Политическата ни система е блокирана от тирания на малцинствата

Качествена демокрация има тогава, когато се поддържа такъв баланс - политико-процедурен, властови и морално-политически - който не позволява да надделее нито естествената склонност на мнозинството към тирания, нито също така естествената склонност на политическите малцинства да узурпират власт, която не им е отредена от избирателите и така да налагат свои тирании над мнозинството. Докато тиранията на мнозинството претендира за легитимност на базата на демократичния вот на значителни части от народа, то тиранията на малцинствата много често се основава на сдружаване на малцинствените водачи, което по правило е отдалечено, а може дори и да противоречи, на волята и интересите на онези сегменти от народа, които са овластили съответните политически малцинства.

Опасно е, когато едно политическо малцинство започне да се стреми към узурпация на власт, която надхвърля параметрите на електоралното доверие. Тогава то напуска своята политическа легитимност и се превръща в глутница. Сдружаването на главатарите на няколко такива глутници с цел да заобикалят, погазват или подменят правилата, така че да се установи тирания на малцинствата, е девиативно състояние, което дискредитира политическия процес и демократичните избори.

У нас вече няколко години политическата система е блокирана от такава тирания на малцинствата. Противно на правилата на европейската парламентарна демокрация, а в определен смисъл и на демократичното политическо представителство, се създаде зловредната практика политически малцинства да не признават демократичния вот на мнозинството и всячески да се опитват да торпилират самото функциониране на парламентарната демокрация. Системно разкъсват азбучни конституционни принципи и правила на парламентаризма. Едва ли не "новото нормално" било партии с по два-три файтона обществено доверие, с по 10-15 депутати да претендират да бъде избран техен представител за председател на Парламента. Същото се отнася, разбира се, и за тези с 30-40 депутати, които са се класирали втори, трети, че даже и четвърти и пети в изборите. Всички те претендират да оглавят чрез свой представител политическия форум на нацията, отричайки това право на най-силно легитимираните от вота на хората - първата партия.

Парламентарната практика да се избира, при това без особено обсъждане, председател на регистратурата, посочен от най-голямата парламентарна група, дори и когато тя няма абсолютно мнозинство, въобще не е въпрос на гола аритметика, както елементарно, по бакалски, си го въобразяват някои. Не е и въпрос на "подходящи личности". Това е въпрос на демократична легитимност и уважение към волята на избирателите, които са задали пропорциите на парламентарното представителство.

Парламентът е умален институционален образ на корпуса на активните граждани, които гласуват и на пропорциите в техните политически нагласи. Този образ трябва да намира отражение и в конструкцията на парламентарното ръководство. Това е политическата действителност, конструирана от избирателите. Съвкупен образ на националната общност и на общия интерес.

Когато политическите малцинства деконструират тази действителност, те всъщност създават една фалшива парламентарна реалност, в която доминират частични интереси. Разрушават баланса между аспирациите на тиранията на мнозинството и тиранията на малцинствата, който трябва да бъде поддържан, за да функционира демократичната политическа система в интерес не само на мнозинството или пък само на малцинствата, а в интерес на цялата нация.

Затова "златният стандарт" е: първите излъчват председателя, а следващите по големина - неговите подгласници.

Когато една политическа класа заобикаля, потъпква или подменя този "златен стандарт", това е не просто екзотична девиация. Това е белег на ниска политическа култура и антидемократичен нагон. Последиците са - ерозия на демокрацията и дестабилизация на политическата система. Тоест, това в което живеем от няколко години.

Не ми приказвайте, че понеже поправките, с които арогантната некомпетентност оплеска Конституцията, предвиждали, че председателят на НС е в каталога за служебен министър-председател, та затова било така. Глупости! Та, нали се нагледахме на същите примитивни сценки, в които същите политически малцинства претендираха за председателския пост на НС, и преди тази поправка. Или удобно забравихте?

Единственият път за преодоляване на дълбоката ерозия на демокрацията и хроничната политическа криза, която ни причинява тиранията на малцинствата, е завръщането към правилата на европейската парламентарна демокрация. Всичко останало е повече или по-малко пряк път към дискредитиране на парламентаризма, чиято "крайна гара" е путинизацията и концентрацията на еднолична власт.

И не, не ми давайте за пример институцията на Европейския парламент, където всякакви сделки са възможни. Това не е нито "парламент" в същинския смисъл на понятието, нито политическият процес в системата на ЕС може да се определи като "парламентаризъм". Огледайте се в националните парламенти на демократична Европа. И се засрамете!