България: какво означават сътресенията в парламента

Ситуацията в България днес сочи, че управлението става все по-проблематично, но е все така неизбежно да остане на власт. А реалната политическа алтернатива на властта става все по-илюзорна. От Веселин Стойнев.

ДПС-ДПС щяло да напусне управлението, ама друг път. Формацията на Ахмед Доган се опита да разреши неразрешима дилема: да остане в правителственото мнозинство и така все повече да се обезличава и да бъде опосквана от ДПС-Ново начало; или да излезе от мнозинството, без да може да се включи в алтернативно такова и окончателно да бетонира Делян Пеевски в управлението, което да стане напълно зависимо от него. Накрая по соломоновски разрешаването на дилемата бе отложено с три месеца в името на еврозоната.

Кризата в ДПС-Доган се задълбочи

С което кризата във формацията, лишена дори от собственото си име, се задълбочи – участниците в партийната среща се разделиха по равно от двете страни на дилемата, оголи се и лидерският проблем. Почетният председател Ахмед Доган стърчи задочно като портрет на Кемал Ататюрк от стената, а председателят Джевдет Чакъров е с авторитета на служебен премиер от непопълнена Домова книга. Плячкосването на „автентичното ДПС“ показва все по-видимо, че то е дотолкова идейно и кадрово немощно, че дори създаденият от утробата му хищник рискува да се превърне в мършояд.

Хищник или мършояд, Пеевски разполага с 10 депутати повече от ДПС-ДПС и дори може да направи много по-стабилно сегашното мнозинство от 121 депутати, увеличавайки го с групата си на 131, ако замести хората на Доган. Той и сега e натрапник на мнозинството, но ако ДПС-ДПС излезе от него, няма вече и от кумова срама кой да му откаже „помощта“. Срамът е преглътнат с неосъществилия се санитарен кордон около Пеевски, а прословутото катерене по гърба на Бойко Борисов е любимата от години игра на конче с Момчето.

Условията, които ДПС-ДПС постави, за да остане в управлението – Пеевски да спре да тормози кадрите му по места, и да се чува гласът им в коалицията, са без обезпечение, защото вече подписаха чека, че ще пазят кабинета до решението за еврозоната. Резултатът от целия напън „излизаме, ама друг път“ е публично признание за политическо безсилие - и че обсадената формация всъщност е на ръба на разпада.

Вотът на недоверие – индиректна подкрепа за управляващите

Индиректна подкрепа за управлението обаче се получава и от внесения от русофилската опозиция вот на недоверие, който няма да получи повече от скромните 54 гласа, каквито са парламентарните ресурси на трите партии, недоволни от външната политика на правителството – „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. Но след първоначалното пъчене коя от трите е най-автентична опозиция, тази безсмислена сама по себе си парламентарна инициатива цели всъщност да легитимира един общ блок на желаещите (или на пожелалите ги) България да обърне гръб на Европа.

Подкрепя ли кабинета и ПП-ДБ?

Чрез вота на недоверие управляващото мнозинство ще получи индиректна подкрепа и от проевропейската опозиция в лицето на ПП-ДБ, която декларира, че няма да го подкрепи, защото е абсурдно да подпомага отклоняване от външнополитическия курс на страната, въпреки че е недоволна от колебливото му удържане от управляващите. ПП-ДБ могат лесно да понесат пропагандните удари от проруската опозиция, че отново са патерица на корупционерите, както при сглобката. Защото за избирателите им трябва да е напълно разбираемо, че техните политически представители няма как да застрашат влизането ни в еврозоната, нито да са заедно с прокремълските проксита. Но пък те сами може да си създадат капани.

Първо, ако поведението на групата на ПП-ДБ в пленарната зала е различно – едно на ПП, друго на ДБ. Точно в този случай е глупаво да се показват различия, защото принципна основа за такива няма. Второ, ако се избере грешен подход спрямо трите опции при гласуването на вота – неучастие в него, гласуване „против“ или „въздържал се“. И трите нямат отношение към резултата, защото по конституция, за да е успешен вотът и да падне правителството, са необходими 121 гласа – т.е. и кворумът няма значение. Затова само привидно най-примамливо изглежда негласуването, включително с невлизане в пленарна зала. Гласуване „против“ пък по инерция може да се възприеме като подкрепа за правителството, а гласуване „въздържал се“ – като свенлива подкрепа.

Когато си против, гласуваш „против“

И трите варианта са само инструменти на едно ясно заявено принципно решение – че ПП-ДБ няма да подкрепи този вот на недоверие. И натоварването им с допълнителен смисъл, в илюзорното търсене на нюанси, само може да подкопае принципната позиция зад какво твърдо стои тази формация, като не подкрепя вота. Следователно най-правилният тактически ход е този, който най-директно се свързва с принципното решение, и той е – когато си против, да гласуваш против, а не „въздържал се“ или да не участваш в гласуването.

Позиция по ценностни и стратегически въпроси се заявява категорично, тук няма място за резерви или отвращение. Опозицията придобива сила, тъкмо когато не прави безпринципни компромиси. И точно това подсилва позицията ѝ – имаме много основания да сваляме правителството, но точно за външната политика нямаме, нито пък сега му е времето да го сваляме.

Сътресенията са без ползи за управлението и опозицията

Сътресенията в парламента във и около управляващото мнозинство в крайна сметка не носят ползи за никого и това само ще затвърди очевидното за публиката – че в Народното събрание няма нито силно мнозинство, нито силна опозиция, както смятат 63% от българите, според данните от последното изследване на „Галъп“ за „Референдум“ на БНТ. Политическият живот у нас сега е като при стагфлация в икономиката, когато инфлацията расте, а растежът е в застой и безработицата се покачва. При политическата стагфлация днес управлението става все по-проблематично, но е все така неизбежно да остане на власт, а реалната политическа алтернатива за властта става все по-илюзорна.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.