Архимандрит Дионисий: Църквата 23 г. мълчи за убийството на свещеник Стефан Камберов

Коментар на Архимандрит Дионисий

“Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Иоан. 8:32). Тези дни сме свидетели на проявленията на Словото. От една страна Словото на Истината заговори тежко и мощно за една срамно притаявана истина и то със словата на документи, разкриващи кой какво представлява, благодарение на разследващ журналист от сайта “Фактор.бг”. А от другата страна оглушително мълчание – липса на Словото и на словесността. А както знаем от народното поверие – мълчанието е признак на съгласие. Слово на Истината и тотално отсъствие на тези две характеристики на Второто Лице на Пресветата Троица – Бог Син! За Него Сам Бог Отец казва: “Аз, Господ, Те призовах в правда…, за да отвориш очите на слепи, да изведеш… седящите в тъмнина от тъмница” (Ис. 42:6-7). От развили се във времето (в последните двадесетина дни) обстоятелства и събития стана изискуемо, а и от само себе си и редно да дам оценъчен прочит, коментар и препоръки от духовно и административно естество, за да може всеки да реши за себе си, тъй като от всеки по отделно зависи дали иска да живее свободно или не.

Време е да говорим, да кажем истината, да си кажем кривиците и да продължим - тези които могат, колкото и трудно да е по пътя на доброто!

На 16-ти януари т.г. дадох разностранно интервю във видео подкаст на една утвърдена и обективна непристрастна дългогодишна електронна медия “Банкеръ”, а на 21-ви януари т.г. имах и едно телевизионно участие в публицистично политико-обществено обзорно предаване с наименование “Студио Хъ”. По повод произнесени от мен разсъждения, възгледи и убеждения, но и данни, съдържащи информация и повдигащи множество въпроси за забуленото зверство по най-злокобното деяние в съвременната история на Българската църква – а именно свръхжестокото и античовешко извършване на бавно и мъчително убиване на духовник от лица, считащи се за също “духовни” духовници, то най-естествено (макар в Родината ни това вече да не е така) бях потърсен за по-обстойно интервю по-конкретно интервю единствено и само от г-жа Илиана Маринкова – журналист в електронната медиа “Фрогнюз.бг”, пред която на 21-ви януари т.г. разказах неща, които убедено вярвам, че изискват съответния отговор. Медията “Фрогнюз.бг” от своя страна на 22-ри януари т.г. е изпратила в Канцеларията на Св. Синод на Българската Патриаршия, съобразно Етичния кодекс на журналистиката, искане за коментар или отговор. В рамките на почти 24 часа не е имало обратен никакъв ефект, камо ли ответ, подобаващ на Свещения институт на Вярата. Мълчание!

На 23-ти януари т.г. Българският патриарх Даниил провежда среща с и.ф. Главен прокурор на РБ Борислав Сарафов, което е съобщено на официалния сайт на Св. Синод. На същия този официален сайт на Българската Патриаршия на 24-ти януари т.г. с разяснение се публикува Прессъобщение на Прокуратурата на Република България. Този сайт е на Св. Синод, който и по Закона за вероизповеданията (с новите изменения и допълнения – също), и по Устава на БПЦ – БП като Синод единствено ръководи Църквата ни. За първи път обаче на сайта на тази институция, която е част от богочовешки организъм се публикува известие на институция от системата на държавния конструкт и то от Съдебната власт, която, съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията на РБ “е независима и неин основен носител е съдът”.

Важното за отбелязване е, че 23 години след злодеянието по убийството на свещеник Стефан Камберов сайтът на Българската православна църква, публикувайки Прессъобщението на Българската прокуратура поне с инициали С. К. читателите можем евентуално да предполагаме само, че е споменал вероятно съществуването на убития всеблагоговеен отец за първи път. Правдиво и правово е да признаем, че Прокуратурата в своето Прессъобщение, в което не споменава никакви имена или лица, които следва да бъдат разпознати ни казва, че: “обръща внимание, че разпространяването на неверни твърдения, свързани с влезли в сила съдебни актове, при това за престъпление, извършено преди повече от 20 години, е в разрез с обществения интерес, накърнява честта и достойнството на гражданите и не допринася за утвърждаването на принципа на върховенство на правото”. Това тя (Прокуратурата) го прави “по повод неверни твърдения в онлайн издания, в които се намесват имената на предстоятеля и на представители на Българската православна църква, и по повод отправени журналистически запитвания”, разказвайки ни за досъдебно производство и дело, преминало през три съдебни инстанции и приключило с осъдителни присъди. Но видно от това Съобщение на ПРБ делото, което те споменават е приключило през 2008 г., а тогава Предстоятел (какъвто пак те споменават) на БПЦ е блаженопочившият Български патриарх Максим.

Не става ясно от патриаршеско-синодалното “благовестие” какво Борислав Сарафов съобщава на Българския ппатриарх в качеството му на Председател на Св. Синод и митрополит на Софийската епархия относно изтеклия още в м. октомври 2023-та година срок за изясняване собствеността на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, находящ се в София между улиците “Раковски” и “Бенковски” и “Цар Освободител” и градинката с паметника на Пушкин, за който храм предишният упокоил се патриарх Неофит бе канонично назначил български свещенослужители. Почти една година и половина ще стане откакто общественият интерес изисква по-отдавна отговор на ПРБ по тази значима тема, но за това също - мълчание.

На същата, посочена по-горе дата 24-ти януари т.г. т.н. “църковен” интернет-портал “Двери.бг” излиза със следното заглавие на тяхна статия: “Прокуратурата излезе с изявление в защита на патриарх Даниил заради онлайн-публикации”, в която се споменава: “Причина за изявлението на прокуратурата са твърдения в интервюта на архим. Дионисий за няколко медии, в които той твърди, че Българският патриарх Даниил, който по онова време е млад йеродякон в Неврокопска епархия, е бил свидетел на убийството на свещеника и е давал показания по делото.” Любопитно и интересно е защо редакцията на “Двери.бг” спекулира с Прессъобщението на ПРБ, където като причина е посочен “журналистическия интерес” и слага в устата ми слова, които не са като думата “съпричастен”, а относно “показанията” Агент “Ангелов” от ДС знае много повече. Освен този сайт, който в последните две десетилетия е лицето на портиера от ДС, който определя кой кадър да премине през дверите на БПЦ и какво да му е развитието или елиминирането му пък като такъв, то другият такъв сайт е един от водещите рупори на кремълската пропаганда у нас – сайтът “Гласове.ком”, в който пак от същата дата 24-ти януари т.г. се съобщава: “Прокуратурата опроверга клеветите на Дионисий за патриарх Даниил”, а тя – Прокуратурата не прави такова нещо. Тя разказва за приключило с присъди дело и обръща внимание, че повдигането на теми отдавна заметени под килима не са от “обществен интерес”.

Създателите и спасителите на “Светейшия” от ДС през сайта “Двери” и покровителите му – подвизаващите се сега като русофилстващи през сайта “Гласове” противоконституционствувателствуват, поставяйки Прокуратурата на РБ в позицията от Държавно обвинение в системата на Съдебната власт - в Църковна адвокатура, евентуално дори и като процесуален защитник на “охранявания от тях обект”. Когато се твърди, че произнесени от когото и да било неща са клевети – това съответно са и възможни набеждавания в престъпление.

Правният ред е, ако някой се е почувствал оскърбен поради “неверни твърдения”, същият да се обърне към Съда и да търси справедливост, която се намира със съответните доказателствени средства. А такива има, но в противоположна посока! Видно е! На 5-ти февруари т.г. някои от тях дори бяха вече публикувани към разследваща статия в сайта “Фактор.бг”, както по-горе вече бе споменато. Църковно-правният ред също изисква изслушване и съответен процес, макар от 2009 г., съгласно сега действащия Устав на БПЦ реално и фактически Църковен съд да няма, няма дори приет и утвърден Правилник за църковно съдопроизводство вече 16 години.

Господ Иисус Христос казва: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.” (Иоан. 14:26).

Това е хронологията на последните действия на парацърковни формирования, упражняващи контрол и пазене на БПЦ-то им, състояли се след патриаршеския рейд по всички възможни държавни институции с цел създаване на имидж на човек от Системата, а не на човек на Бога сред хората. Но това е изученото в Школите на Партията и това се прилага пред очите на публиката. Милиционерщина и ченгесарщина в най-уродливата форма за последно убежище от миналото, скриващо се под широката кройка на расото. На 1-ви февруари т.г., когато се честваха жертвите на Народния съд и на комунистическия режим, то благодарение на църковната поне шумотевица, макар и по търлъци, свещеномъченикът отец Стефан Камберов подобаващо бе причислен към избитите от комунизма, независимо, че това го правят комунисти в посткомунизма. В същия ден Даниил Софийски сложи под общ знаменател избитите от съветския диктаторски режим у нас заедно с участниците в неуспешния опит за насилствено превземане на властта от Септември скотовъдство въстание от 1923 г. Позор!

За всичко до тук е излишно повече да говоря сега, защото всеки, останал с разсъдъка си ще съумее да прецени. Произнесох пред “Фрогнюз.бг” толкова много неща, които обяснимо потънаха покрай основното, което неминуемо е фокус, а то е наистина омерзяваща и отвращаваща жестокост на едно убийство на един грозно и насилствено убиван най-мъчително човек, който е свещеник, а и със сигурност страдалец-мъченик и изповедник на Вярата си в Христа отец Стефан Камберов, когото хора на Църквата го убиха. Тя обаче 23 години мълчи. А медиите – тези – казионните – те също агравиращо престъпно мълчат. А онези – убийците и съпричастните им и по време, и след това са в съобщност (съпричастност) на омертата по прикриването на истината и осъзнатата умисъл за налагане на забвение, вместо на почит и преклонение. Обаче, кръвта и сълзите на този праведник викат от земята, а душата му от райските селения призовава някои освен към покаяние, то и към смирение, ама на дело. В Книгата на свети пророк Исаия Сам Бог говори за такива: “А вие ще се наричате свещеници на Господа, - служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите… (и за тях Той добавя) Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя насилие, и ще въздам награда по истина.” (Ис. 61: 6 и 8)

На небето има едно Око, което вижда всичко. Това е окото на Бога!

Господ Иисус Христос, Който дойде да подири и спаси погиналото ни казва: “Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.” (Мат. 18:15-17).

В Поместната ни църква – Българската доброжелателността, а вече и добродетелността започнаха да се унищожават многократно, но и систематично в последните 35 години, но основно през 2007 г. и през 2013 г. окончателно. Сега доверие не съществува, а Вяра и то оделотворена и изпълнена с Любов – се замени с фарисейщина.

Тези неща ги говоря не защото не съм част от властовата църковна върхушка на БПЦ, а защото и тя (върхушката) дори знае и то отлично, че това е истина, което е вече с днешна дата етично-нравствена привилегия, тъй като не съм като останалите ограничен от положена при приемане в епископат от Клетва за вярност към Патриарха и Синода, а си оставам верен само и единствено на обетите, дадени пред Божия олтар под духовното ръководство на последния оцелял изповедник на Вярата и дисидент през диктатурата на Коминтерна – Епископ Иларион (по-късно на 90-годишнина възраст и първи митрополит на Доростолската епархия. Говоря ги тези истини и за злодеяния, за да се събуди поне духовенството, което се издържа от всеки български гражданин и всеки данъкоплатец в страната - дори чужденец. Говоря го защото Църквата, Българската църква е в дълг. Особено сега след обнародвания в бр. 10 от 2025 г. на Държавен вестник, приет Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, който какво сътворява на БПЦ – БП е ум да им зайде на синодалите ни!

Цялото изпълнение на православните вярващи християни в България – и клир, и миряни сме в дълг. Ние самите, нашите съюзници и нашите врагове – кои сме и кои са, а и какво сме и какви са?! Наш Съюзник е Бог! Наш враг е сатаната. А ние самите за какво сме тук?! Не е ли за да се изпълва в тоя свят чрез нас Божието дело на Божието домостроителство “да бъде Твоята (Отче) воля – както на небето, така и на земята” и това дело да се осъществява в любов?!

Какъв е приносът на пълнотата на Поместната ни църква за обществото на нашите сънародници в България, и за и в обществото на другите Православни църкви, които заедно представляваме една наднационална евхаристийна (съпричастна в благодарността Богу) общност, изпълваща универсалната във Вярата Велика Христова Църква, която е “Една, Свята, Съборна и Апостолска” (Никео-Константинополски символ на вярата), формулирана така като догмат отпреди вече точно 1700 години?!

Чрез наглото и демонстративно налагане на изолационизъм до степен на провинциализъм, заради задълбочаващото се невежество и чрез радикализацията до степен на терор и страх, които сред зилотстващо монашестващи вече очевадно се превръща в духовна прелест и води до гордост, която е демонична и зла – така ли ще отговорим на предизвикателствата в съвременната цивилизация, превърнала се днес в цирк, която има вопиюща нужда от вяра?! Вярата не се се потвърждава от властимеющите, а от вярващите! И пред опасностите от разгаряне на съществуващи и нови войни – какво е на Църквата ни посланието и отношението?!

Коварство е злоупотребата с религията въобще! А днес политици по цял свят без капка свян го извършват и то публично. Извършва се и у нас. Това коварство с вечността на тепсия Неговото Светейшество го поднасяше по всевъзможни институции на временността лично и със задоволство. От най-висш порядък ценностите и добродетелите не се сервират за политическа консумация! Нито пък е допустимо мисълта изобщо Църквата да е оръжие във война – така, както Руската е на въоръжение срещу Украйна и нейния народ. Жалко, че Грузинската, Сръбската, а и сега и ачик-ачик и Българската станаха съучастници в хибридните военни действия срещу собствените си паства и народи – дело, на което патриархът Даниил отдава всичките си сили, имидж и енергия, дори когато е облечен в свещено одеяние в храмовете на БПЦ!

Християнството, в т.ч. Православното християнство са парадигма за бъдеще на света. Светото Православие е наднационален институт и от само себе си е невъзможна неговата дългосрочна монополизация нито по етнос, нито по територия. Илюзорно и измамно е! Подчертаването от върха на БПЦ, че “Църквата винаги е била опора за народа в трудни моменти и ще продължи да бъде символ на духовна устойчивост и нравствена сила” я превръща не в музей, а в музеен експонат дори. Църквата следва не да е пазител на миналото, а по-достоен експанзионистичен по презумпция продължител на заветите от миналото и да е Музей на Бъдещето, в който музите на блаженствата да вдъхновяват за светло бъдеще. Инак, кога пък наистина Българската църква бе опора на народа си в трудните му моменти?! Сега, този месец се изпълват 80 години откакто Българската църква легитимно съществува като автокефална такава. През периода на Османската империя Вярата коя Църква я съхрани у нас – българите?! Охридската Архиепископия, Печката Патриаршия и Вселенската Патриаршия, които са ръкополагали българи за свои духовници. Тези църковни институти са ни съхранили тогава. От Патриаршията в Константинопол произлезе и Българската Екзархия, а преди 1160 години пак оттам дойде и християнското просвещение и светото Кръщение. Каква опора реално е Църквата ни в годините на богоборческия комунизъм и в посткомунистичската мафиотска политико-олигархична клептокрация, ограбваща народа ни и изселваща го немил, клет и недраг по света – със затвърждаване принципа: “ Чрез корупция – към прогрес”?!

Що за съобщение е следното: “значението на Българската православна църква за духовното единство и националната идентичност на българите по света”?! Ние също ли ще трябва да градим по подобие на Путин и Вучич “Болгарский мир”? На Църквата ролята ù е да спасява души като отива и научава всички народи и ги кръщава в името на Отца и Сина, и Светия Дух, а не да тъне в ереста на етнофилетизма, осъдена от Светия и Велик Събор на Православната църква от 1872 г. Висшият клир е с висши задължения, а не със задължението да е брошка на ревера на всяка земна власт. Тежко клеймо е неучастието на Българската църква на единствения друг Свят и Велик Събор на Православната църква след последния такъв, посочен по-горе след вдигането на достопечалната и злочеста схизма – а именно Събора на о-в Крит през 2016 г. С първенците на Православието няма да се събираме, ама с първенците на родната олигархия, превръщаща се днес в олигопопархия ще бъдем неизменно заедно, така ли?!

Какво правим – забравяме ли повелите на св. Апостол Павел към Църквата в Ефес: “усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово”?!

От това изпаднем ли – да, трябва да признаем, че “портите адови няма да надделеят над Църквата” в цялостта ù дори в този свят, но не и над отделни някои Поместни такива. Историята го доказва. Отстъпничеството на институционалната Поместна църква от Божия закон, от Свещените Канони, от Решенията на собствените си Поместни събори, от устройствените си правила, вписани в Устав, от морално-етичните норми, от добродетелите, от хуманитарната грижа за ближния водят до отвращението, което Сам Господ Иисус Христос в Апокàлипсиса на св. Йоан Богослов заявява на Лаодикийската църква: “ще те повърна из устата Си” (Откр. 3:16).

Човечеството стремглаво навлиза в епохата от своето развитие на преждевременна киборгизация. Това е най-модерния трансхуманизъм. Църквата изначално носи в себе си за света хуманитариите и изкуствата, които го облагородяват и му вдъхват емоции, притежаващи ритъм, който възвежда до йерархията на ценностите, на които връх е Бог. Бог дава основание и форма на мирогледа у човека. Евангелието е силата на Църквата, а не гражданските закони, субсидии и собствености. Църквата, която дава представата за Бога е институтът на Истината, който следва да дава и представа за дявола. Църквата трябва да е чиста и непорочна, за да може да изпълнява задължението си да посочва що е добро и що е зло. Дори поименно, нали?!

Дигитализацията на живота в света предизвиква Църквата със Словото (противното на цифрите) да отговаря не със средствата на логиката, а със средствата на благодатта, на състраданието на всичко, което ще изисква сили за справедлива съпротива. Нека си признаем, че освен в света ние и в Църквата допуснахме и допускаме култ към консумации, секреции, наслаждения и подвластност не на Висшия разум – Абсолюта, а на цифровия разум - изкусителят.

Такъв ни е и патриархът. Като програмиран е. Днес в БПЦ се налагат навигация, дирижиране, дресировка и диктат над човешкото поведение. А желанията, стремежите, амбициите, бляновете, копнежите, мечтите, съпротивителните сили са подложени на неформален и формален даже контрол. В БПЦ отново след 35 години пак има страх. Духовниците нищо вече не си споделят помежду си. Ако през 45-те години комунизъм е имало вътрешна борба, то днес в БПЦ има тоталитаризъм реален и необявен. Наблюдава се вече изключително рядко проявявана Божествена сърцатост и повсеместна пълна денивелация и деградация на човека чрез маргинализирането му. Най-благородните чувства, страни и способности се притъпяват целенасочено чрез кадрова политика на насилствеността. Някак безпроблемно минава процеса на изкореняване на съвестта и срама чрез корупция и безпрекословно подчинение. Аморалност на демонстрирана безсрамност протича във всички сфери на битието. Уви, не се подмина и Църквата ни!

Имате театралност, преструване и лицемерничене, което е ИГРАТА на ДС с БПЦ днес, което прокужда Духът Божий и се настанява отсъствието Му. Няма никакво състрадание вече дори и в Църквата ни. Превърнаха дори и клира в една автоматизирана биомаса, очакваща снизхождението на демонични милиардери – мародери, които пък са обикновени и нищожни слуги на дявола. Духовниците следва да са духовни водачи, а не боязливи роби. Църквата дава даровете на Бога. А те са и свободата на Духа (на душата също), но и свободата на отрицанието.

Докога Църквата ни сама ще съблича сакралността си пред институциите на светскостта?! Това е едновременно отказ и загуба на субектност! А субектността на Църквата е дарена от пълнотата на общността на вярващите по волята на Вечността, а не от държавни конструкти, обусловени по волята на временността. Христовата църква е гаранция за общност от свободни хора, причастни на и във Вярата.

Днес сърцата на нас - вярващите във Възкръсналия Христос Господ в родното ни Отечество ни са ограбени и отровени, а и изтощени от безброй вече неспирни опити те да бъдат завладявани и превземани, а умовете ни са постоянно подлагани на омразата и жестокостта, съобразно някогашния Наръчник на агитатора.

Осъществява се еклектика между християнското благовестие и човеконенавитните идеологии на тотема на Путин и Гундяев - Иван Илин в Българската църква, у която проникват без проблем цели констелации от пороци и ззависимости. Ектремизмът на облечения като обикновен руски митрополит на подвластния на Московската Патриаршия Задунайски техен (уж автокефален) почти Светейши владика Даниил е с ожиданието Минотавърът, гледащ от Урал да изнасили отново девойката Европа, без да си дава сметка, че името на континента, който е културата на човечеството, пораждаща се от сблъсъците на идеите на творческия гений идва от извиращата от Рила планина р. Еврос (днешна Марица), зад която според древните елини започва Европа, която най-много ние - българите следва да пазим като зеница на око, а не да разкриваме на звяра знайното за красавицата, за която вече се борят на пазарите ù и САЩ, и Китай. Отговорност ще се носи, защото и Бог, и историята, и поколенията ще я придадат и наложат с принадена тежест. Последен пристан на съпротивата на човешкия дух остават само самотата и самотността, в които човек във възможната, за времето и пространството на физическото, аскеза да навлиза в съзерцание на духовното чрез практиките на Светите Отци, защото в общността (еклисùята – църквата) вече няма споделяне и няма сърадование дори, защото доверието и доверяването бяха унищожени. Все по-малочислената у нас българска православна общност (на фона на християните – протестанти и изповядващите исляма, които общо са почти два милиона души у нас) придобива признаци на сектанизация. Държавно-монополната БПЦ – БП заприличва на секта за екстазии на малцина екзалтирани клакьори и маргинали, мечтаещи да са слуги, които се употребяват и захвърлят на бунището за престарели роби. Само светите Таинства довеждат богомолците до превзетите техни Божии домове за възхвала, благодарност и молитва Богу.

А духовенството?! Там няма вече Черноризец Храбър! Расоносците у нас са вече не духовници на Духа, а на конвейера и на калъпа, заради ползата. Защото докато Мъск мечтае за Марс у нас Мъст КаДеСарска мечтае за Маркс. Материализмът надделя у нас над душата и стремежа ù към Духа. Ползата е тази, която превърна духовенството ни в технология на въртележката на празни обороти, дори и при светостта на свещенодействането на богослужението.

В празника на св. Патриарх Евтимий Търновски в столичния храм “Св. Седмочисленици” неговият днешен приемник на Българския патриаршески престол – Даниил Софийски обвини Народът, че гледал на материалното, а не на духовното. А Светейшеството из рода български къде гледа?! Къде гледат подомофорните му духовници?! А политиците, на които той се кланя и ги индулгира – те, също, къде гледат?! Всички гледат съкровището си, на което принадлежат и сърцата им.

А мисията, мисията на Църквата – кога ще се прилага?! Срамно е днес свещеноначалието да приема да го кичат с чужди заслуги на хора, за които нито милеят, нито честват, нито чувстват. Защо изоставяме пътя на спасението и поемаме по пътя на смъртта?! Църквата трябва да е майка, а не мащеха. Посвещаваме ли се, та да просвещаваме, а оттам и да освещаваме?! Грижите да сме морален ориентир за правата на човека, правата на душата и правата на спасение ще ги полагаме ли?! Справедливото разпределение на благата Църквата ни ще провежда ли сред бедните, голите, гонените, изоставените, бездомните и всички тези, които са любимите чада на Бога и то реално, осезаемо, та да гарантираме грижата за обновен живот или ще мимикрираме чрез фотоси със силните на деня?! “Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат.6:24)!

Колкото повече пари – толкова повече атеизъм! (Валидно е най-вече с тежка сила именно за Църквата.)

Коя е справедливата йерархия на ценностите за общото благо, която Българската църква е обявила гръмко за свой неотклонен първи приоритет?!

Врагът на Даниил не сме пасомите му, а тези, които са го поробили – злите властелини на този свят. Не му е враг убитият отец Стефан Камберов! Не са му врагове тези, които изискват сърцето и душата му да прогласят земята българска с думи, показващи мъжество, доблест, храброст и себеотрицание. Приятели на човека Даниил са заключените дълбоко в него човешко достойнство и човешко призвание. Той е този, който с мълчанието си сега повече от 20 дни плюс отминаващи 23 години доказва на вярващите, на всички други българи и на целия свят, че той не е онзи, който служи на Българската Патриаршия изцяло така, съгласно чл. 1, ал 1 от собствения ù Устав, където се казва, че БПЦ – БП “се направлява от живеещия в нея Свети Дух”, защото знае, че е нелегитимно избран и за достоизбираем, и за патриарх. Поне веднъж честно и отговорно да го стори о’време това, което мълчанието му сега изисква!

Поради множеството изразявани вече в последните 7 – 8 месеца военно-стратегически, геополитически, вътрешно-политически и партийно-политически изказвания на Неговото си Светейшество, в които явно заема страна, а не се държи на висотата на политико-общественото от морално и религиозно естество, то прилагам само две от Правилата на Светите Апостоли. Канон 6: Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат! Канон 81: Казали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това, или да се низвергне, понеже, според Господнята заповед, “никой не може да слугува на двама господари” (Мат. 6:24). Тези Свещени Канони ги прилагам, тъй като седящият сега на Трона на патриарсите Кирил, Максим и Неофит редовно заема или приема в светската Република да седи в ложата, която се полага на Председателя на Конституционния съд и е първият след посочените Български патриарси, който не седи в НС сред представителите на религиозните институции в страната – така, както е и по Закона за държавния протокол, а демонстративно като Кирил Гундяев застава срещу Държавния глава на Републиката все едно в зала “Георги Кирков” на бившия Партиен дом паралелно съществува теократично управление на обожествяваната ДС. Мерзост!

Време е ама, много от отдавна е време, за вече извънреден Седми Църковен събор (бивш Църковно-народен). Съборът може, а и трябва да се свика, съгласно разписаното в Устава. Но самият Събор трябва, а и може, който в БПЦ – БП действа по начин - подобен на този на Великото Народно събрание в Държавата, да приеме със свое Решение свикането на Привременен Разширен и Надюрисдикционен Събор с участието на всички архиереи, клирици, монаси, монахини и всички желаещи въцърковени активно практикуващи православни християни, които да изберат измежду средите си свои делегати на Продължението на Седмия Църковен събор, който да оцени и ревизира пълния състав на Св. Синод и да действа като редовен форум с пет годишен мандат с по две сесии от по 40 дни всяка година до пълното изускуемо от Главата на Църквата Господ Иисус Христос морално преустройване на БПЦ – БП до пълноценна Автокефална Поместна православна църква чрез реконституивни промени, които Българското общество очаква от 80 години. Църковният събор следва да има постоянно действащи Президиум и Секретариат, в които всичките нива на църковната йерархия да бъдат представени – епископи, презвитери, дякони, монаси, монахини и миряни, както и представители на древните Църкви от Пентархията. Съборът е Законодателния орган във всяка Поместна църква, а Синодът – изпълнителната власт. Комисиите на Събора трябва да осъществяват контрол над действията на Синода и да правят предложения пред Пленума на Събора.

“Мир ви оставям; Моят мир ви давам; Аз ви давам не тъй както светът ви дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.” (Иоан. 14:27)!

СОЛТА НА ЗЕМЯТА

Доростолски митрополит Иларион

“Ако солта изгуби вкус – обезсолее,

с какво храната ви тогаз ще се соли

не ще ли я изхвърлят за да се пилее,

като ненужна и неструваща пари?”

Христос наставя пàстирите на земята,

че те солта са на доброто в тоз живот,

да учат – с устрем свят да са в душата,

и събор пример вярата в народа да крепят.

Но те, ако по живот обезсолеят,

ще служат за съблазън явно на света –

в съдба безмилостна ще застареят,

без да оставят в тоз живот добра следа…

Затуй пред Бога свято за да се живее,

у пàстира е нужна стража в мисълта;

без туй душата ще започне да линее

и ще загуби усета към светостта.

У пàстирите и на всички пред очите

е нужна стража неуклонно да се бди,

тогава явно вярата като свещùте,

за слава Божия, по-ярко ще блести.

8-ми февруари 2025-та година

(Св. пророк Захарий Сърповидец и

св. вмчк Теодор Стратилат)

Архимандрит Дионисий – избран, утвърден и наречен за Стобийски епископ