В Румъния призоваха за санкции срещу сепаратистките лидери на азербайджанския Карабах

Флорин БУДЕСКУ, Newsweek România

Стартирането на съдебните процеси в Баку срещу бившия т.нар. министър-председател самопровъзгласената Република Нагорни Карабах (НКР) Рубен Варданян и други сепаратистки лидери, включително “експрезидента” Араик Харутюнян, бе приветствано от парламентаристи и евродепутати в Румъния. За това пише румънското издание на американското списание “Нюзуик” - Newsweek România.

В официалното обращение на група румънски парламентаристи пише, че този съдебен процес е “пример за правосъдие в борбата с сепаратизма, подстрекаван от Москва в Кавказ и Европа”.

„Изразявам дълбоката си загриженост за заплахите срещу регионалната сигурност в ЕС и Кавказ, породени от Москва, и приветствам усилията да се наложат санкции в съответствие с международното право на лидерите на сепаратистките движения, подкрепяни от Кремъл през последните десетилетия”, обяви румънският евродепутат Кристиан Терхеш.

Според европарламентариста, “процесът в Баку срещу Рубен Варданян – известен като „портмонето на Путин“ – трябва да изпрати ясно послание към тези, които подкопават суверенитета на държавите в полза на Кремъл, било то в Абхазия, Крим или Приднестровието”. “Този процес е пример за правосъдие в борбата с сепаратизма, подстрекаван от Москва в Кавказ и Европа. Сепаратизмът и тероризмът трябва да бъдат наказвани!“, смята Терхеш.

В подкрепа на санкционирането на лидерите на проруските сепаратистки движения в региона се подписаха и членове на Групата на парламентаристите на националните малцинства на Румъния, представлявани в Камарата на депутатите на румънския законодателен орган от общо 19 народни представители.

Румънските депутати изразиха дълбоката си загриженост от “непрекъснатите заплахи за сигурността и стабилността на региона от страна подкрепяните от Москва сепаратистки лидери в постсъветските държави”. Те се обявиха в подкрепа за усилията “да се действа в съответствие с международното право за санкциониране на лидерите на сепаратистките движения, подкрепяни от Кремъл през последните десетилетия”.

„Съдебните процеси в Баку срещу сепаратистки лидери, вкл. бившия т.нар. министър-председател на самопровъзгласената република Рубен Варданян и бившия т.нар. президент Араик Харутюнян, трябва да станат пример за справедливо санкциониране на десетилетия на антиконституционни действия, подкрепяни от Кремъл в Кавказ и Европа“, заявиха депутатите в официалното си писмено изявление (вижте долу).

Те посочват, че със съдебните процеси срещу сепаратистките лидери от Карабах се изпраща “сигнал към международната общност” и към тези, които “продължават да подкопават суверенитета на държавите си в полза на Кремъл”: “Отговорността e неизбежна, а наказанието няма да може да бъде избегнато”.

“Съдебните процеси са необходими срещу всички, които прокарват политиката на Кремъл - в грузинската Абхазия, в украинските Луганска, Донецка области и Автономната Република Крим, както и в молдовското Приднестровие – територии, които Кремъл превърна в хуманитарни катастрофи. Крайно време е виновните да понесат отговорност за действията си. Сепаратизмът и тероризмът трябва да бъдат наказани, а живеещите там народи - да бъдат освободени“.

Наскоро група украински народни представители поискаха правосъдие по казуса с Рубен Варданян, подчертавайки “международния характер на съдебния процес” срещу него в ролята му на емисар на Кремъл в самопровъзгласената НКР.

Военният съд в Баку разглежда едновременно два случая. Първият включва 15 обвиняеми, сред които и Араик Харутюнян. Отделно се разглежда делото на Рубен Варданян, руски милиардер, известен като „портфейла на Путин“, който в периода 2022-2023 г. оглавява правителството на НКР под ръководството на Кремъл.

Сред обвиненията, повдигнати от Азербайджан към сепаратистките лидери са редица тежки престъпления като “геноцид, депортация, политически и етнически преследвания, тероризъм и нарушенията на човешките права”. Въпреки това, делото срещу Варданян бе разгледано отделно, тъй като престъпленията му включват значително по-голям брой замесени лица и значително надхвърлят границите на Южния Кавказ.

Да припомним, че Рубен Варданян е известен като основател на компанията „Тройка Диалог“, която според разследване на Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) е прехвърляла тайно в чужбина средства на близки приятели на руския президент Владимир Путин в периода 2006-2013 г. Общо през офшорните сметки на компаниите на Варданян са преминали над 4,6 млрд. долара.

Фигурата на Рубен Варданян често е била във фокуса на западните медии. Вестник The Washington Times го нарече директно: „Човек, близък до Путин“. Списание Newsweek писа, че той „представлява интересите на Кремъл“. Списание Forbes го споменава като лице, „ползващо се с благословията на Москва“, а издание Politico го описва също като „човек на Кремъл“.

Още през 2019 г., далеч преди Варданян да бъде „назначен“ от Кремъл за “премиер” на т.нар. НКР, внушителна група депутати от Европарламента поиска от Евросъзюът (ЕС) да му наложи санкции. През 2022 г. Варданян, заедно с редица други приближени на Путин, бе включен в проект за нови санкции на САЩ.

През същата година той бе внесен в санкционните списъци на Украйна. През 2023 г. Рубен Варданян бе въведен в базата данни „Миротворец“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) с красноречив профил: „съучастник на окупаторите и русофашистите терористи“, който трябва незабавно да бъде задържан и предаден на органите на реда на Украйна или на тези от държавите-членки на НАТО.

През есента на 2022 г. Варданян се отказва от руското си гражданство и приема поста начело на правителството на НКР. Според него решението му било продиктувано от необходимостта да „подкрепи арменците от Карабах“. Става ясно обаче, че всъщност целта е била да се създаде, в интерес на Кремъл, контрапункт на проевропейския премиер на Армения Никол Пашинян. Варданян се ангажира толкова много с критиката си към арменския министър-председател, че влезе в черния списък на обществената телевизия на Армения.

През 2023 г. стана известно, че освен с Кремъл, Варданян е близък с режима на аятоласите в Техеран. „Връзките му с Иран могат да бъдат проследени чрез Фонда “Горчаков” в Русия, организиращ събития в различни страни, включително в Армения, с участието на говорители, одобрени от правителството в Техеран“, писа тогава The Washington Times.

През 2024 г. два от основните канали за пропаганда на Русия Sputnik и РБК съобщиха, че Варданян е номиниран за Нобелова награда за мир за „популяризирането на мирни инициативи“. Абсурдността на този ход отново привлече вниманието на парламентаристи от Европа: тогава 12 румънски депутати подписаха съвместно писмо до Нобеловия комитет, с призив да бъде изключена кандидатурата на Варданян от списъка на номинираните. Аналогични искания бяха отправени също от 71 литовски, 21 латвийци и 18 украински депутати.

Тъй като политиката на Нобеловия комитет не позволява обсъждането на номинираните за награди в никакъв контекст, за съжаление, не последва официална реакция на многото призиви. Въпреки това, днес, когато властите в Баку обещаха да направят процеса срещу Варданян открит за медиите, ще може да се направи обективна оценка на дейността на една от най-противоречивите фигури в сепаратисткото движение в постсъветското пространство и на създателя на мрежа от компании, чрез които Кремъл е изпрал милиардни активи.

Разбира се, вината на Варданян пред Азербайджан и народа му трябва да бъде потвърдена от съда. Но няма съмнение, че предвид географската експанзия, мащаба на интересите и нивото на геополитическите играчи, замесени в дейността на Варданян, резултатите от разследването ще предизвикат значителен отзвук и ще покажат кой все още има интерес да защитава „портфейла на Путин“.

Дано този съдебен процес стане пример и за останалите постсъветски държави като Грузия, Украйна и Молдова, където активната сепаратистка дейност на проруските сили остава на дневен ред като сериозна заплаха за националната сигурност.