буркина Фасо Ибрагим Траоре, дошъл на власт след преврата през 2022 г. като армейски капитан и лидер на военна хунта: „Макрон обиди всички африканци”. “Това е начинът, по който този господин вижда Африка и африканците. В неговите очи не сме хора“, заяви Траоре.

„Ако някой е неблагодарен, това е самият той“, отговори Траоре на Макрон. Според него всъщност френската държава „съществува днес благодарение предците ни“: „Французите трябва да се молят за нас“.

През последните години властите в Париж се сблъскват с безпрецедентно политическо отхвърляне, нарастващи враждебни настроения и масови протести срещу френското присъствие в Западна Африка. Не е изненада, че обикновените граждани на Буркина Фасо също решиха да отговорят на Макрон.

„Борбата с тероризма бе претекст за присъствието на френски войски тук, но въпреки присъствието им, ситуацията само се влошаваше“, заяви един от жителите на страната. Според него, последната статистика показвала, че след напускането на чуждестранните сили „интензивността на тероризма намалява“.

Премиерът на Сенегал Усман Суонко отговори на Макрон в социалната мрежа X, като написа, че Франция няма необходимата легитимност и правомощия да поддържа сигурността и суверенитета в Африка.

Свонко припомни на Макрон, че решението за затваряне на френската военна база е взето от съгражданите му: „Затова това изявление е абсолютно несъотносимо за Сенегал”. “До ден днешен не е водено никакво преговори по този въпрос, а Сенегал се възползва от собствената си воля като свободна, независима и суверенна страна”, отсече Суонко.

„Да се научи да уважава африканските народи“, посъветва Макрон министърът на външните работи и говорител на правителството на Чад Абдераман Куламалла. Той обърна внимание на факта, че Чад е изиграл важна роля в освобождението на френската държава от фашизма: „Жертвите, дадени от африканските народи за Франция през Втората световна война, така и не са били оценени“.

Премиерът на Сенегал също не вижда причина да благодари на Париж, понеже икономическата ситуация в Африка е „счупена“, а континентът - „пожертван“ в името на Франция. „Страна сме на спряното развитие: след 64 г. независимост все още имаме колониален икономическа модел, изнасяйки суровини (злато, риба, фъстъци, фосфати, цирконий и т.н.) с малка добавена стойност и внасяйки готова продукция“, казва Усман Суонко.

Към колегите си се присъедини президентът на Кот-д'Ивоар Алассан Уатара, който потвърди, че френските войски са на път да бъдат изведени и от неговата страна.

Не е наша война?

Международни и военни анализатори също критикуват политиката на Париж на континента. “Военната намеса на Франция в Африка, включително в Мали, започна с операция „Сервал“, а след това продължи в рамките на G5 в региона Сахел през 2014 г. при операция „Бархан“, припомня алжирският политолог и журналист, професор в Центъра за близкоизточни изследвания и сътрудник на Истанбулския университет д-р Идрис Атия. Според него „французите бяха принудени да се изтеглят от Африка“: „Заради нарастващото противопоставяне, враждебността от страна на местното население и засилващите се антифренски настроения“.

Полк. Мамаду Адж, експерт по извънредни ситуации и специалист по сигурността счита, че с изтеглянето на войските си Париж губи геополитическия си потенциал в региона: “Напускането на френския контингент отговаря на исканията на африканските държави за суверенитет...“.

Полковникът припомня, че между 1945 и 1960 г. във Франция е имало американски военни бази, защото “имаше нужда от сигурност”: “След това генерал Де Гол поиска от САЩ да ги затворят“. Според експерта, в Африка се повтаря аналогичната история. „Също настояваме за затваряне на френските бази, искаме пълен суверенитет“, заявява анализаторът. Той припомни, че процесът е започнал в Мали, последван от Нигер като в момента военното присъствие на Франция се запазва само в Джибути и Габон.

Колониалното икономическо минало като корен на конфликта

Но Париж продължава да оказва значително въздействие върху региона, смята професор по политология и международни отношения от Алжир Мулаи Бумгут: „Затова африканските държави се измъкват от френското влияние“. Анализаторът цитира Доклад на ООН за човешкото развитие, според който 95% от страните, преминали през френската колонизация, остават под прага на бедността. „Това е доказателството за продължаващото им експлоатиране от страна на Франция“, твърди Бумгут.

Колко финансово зависима е Франция от бившите си колонии? „Франция получаваше около $500 млрд. годишно от урановите ресурси, местните пазари и финансовата система на Африка“, оценява мащаба на икономическите интереси професорът по медийни и комуникационни науки в Университета на Медея (Алжир) Хаким Буграра. Експертът обвинява Франция, че икономиката ѝ печели от „превратите, бедността, маргинализацията и тероризма на африканския континент“.

Амин Блазоу, алжирският писател и изследовател характеризира колониалния подход на Франция със “систематично насилие и геноцид, физическо и културно унищожение на населението“. Това според него рязко контрастирало с колониалната практика на Британската империя, макар и да е била експлоататорска, “избягва масовите геноциди, присъщи на французите“. Той дава пример с колонизираните от британците Индия, Малайзия и Сингапур, които постигат „икономическо и политическо развитие след независимостта“, благодарение на „институтите и системите, създадени при колониалното управление“. „А страните, колонизирани от Франция, имат сериозни социално-икономически и културни проблеми, докато се възстановяват от тежкото колониално наследство“, обяснява Блазоу.

Неканен гост?

Ако в Елисейския дворец Макрон все още приема поотделно някои от лидерите на Африка и Близкия Изток и подписва споразумения за сътрудничество, то в самите бивши колонии емисарите му се посрещат доста по-резервирано. На 3 януари 2025 г. в бившата резиденция на Башар Асад в Дамаск очакват необичайни гости. Фактическият лидер на Сирия Ахмед аш-Шараа облича не военната си униформа, а син делови костюм и вратовръзка. Той посреща в ремонтирания след погрома дворец министрите на външните работи на Франция и Германия Жан Ноел Баро и Анналена Бербок.

Но как виждат анализаторите визитата на френския министър? „Това посещение нито приближава и нито отлага нещо“, смята политическият анализатор от Берлин Радван Касем, понеже „влиянието на Макрон на Близкия Изток става все по-незначително“. Експертът припомня, че в Ливан, Ирак и Сирия решаващата дума е на американците, а не на Евросъюза, представен в региона от Франция. „Париж вече няма реално влияние върху ситуацията в Сирия по простата причина: европейците не проявяват загриженост за случващото се в Сирия“, смята експертът.

Според турския политически анализатор Хамза Текин, посетилият Дамаск френски министър се е уверил, че „сирийският народ има законно правителство, представляващо интересите му“. „Кабинетът извежда страната от тежкото ѝ минало към нов етап на развитие след свалянето на престъпния терористичен режим, подкрепян от редица западни държави“, упрекна той включително Париж за наследството на Башар Асад. Според ситуацията се е променила и „колкото и да се опитва Макрон, Франция вече няма съществени лостове за влияние в Сирия“.

Малка победоносна вълна

Оставя ли Еманюел Макрон Африка на своите колеги от Русия и Китай, Владимир Путин и Си Дзинпин, а Близкия Изток - на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и новоназначения държавен глава на САЩ Доналд Тръмп?

Според проф. Идрис Атия от Алжир, Париж се опитва да възвърне влиянието си в Африка, действайки чрез бившите си колонии в Западна Сахара, „за да компенсира загубите на континента“. “Използва въпроса за Сахарската Арабска Република в свой интерес и в полза на мароканския режим, обвинен в накърняване на демокрацията и правата на човека“, твърди анализаторът, обвързвайки кабинета на Макрон с Краля на Мароко.

Французите се пробват да възстановят влиянието си и върху Бейрут, твърди ливанският писател и политически активист Мустафа Фахис, според когото Париж, „загубил контрола си върху президента, се опитва да влияе върху назначаването на премиер“. „Опасенията ни са, че френската намеса ще възстанови властта на същата политическа класа, която продължава да контролира страната“, казва активистът. По думите му, Париж се е активизирал след поредната голяма терористична атака: „След взрива в Бейрут на 4 август, французите се опитаха да постигнат компромис с някои ливански групировки, но това не подобри ситуацията“.

Възниква въпросът, след като при френския държавен глава кабинетите, премиерите и министрите напоследък се сменят през няколко месеца, а в градовете на страната му кой ли за какво ли не протестира, защо му е на Еманюел Макрон нов конфликт с бившите колонии?

На този въпрос се опита да отговори Радван Касем, според когото ч„французите продължават да се сблъскват с икономическа и политическа нестабилност“. „Нито едно френско правителство не се ползва с доверието на парламента, а Макрон хаби политическия си рейтинг“, обяснява експертът.

Много световни лидери описват Макрон като “политик със сериозни проблеми с разбирането на политическата реалност в страната си“, смята Хамза Теккин: „Франция бе изгонена от Африка, а не я напусна по своя воля“. Експертът счита, че африканците “се отървават от Франция в икономически, военен и стратегически план”. Включително и заради неуспелия стратегически диалог с френския държавен глава. „Този срив е поради провалените политики, които Макрон следва от момента на встъпването си в длъжност“, категоричен е Теккин.

Дали беше необходимо, предвид напрегната ситуация, френският президент да разсъждава от Елисейския дворец за „неблагодарността“ на африканците, е реторичен въпрос. Но на символичното събитие, какъвто е приемът за посланици, Еманюел Макрон можеше да прояви повече дипломатичност и да призове бившите колонии към помирение. Изглежда, че икономиките на Африка и Близкия Изток ще останат сред бързорастящите още дълго време, а последващото им дрейфиране в посока Пекин, Москва, Истанбул или Доха може да остави без нищо френските инвеститори.

Авторът е журналист, специализиран в икономически и международни теми