Може ли Китай да научи Европа на геополитическа независимост?

Трансатлантическият съюз изглежда се разпада по шевовете, което означава, че Европа ще трябва бързо да разработи стратегия за овладяване на твърдата геополитическа сила. Старият континент може да търси съвети от Китай как да постигне това. Мнението, публикувано от "Ройтерс", е на Йоахим Клемент, инвестиционен стратег в Panmure Liberum - най-голямата независима инвестиционна банка във Великобритания.

Първата стъпка е подобряването на отбранителните способности.

В началото на 90-те години на миналия век ръководството на Китай започна мащабна модернизация на своята армия. Световната банка изчислява, че разходите за отбрана на Китай са се увеличили от около 12 милиарда долара през 1993 г. до приблизително 296 милиарда долара през 2023 г. - годишен темп на растеж от над 11% годишно в сравнение с около 3,5% в САЩ за същия период.

Следователно понастоящем Китай управлява най-голямата военноморска сила в света по брой кораби и е разработил модерни ракетни и безпилотни системи, включително хиперзвукови ракети - най-модерните ракетни системи в света.

Европейският съюз и Великобритания вече са готови да увеличат значително военните си разходи, след като САЩ спряха подкрепата си за борбата на Украйна срещу Русия.

На 25 февруари британският премиер Киър Стармър заяви, че Великобритания ще се стреми да увеличи разходите за отбрана до 3% от БВП.

Фридрих Мерц - вероятният следващ канцлер на Германия, също подчерта желанието си да увеличи значително разходите за отбрана. Той предложи създаването на спешен фонд за отбрана в размер на 200 милиарда евро, в допълнение към вече съществуващ фонд от 100 милиарда евро.

По-рано днес Европейската комисия предложи съвместни заеми на обща стойност 150 милиарда евро като част от усилията на стойност 800 милиарда евро за увеличаване на отбранителните способности на ЕС.

Европа обаче може да се наложи да мисли много по-мащабно, защото дори с тези допълнителни средства ще са ѝ нужни много години - и вероятно десетилетия - да възстанови своята армия.

Например, на Германия ще отнеме ѝ до 2038 г., за да достигне нивото на производство на бойни самолети, което е имала преди 20 години, и до 2121 г., за да постигне сравнимо увеличение на производството на артилерийски гаубици, според прогнозите на института "Кил".

И простото харчене на повече няма да помогне толкова, защото европейските производители на оръжия в крайна сметка ще достигнат ограниченията на капацитета.

Енергийна независимост

Друга уязвимост, с която Европа трябва да се справи, е зависимостта ѝ от изкопаеми горива.

Руската инвазия в Украйна през 2022 г. показа как природният газ може да се използва като оръжие. Оттогава Европа се отказа от руския тръбен газ и премина към втечнен природен газ (LNG). Голяма част от него обаче се внася от Съединените щати, така че Европа по същество е заменила една зависимост с друга.

И това е потенциално рискована зависимост, тъй като всичко сочи, че президентът на САЩ Доналд Тръмп би бил готов да използва газа като инструмент за принуда. Така че предвид новите геополитически реалности зеленият преход на Европа трябва да бъде ускорен.

Ако опитът на Китай може да се вземе предвид, ускоряването на енергийния преход може да помогне на Европа да засили както слабия си икономически растеж, така и геополитическата си мощ. Китай се превърна в най-големия инвеститор в света във възобновяема и ядрена енергия - две технологии, които намалиха зависимостта му от вноса на изкопаеми горива от потенциални геополитически съперници.

Общите инвестиции на Китай в соларна енергия, електрически превозни средства и батерии съставляват 10% от БВП на страната през 2024 г., като тези основни зелени сектори са нараснали три пъти по-бързо от по-широката китайска икономика през 2024 г.

Европа вече вижда някои ползи от разходите от инвестирането във възобновяеми енергийни източници.

Според оценки на енергийния мозъчен тръст Ember нарастващото производство на енергия от възобновяеми източници е намалило сметката на ЕС за вносен природен газ с 53 милиарда евро през последните пет години. Във Великобритания "нетната нулева икономика" (например възобновяема енергия и зелено финансиране) е нараснала около три пъти по-бързо от темпа на икономиката като цяло през 2024 г.

И накрая, ЕС би могъл да се научи да бъде малко по-стратегически, когато създава и прилага регулации - нещо, което Китай вероятно е направил през последните десетилетия.

Въпреки че Европа вероятно няма стремеж да бъде толкова силна, колкото Китай в тази област, блокът има регулаторни правомощия, които може да използва по-целенасочено, за да проектира геополитическа сила.

Европейският общ регламент за защита на данните (GDPR) и Законът за цифровите услуги (DSA) вече показаха, че ЕС може да приеме закони и разпоредби, които засягат компании навсякъде по света.

По-специално Законът за цифровите услуги, който има за цел да регулира социалните медийни платформи, има потенциала да бъде основен трън в очите на американските технологични компании, тъй като нарушенията могат да доведат до санкции до 6% от световния доход.

Като се имат предвид новите геополитически реалности, ЕС все повече ще си дава сметка, че трябва да използва регулаторните си правомощия като разменна монета пред заплахи за търговията или сигурността.

Тези видове твърда тактика може да не са естествени за Европа, но като се има предвид, че другите големи сили не изглеждат толкова чувствителни, може би е време Европа също да възприеме този подход.