ИТН: те танцуваха само едно лято

ИТН идва от онази социокултурна среда, в която висша ценност е да си оправиш живота през политиката. Познавам този крадлив порив, чувал съм го десетки пъти, пише Ивайло Нойзи Цветков за срива на партията на Слави.

Вече 4 години имаме честта – и неподражаемата радост – да наблюдаваме Слави Трифонов в политиката. Понякога радостта беше смесена с чиста забава (за каквато той смята, че е роден и без това), понякога – с чиста дистимия и тъжен размисъл за мечтите на един своеобразен шут на множество крале, който обаче винаги е чувствал в себе си сили сам да стане крал.

Защо не и шут, с който той се опита да нахлуе в обществените дела след 24 години шоу, но и това е по-скоро скеч. „Скеч“ всъщност е малко излишна чуждица, означава нещо като рисунка-чернова за бъдеща картина (от средновековното италианско „schizzo“, откъдето и „скица“), но у нас я ползваме за кратка пародийна смешка.

В каквато, уви, един от кралете на скечовете сам се превърна - в момента, в който нахлу с шут в политиката.

Истината е, че Слави Трифонов, да е жив и здрав още дълги години да ви весели (вече чрез проксита като Тошко), се готвеше за политиката със своята кукувска свръхамбиция още като продавач на мартеници в някакъв подлез. Всичко – и грубоватата ирония от първо ниво по bTV, и относително добрия кошерен ум на сценаристите, вече превърнати в депутати, и сълзливата, полу-естрадна, лошо изпята музика с непремерени гранд-жестове – беше просто стъпало към увенчанието на трифоновото дело: неговият анабазис към властта.

Бърз катабазис - за провала на ИТН

Който за нула време се превърна в катабазис, т.е. слизане в Ада на 6-те процента и 18-те депутата. Не ми се припомня цялата история, но през пролетта на 2021 ИТН бяха втори (онова с шахматистката Антоанета Стефанова за премиер, което и до днес изглежда като ход под заплахата от цуг-цванг), а през лятото на същата година дори станаха първи. И това трябваше да е звездният момент, тип „с теб (народе) ще си паснем като водка с фреш“: т.е. всичко, референдумите, цялото трифоново рацио е искало тъкмо това. Всяка смешка на „Ку-ку“ и „Каналето“, всяко някак задължително приятелство с мутри и „мулти“, всяко лошо образовано бучене по bTV като водещ трябваше да води към този своеобразен Еверест на неговата сложна, томителна спрямо определени спонсори, но все пак удивителна кариера.

Обаче, да ге, трябва и що-годе да си подготвен социокултурно за такъв момент – „народът“ ти връчва цялата власт, ама ти поставяш непроходими условия, самоомагьосан си, не слушаш най-умните от кошера сценаристи като Ивайло Вълчев, и някак оставяш впечатлението, че тва политиката е сякаш ще избираш нова балерина за „Магаданс“. И точно тук десетилетната ирония приключи. Да се превърнеш от нова бяла акула в малка и токсична медуза „ируканджи“ сигурно не е голям фън. Но, както ни учи Екслесиаст, никой не ти е виновен – думите на мъдрите са като остени, дано тъжната „приказка“ на ИТН да ви смушка към рационално гласуване.

Не за друго, а защото не може цял живот полу-смешки (питайте Дилов-син) – в един момент трябва и сериозна експертиза, каквато ИТН никога не са имали, въпреки отчаяния им опит да наемат такива. Слави сложи всичко на черно, а то – както обикновено у нас – излезе червено.

Сиреч, с едно изречение от Алеко – не си прост, ама малко аджамия падаш. И още нещо нуминозно, ако позволите – „Слави и опозиция – ама де-де!“ („Нуминозно“ е когато древният римлянин се изправи срещу непреодолима духовна сила, най-вече срещу властта.)

Крайно циничен подход към политиката

Но провалът на ИТН в известна степен забавлява – безмилостното конюнктурно преливане от дясно към ляво е показателно. Днес ИТН, започнали като подкрепили десни икономически мерки, вече са тип държавата да дава, и да дава, и, по дяволите, „експертно правителство“.

Харесвам донякъде попкултурното ТВ-наследство на Слави (несправедливо наричан „Чалгаря“), но не харесвам крайно циничния му подход към политиката, съответно и сърцето ми не кърви ни най-малко за свиването на тази партия до „ще влезем ли в парламента“. И веднага казвам защо: ако генерално идеята ти за политика е да я монетизираш, покрай националистическото, с малко щипка лява шарена сол, заслужаваш да изпаднеш от състезанието. Яд ме е единствено за смислените хора, които повярваха на тази трифонова „схема“, след която няма нищо освен крясъците на Тошко.

Слави копнееше да бъде един вид Одисей, който с хитрост намушква в единственото око циклопа Полифем, т.е. системата, но в крайна сметка си остана пленник в пещерата. И Полифемовците бавно изядоха всичко, т.е. народната подкрепа още от референдумите и въобще неговата представа за „народняшка демокрация“. Но тук няма виновни в ИТН – те, разбирам, просто и наивно вярваха, че чрез медийното си влияние могат да превземат държавата.

А самият Слави Трифонов, когато наистина беше съветван от умни хора като Ивайло Вълчев и Сиромахов, беше повече от чудесен през октомври 1999-а, веднага ви цитирам нещо от свое интервю с него за „Егоист“: „Аз, като свалях Виденов, бях син фашист, а сега съм червен боклук. Само „мръсен българин“ не са ми викали още. А аз съм точно това – аз съм един мръсен, гаден българин.“ Тук чувате хем бившия бунтар от „Хъшове“, хем бъдещите обертонове на твърдоглавия, безпросветен национализъм, какъвто ИТН понякога изповядва. Тогава не сме знаели за проблема с Македония (която аз впрочем смятам за „мръсна и гадна“ българска, защото произхождам от там), но и най-вече не сме предполагали, че този проблем ще стане нещо като политически трамплин за определени партии. И специфично за ИТН.

Тъжно: отново малък, след като си бил голям

Ако схващаш политиката като вид бъдеща монетизация на групови усилия, накрая в огледалото виждаш само хората, на които си подчинил голямата си идея. Помислете върху това.

Но по-важното културно: ИТН, т.е. днешното бледо зомби от дивана Слави, идва от социокултурна среда, в която висша ценност е да си оправиш живота през политиката; познавам този крадлив порив, чувал съм го десетки пъти. Същата тази негова среда е строго и непоклатимо русофилска, градът-герой Плевен, паметникът в Москва на героите срещу Осман паша и т.н. Самите ИТН не смеят да се заявят като непременни русофили, само защото чакат да видят как ще се развият събитията в Украйна след Тръмп. Моето лично подозрение е, че зад тях стоят определени „червендалести“ олигарси. За кой ли път.

И след фиаското през лятото на 2021 (заглавието горе е препратка към книгата „Тя танцува едно лято“ на Пер Улоф Екстрьом), сега свитата възможност пред ИТН е да се включи в нова четворна коалиция като най-късичкия фалос.

Тъжно е. Но не много.

И светът на Слави, невероятната наша ТВ-персона, не е приятен - той седи някъде с кожено яке и бълва некви написани от други хора изблици по Фейса; представям си колко е трудно, някак наистина тъжно да станеш отново малък, когато за момент си бил наистина голям.

Пък и буквално да ти се налага да се поклониш пред най-новия ага. То е като житейската Анаксагорова везна – ИТН няма никакъв избор, освен отново да пеят на уше, в кръчмата на бъдещето.

И да си спомнят за единствения пропуснат шанс, защото втори няма да има.

А Слави как само искаше, как само искаше. Тъжно е, но не много.

И т.н.

*** Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.