Трябва ли Европа да върне задължителната военна служба?

Мястото на Европа в западния ред рядко е изглеждало толкова несигурно. Континенталната сигурност е изправена пред въпроси, които доскоро изглеждаха затворени. Трансатлантическият алианс, с Доналд Тръмп отново начело на Съединените щати, сега е по-нестабилен от всеки друг момент от края на Студената война, пише Люк Макгий, носител на награда "Еми" за журналистика в американското списание Foreign Policy.

Това направи отново актуален някога мъртвия въпрос за задължителната наборна военна служба. "За първи път, откакто работя тук, съюзниците говорят за това как този модел може отново да работи, как да намаляваме бариерите и кои са най-добрите практики за набиране на персонал, включително задължителната военна служба", е заявил високопоставен дипломат от НАТО.

Някога наборната повинност е била норма в почти всички европейски нации. Но в хода на Студената война и последиците от нея, тя започна да се омаловажава в полза на по-малки, професионални армии. Обединеното кралство пое лидерството, когато сложи край на общонационалната наборна военна служба през 1960 г. Много други страни, като Франция и Нидерландия, изоставиха или радикално промениха своите програми през 90-те години. Само няколко държави се придържаха към военната повинност, като Финландия и Швейцария.

Днес Европа е заобиколена от заплахи. Русия, макар и затънала в инвазията си в Украйна, има амбиции да си върне бившите имперски владения. Близкият изток е в хаос. Старите идеи са поставени отново на масата.

Откритото презрение на Тръмп към Европа не е стихнало. В момента той размахва заплахата си за търговска война със Стария континент, като същевременно държи служителите на НАТО нащрек с хладната си ангажираност към Алианса.

Посланието на Тръмп към Европа е съвсем ясно: Трябва да сте по-благодарни и да започнете да се грижите повече за себе си. За европейците единствената приемлива интерпретация на това послание е като "строга любов". Той все още не е казал директно "Оставени сте сами на себе си". Но американската гаранция за европейската сигурност изглежда по-колеблива от всякога. А най-добрият начин да задържат Тръмп на своя страна, ако това изобщо е възможно, е Европа да стане по-самостоятелна.

"Винаги е имало кавги и нека бъдем честни: европейците не са вземали собствената си защита достатъчно сериозно", каза Уолтър Ландграф, старши сътрудник в програмата за Евразия на Изследователския институт за външна политика, който е служил в американската армия в продължение на 20 години.

"Но преди Тръмп нямаше реална перспектива Америка да изостави Европа или НАТО. Искрено се опасявам, че това вече не е така, освен ако европейците не покажат ясно, че харчат повече и правят повече. Набирането на войници е видим начин да се направи това, така че Тръмп да може ясно да го разбере.

Възможността за връщане на задължителната военна служба не е просто отговор на Тръмп. Въпреки че точната картина варира в отделните държави, общото мнение е, че както стоят нещата, въоръжените сили на европейските съюзници не са в състояние лесно да отблъснат атака без подкрепата на САЩ. След края на Студената война много държави са намалили значително разходите за отбрана, военен персонал и закупуване на оръжия и оборудване.

Политиките за сигурност на много европейски държави също са обвити в други икономически съображения, като например колко ‚агресивни" трябва да бъдат спрямо Русия и Китай, в контекста на икономическото партньорство или достъпа до енергийни ресурси. НАТО е до известна степен толкова силен, колкото и най-слабото му звено, а някои от тези звена са станали изключително слаби.

Ето го парадоксът: Особено в Западна Европа, демонстрацията на сила изисква принуждаване на младите граждани да вършат опасна работа, която не е толкова добре платена, колкото в частния сектор, и в много случаи предлага сравнително ниско качество на живот. Това може да означава ниско заплащане, лоши жилищни условия и ограничени перспективи за семейството, например.

Военната служба не е чужда нито на европейците, нито на НАТО. Някои северни страни, като Финландия, Норвегия и Дания, запазват някакъв вид военна повинност, както и Естония. Други съюзници, като Латвия, въведоха временни модели след нахлуването в Украйна.

В световен мащаб страните, подкрепящи наборната военна служба, обикновено са съседи на съперниците на Запада, независимо дали това е Русия, Китай или Северна Корея. Дори и там въпросът може да бъде спорен: Тайван започна да намалява наборната повинност след 2000 година, търсейки преход към професионална армия, преди да въведе отново целогодишната военна служба миналата година. В Европа тези държави, като Финландия и Швеция, обикновено вече отговарят или се доближават до целта от 2 процента от БВП, която съюзниците от НАТО трябва да харчат за отбрана. Но те също са по-малки държави, където тази цел е по-лесна за постигане.

Военната повинност е много по-сложна за страни, които са относително изолирани от тези заплахи. Френският президент Еманюел Макрон, един от най-шумните антируски ястреби в Европа, искаше да върне задължителната национална военна служба през 2018 г., но липсата на политическа подкрепа доведе до смекчена доброволна схема, която някои оприличиха повече на "скаутски лагер".

НАТО е готова да настоява за някаква форма на наборна служба пред своите членове. Част от този стремеж идва под формата на цели за способности: конкретни цели за всеки съюзник относно това, което Алиансът ще има нужда от тях при различни сценарии - включително нахлуване по суша.

Възможно е тези цели да бъдат постигнати чрез изцяло професионална армия. Въпреки това, десетилетията на самодоволство означават, че за страни като Германия и Нидерландия и дори за такива с относително мощни армии като Франция и Великобритания, набирането на нови войници представлява сериозно предизвикателство..

"Залагам, че повече европейски страни ще трябва да обърнат внимание на наборната военна служба, ако искат да имат някаква надежда да постигнат целите си", каза Хакон Лунде Сакси, професор в Норвежкия колеж по отбрана. "Очевидно това е по-лесно в региони, които вече имат опит с това, като Северна и Източна Европа. Въпросът е как да убедите страни като Германия, които дори сега се затрудняват да постигнат целите си за отбранителни разходи.

Съюзниците няма да се нуждаят само от войски, ако искат да посрещнат следващото поколение предизвикателства. "Ако купуваме повече оръжейни системи, приемаме по-сериозно кибернетични и други хибридни форми на война, тогава се нуждаем от хора, които да вършат тази работа - и хора, които да ги обучават", е заявил високопоставен служител по сигурността на Европейския съюз.

Някои високопоставени военни фигури в съюзниците от НАТО лично се противопоставят на идеята за военна служба, тъй като се страхуват, че в крайна сметка тя ще се превърне в бреме. Професионалните войници често са били скептични към наборните армии, виждайки ги като зле обучени и зле оборудвани.

НАТО не може да казва на членовете си какво да правят. Но между съюзниците започнаха да се водят разговори относно най-добрите практики, ако наборната служба се осъществи - и как тя може да стане привлекателна за отделните страни.

"В граничните държави може да се окаже, че виждаме създаване на вътрешни сили, хора, които могат да бъдат обучени да се намесят, когато железопътните прелези се нуждаят от наблюдение от войски, например", каза високопоставен европейски източник по сигурността, който е участвал в разговори на високо ниво. "На запад не бих се изненадал, ако видим стремеж към увеличаване на броя на резервистите. Това може да означава хора с професионални умения, като инженери или с технически опит, които могат да бъдат обучени да изпълняват конкретни задачи в тила. Това може също така да означава повече доброволци, които могат да се справят с национални кризи, като реакции при наводнения, и да поемат върху себе си бремето от обучени войници.

Малкълм Чалмърс, заместник-генерален директор на Royal United Services Institute, каза, че в страни като Великобритания може да има роля за резервистите в "защита на националната инфраструктура, предотвратяване на кибератаки, подкрепа на професионалните войници и други национални служби. Има място за творческо мислене относно вътрешната сигурност."

Европейските държави едва ли ще го признаят публично, но е широко прието, че Съединените щати гледат с неодобрение на това, че Европа е позволила отбраната ѝ да зависи толкова силно от добрата воля на Вашингтон. Спешно е необходимо значително увеличаване на военните способности и това важи от дълго време. Колкото и някои да намират за неприемливи критиките на Тръмп към Европа, причината думите му да болят толкова много е, че в дълбочина те знаят, че той е прав.