Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

В Молдова предстои във втори мандат да встъпи президентката Мая Санду, твърдо решена да продължи проевропейския курс на страната. В книжарниците в Кишинев вече се продава нова издание на Конституцията с текст за необратимостта на евроинтеграцията на страната, а членството в ЕС е декларирано в нея като стратегическа цел - в съответствие с резултатите от референдума, проведен на 20 октомври 2024.

Превесът на гласовете в полза на еврочленството обаче бе минимален - 50,4 процента. Разделението на обществото по геополитически принцип с неголямо преимущество на проевропейските настроения, както и уязвимостта от страна на руската пропаганда карат експертите все по-често да сравняват Молдова с Грузия, където управляващата партия започна антиевропейски обрат, и изтъкват риска от повторение на „грузинския сценарий" в Молдова.

Половината жители на Молдова са граждани на ЕС

Проевропейските власти в страната възприеха резултатите от гласуването като студен душ - за тях, както и за много от молдовците, евроинтеграцията бе нещо, което се разбира от само себе си, нещо неизбежно, за което няма нужда непременно да се бориш. Благодарение на двойното си гражданство, т.е. разполагайки и с румънски паспорти, жителите на Молдова вече десет години могат безпроблемно да работят в държавите от ЕС. Днес молдовската диаспора обхваща около един милион души при общо население от 2,7 милиона. През 2023 година обемът на паричните преводи от чужбина за Молдова само по банков път надхвърли 1,6 милиарда долара.

Същевременно жителите на Кишинев признават, че работейки в страните от ЕС или пътувайки из тях, виждат как растат цените там. И се опасяват, че това може да стане и в Молдова, ако трябва да се приложи европейското законодателство. Така например при средна заплата 500 евро режийните разходи за едностайно жилище в Кишинев са само 50 евро, а едно кафе в заведение струва едно евро.

Колко бедна е „най-бедната страна в Европа"?

Често наричат Молдова „най-бедната страна в Европа", но по жизнено равнище тя изпреварва редица държави от бившия СССР. По официални статистически данни доходите на гражданите са нараснали през 2023 година с 15 процента, а постъпленията в бюджета са се увеличили с 12 на сто.

Молдовците отдавна не се интересуват от стандарта на живот в ОНД - те се ориентират към европейските нива. И съдейки например по цените на недвижимите имоти, започват да ги доближават. В Кишинев цената на кв. метър в новостроящи се кооперации нарасна до 1300 евро. Въпреки, че цените продължават да растат, жилищата на стойност 100 000 евро, не стигат за всички желаещи.

А парите, изхарчени от молдовците за почивки и екскурзии през 2024 година, са повече от 540 милиона евро - приблизителната равностойност на износа на вино от Молдова за пет години. 860 000 са гражданите на страната, които са могли да си позволят почивка.

При всички плюсове на ЕС, наличието на румънски паспорт при повечето граждани не стана мобилизиращ фактор в гласуването за влизането на самата Молдова в Общността. Част от молдовците са се устроили добре на Запад и не вникват в проблемите на родината си. А „митологията за най-бедната страна в Европа се използва от някои партии за прокарването на техния популистки дневен ред", казва експертът по евроинтеграцията Андрей Курерару пред сайта ipn.md. Той допълва, че ако се играе със страховете на населението, има риск от „грузински сценарий".

Рискът от „грузински сценарий" за Молдова

Според експерта такъв „стрес-тест" предстои на Молдова следващата есен на парламентарните избори. Той очаква, че следващото правителство ще бъде коалиционно, но не е ясно кой ще сформира коалицията, тъй като рейтингът на редица проевропейски сили е по-нисък от нужния за влизане в парламента.

Политическият анализатор Виктор Чобану от своя страна е убеден, че и за Молдова се готви разработен в Москва „грузински сценарий". Неговата стратегическа цел е формирането на проруско парламентарно мнозинство, което да назначи и правителството.

Молдова обаче се различава съществено от Грузия. Две трети от икономиката на страната са ориентирани към ЕС и само десет - към ОНД. А в Грузия е точно обратното - до 70 процента от износа е за ОНД.

Андрей Курерару изтъква, че има три ключови фактора, които отличават Молдова от Грузия. Това на първо място е географското положение - между членката на НАТО и ЕС Румъния и Украйна, която също се стреми към членство в двете организации. Вторият фактор е двойното гражданство и европейските паспорти на повече от половината население на Молдова. Третият аспект е исторически - в Молдова скоро не е имало война с Русия, респективно липсват страхове от пряка агресия. Събитията от 1992 година в Молдова, вследствие на които бе провъзгласена непризнатата Приднестровска република, вече са далечно минало, отбелязва Курерару.

Автор: Александър Бураков