Как Тръмп убива отбранителната индустрия на САЩ

Може да изглежда очевидно, че правителствата трябва да обмислят своите политики, преди да ги приложат; ако не го направят, рискуват да се сблъскат със страшния закон за непредвидените последици. Точно това се случва във военно-промишлената политика на Съединените щати.

Докато акциите на американските военни компании се сриват, акциите на европейските отбранителни компании бързо нарастват, защото пазарите са стигнали до заключението, че тези правителства ще харчат много повече за отбрана. А всяко правителство по света знае какво се случи с украинския президент Володимир Зеленски миналата седмица в Овалния кабинет.

Изводът, който много лидери ще направят от разправията, която президентът на САЩ Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс имаха със Зеленски, е, че американските гаранции за сигурност - основна причина, поради която държавите са склонни да купуват американски оръжия - вече няма да са убедителен аргумент. Досега усилията на Тръмп да „направи Америка отново велика“ за този важен стълб на американската мощ: отбранителната индустрия, са мизерни.

От встъпването в длъжност на Тръмп акциите на шестте най-големи американски отбранителни компании са поевтинели средно с 4 %. В същото време акциите на най-големите европейски отбранителни групи - включително германската Rheinmetall - „са се покачили“ с почти 40 % за същия период, съобщи Financial Times на 25 февруари.

На 3 март, първият ден за търговия след острата среща на Тръмп със Зеленски в петък и последвалата среща на върха по въпросите на отбраната на европейските лидери в Лондон през уикенда, акциите на европейските отбранителни компании направиха още по-голям скок: При приключване на търговията в понеделник италианската Leonardo поскъпна с над 17%, а френската Thales - с почти толкова; Rheinmetall нарасна с 15%, а шведската Saab - с почти 12%.

Пазарът, както обичат да казват хората от бранша, е винаги прав. И от решаващо значение, пазарът не е идеологически. През последните дни и седмици пазарите следяха съобщенията от Вашингтон и без изненада стигнаха до извода, че администрацията на Тръмп иска да съкрати бюджета за отбрана. Със сигурност министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че иска да увеличи бойните способности на САЩ, като същевременно намали административните разходи, но новосъздаденият Департамент за правителствена ефективност на Илон Мъск изглежда ще съкрати финансирането в цялото правителство.

Междувременно европейските държави се заемат сериозно с увеличаването на въоръжените си сили. За да умилостиви Тръмп, Великобритания бързо обяви, че ще увеличи военния си бюджет до 2,5 % от БВП до 2027 г. Полша е на път да достигне 5 процента тази година. На срещата на върха в Лондон, чийто домакин беше британският министър-председател Киър Стармър в подкрепа на Зеленски, лидерите се споразумяха да осигурят по-голяма военна подкрепа за Украйна и да създадат „коалиция на желаещите“, която да помогне за защитата на страната във войната ѝ срещу Русия.

Всичко това е много по-сложно от закупуване на нови оръжия, макар че добавянето на оръжия е ключова част от него. И тъй като европейските правителства вече не могат да са сигурни, че Съединените щати им пазят гърба, със сигурност ще направят всичко възможно да купят европейско. (Когато чужди правителства купуват оръжия от Съединените щати или други западни държави, правителствата на тези държави продавачи имат право на глас по отношение на начина, по който тези оръжия се използват. А в наши дни европейските купувачи трябва да вземат предвид риска Вашингтон да блокира използването на произведени в САЩ оръжия срещу Русия). Затова едва ли е изненада, че пазарите виждат, че пред европейските производители на оръжие предстоят охолни месеци и години.

Не всички ще успеят да се възползват от тази внезапна правителствена щедрост, но много от тях ще успеят.

„Остава да видим кои компании ще спечелят“, каза ми Роберт Лимергард, генерален секретар на Шведската асоциация на индустрията за сигурност и отбрана. „От значение е как се развива политиката за сигурност в западния алианс, както и способността на компаниите да адаптират оръжията към новите видове война. Ако успеете да направите това, ще спечелите.“

Това означава също така, че трябва да усвоите знания от руско-украинската война. Много украински отбранителни компании, които доскоро не бяха сред водещите на световния пазар на оръжие, притежават безценни знания, като се има предвид, че Украйна има най-проверената в битки армия на континента. Производителите на отбранителни продукти от САЩ също биха имали тази възможност. Но пазарите смятат, че те знаят накъде отиват нещата: От края на януари цената на акциите на Локхийд Мартин спадна от близо 500 долара до малко под 450 долара.

Рязката промяна на курса на Тръмп встрани от западните съюзници и Украйна има още по-фундаментална непредвидена последица: Гаранциите за сигурност на Вашингтон, които са в основата на износа на оръжие, станаха безполезни.

„Няма да осигуря много големи гаранции за сигурност“, каза Тръмп миналата седмица, докато се опитваше да принуди Украйна да подпише споразумение, което според украински източници ще даде на САЩ 50% от приходите от украинските държавни природни ресурси. „Ще накараме Европа да направи това“, добави Тръмп, защото „Европа е съседът“.

Но гаранциите за сигурност са ненадминатият подсладител, който Вашингтон исторически е използвал, за да сключи повечето сделки. Много страни, включително и много европейски, са купували американски оръжия именно защото са били придружени от американски гаранции за сигурност. Гаранциите не бяха само подсладител: Те бяха в основата на сделката.

„Когато страните купуват оръжия, те вземат предвид оборудването, а оттам и производителя, а оттам и страната, защото тези неща са от значение при оборудване, което се използва в продължение на много години, до 40 години“, каза Лимергард. „А чуждестранните военни продажби на САЩ зависят много от това дали Америка предлага гаранции за сигурност.“

С други думи, купуването на американски оръжия е било начин да се купи приятелството и защитата на Съединените щати. След месеци на мъчителни дебати през 2021 г. все още неприсъединилата се Финландия избра да закупи произведени в САЩ изтребители F-35, за да замени остарелия си флот от изтребители, въпреки че „Грипен“ от Швеция - близък приятел и съсед на Финландия - щяха да бъдат по-евтини. Въпреки че F-35 имат безспорни възможности, никой не разбра, че сделката на финландците на стойност 9,4 млрд. долара включва и американска благосклонност и гаранции за сигурност. Всъщност сделката беше управлявана чрез програмата на американското правителство за чуждестранни военни продажби.

Но след като изглежда, че Тръмп вече открито застава на страната на Русия и президента Владимир Путин, дори най-щедрите купувачи на американски оръжия вече не могат да бъдат сигурни, че парите им ще доведат до благосклонността и защитата на Вашингтон.

Тази несигурност е особено проблематична, тъй като съвременните оръжия се нуждаят от постоянни актуализации на софтуера. Това означава, че купувачите на тези изключително скъпи продукти се нуждаят от пълна увереност, че страната продавач ще продължи да сътрудничи и че по този начин ще бъдат осигурени актуализациите на софтуера. Дори и най-малките съмнения, че Тръмп може да реши да навреди на приятелски правителства, като блокира софтуерните актуализации на военните им арсенали, са достатъчни, за да накарат тези правителства да преосмислят американските военни придобивки.

Великобритания и Австралия, както и компаниите, участващи в широко рекламираната коалиция за подводници AUKUS със Съединените щати, са изправени пред особено сложна дилема: AUKUS включва не само строителство на подводници, но и споделяне на модерни технологии. Това би могло да постави Австралия, която според оценките е отделила около 230,6 млрд. долара за проекта в опит да повиши сигурността си, в зависимост от съюзник, който може да реши да я накаже, като не предостави ключови технологии.

Пазарите, т.е. борсовите анализатори, които внимателно следят политиката и бизнеса, за да разберат тяхното въздействие върху компаниите, решиха, че умните пари са насочени към акциите на европейски отбранителни компании (които, като трайна част от трансатлантическата връзка, работят с безброй подизпълнители от САЩ).

И на кого ще продават стоките си американските производители на отбранителни продукти, ако най-близките приятели и съюзници на САЩ вече не са на разположение? Със сигурност Саудитска Арабия е активен вносител на американско оръжие, както и Обединените арабски емирства, Катар и Израел, но някои от тези страни също вероятно ще наблюдават със загриженост новия подход на Съединените щати към техните съюзници. Във всеки случай е малко вероятно те да увеличат покупките на оръжия от вече високите им нива.

Почти сигурно, разрушаването на така мощния военно-промишлен комплекс на Съединените щати не е това, което Тръмп предвиждаше. Но ерозията е настъпила.

Елизабет Брау

превод: Nick Iliev