Истинският въпрос за Полша: Да продължи ли да се доказва пред САЩ, или сама да решава за правилата

Николай ИЛИЕВ

След влизането на Полша в НАТО, през 2002 г. ЕС отпусна значителни средства, а страната трябваше да инвестира в собствената си отбрана. Закупуването на основен боен самолет включваше оферти от Локхийд (Ф-16), Мираж 2000 (Франция) и Грипен (Швеция).

Въпреки че шведите и французите предложиха по-добра оферта, поляците в крайна сметка, за разлика от Чехия и Унгария, избраха американската оферта от $3.5млрд. за 48 самолета, защото едновременно получиха допълнителен заем от Буш в размер на почти $4 млрд. и други допълнителни "бенефити" за отбраната в общ пакет от $12 млрд. Това доведе до силна реакция в Париж и Брюксел, които поискаха обяснение защо 12 млрд. европейски пари отиват към САЩ, но нещата останаха така.

Към днешна дата Полша също опитва да разшири американската ангажираност към собствената си отбрана като сключи директен целеви заем ($10 млрд.) със САЩ за закупуване на оръжия. На нейна територия се намира и една от двете стратегически американски бази AEGIS (другата е в Румъния), със 70 г. договор за експлоатация. И въпреки всички сериозни усилия, инвестиции и ангажименти, според британския журналист и специалист по проблемите на Полша Стюърт Дауъл, това няма да доведе до трайни стратегически ангажименти с новата американска администрация.

Ето какво пише той:

"Полша инвестира милиарди в армията си, закупи американски оръжия, прие американски войски и е преизпълнила целите на НАТО за разходи. Тя направи всичко възможно, за да докаже своята стойност. Но когато го попитаха дали американските сили ще останат за постоянно, Хегсет избегна въпроса.

Понастоящем САЩ разполагат с около 10 000 войници в Полша. Значително присъствие, но на ротационен принцип, а не постоянно. Полша плаща за базите, изгражда инфраструктурата и извършва тежката работа. Но САЩ държат отворени възможностите си за излизане.

Това е познат модел. Полша иска да вярва, че съюзите работят по правила и справедливост. Че лоялността и ангажираността ще донесат сигурност. Но историята показва друго. През 1791 г. тя играе по правилата, модернизира управлението си и въпреки това е разделена.

През 1939 г. Полша се довери на британските и френските гаранции за сигурност. Когато Германия нахлу, тези гаранции не означаваха нищо. През 1945 г., след като се сражаваше заедно със Съюзниците, Полша очакваше справедливо следвоенно уреждане. Вместо това Чърчил и Рузвелт я предават на Сталин.

Грешката на Полша винаги е била в това, че е вярвала, че всичко, което прави правилно, ще бъде достатъчно. Но в международната политика правилата са безсмислени, ако не са подкрепени със сила. Лоялността няма значение. Има значение влиянието.

Форт Тръмп трябваше да промени това. През 2018 г. Полша предложи 2 млрд. долара за финансиране на постоянна военна база на САЩ. Тръмп хареса идеята, но администрацията му така и не пое ангажимент. Вместо това Полша получи присъствие на ротационен принцип, без никакви гаранции.

Сега Тръмп се завръща и Полша опитва отново. Посещението на Хегсет намекна за това, а Дуда иска да съживи идеята за Форт Тръмп. Но сега Вашингтон има още по-малък интерес към дългосрочни ангажименти. САЩ са съсредоточени върху Китай, а не върху Полша.

Хегсет даде ясно да се разбере, че приоритетите на САЩ се променят. Европа трябва да отделя повече средства за отбрана. НАТО трябва да се подготви за бъдеще, в което подкрепата на САЩ е условна.

Сега Полша има избор. Да продължи да преследва ангажимента на САЩ или да приеме, че подкрепата на Вашингтон има изтичащ срок на годност. Истинският въпрос е дали Полша иска да продължи да се доказва, или да започне да решава сама дали да нарушава правилата, или не."

Текстът е публикуван на страницата на автора във Фейсбук