Изборите в Гренландия и страхът от Тръмп

След броени дни в Гренландия избират нов парламент. Никога досега изборите там не са предизвиквали толкова голям интерес по света, колкото сега. Причината: апетитите на президента на САЩ Доналд Тръмп.

В нормални времена изборите в Гренландия със сигурност не биха представлявали особен интерес по света: около 40 000 имащи право на глас избират 31 депутати - на остров, който не е напълно автономен. Но този път е различно, защото геополитическите сътресения в северното полукълбо могат да се повлияят и от този вот.

От една страна, защото привържениците на независимостта на Гренландия се надяват, че те ще им дадат силен мандат за пълно отделяне от Дания. Но преди всичко, защото президентът на САЩ Доналд Тръмп все по-гръмогласно предявява претенции към най-големия остров в света.

Защо Тръмп иска да присъедини Гренландия към САЩ

Тръмп говори за американски интереси в областта на сигурността, заради които САЩ трябва да поемат контрола над Гренландия. От 50-те години на миналия век САЩ експлоатират космическата база "Питуфик" в северозападната част на острова, която играе важна роля за ранното откриване и защитата от евентуални съветски атаки по време на Студената война под името въздушна база "Туле". В допълнение към въпросите на сигурността, вероятно играят роля и икономически съображения, тъй като се предполага, че в южната част на острова има залежи на ценни природни ресурси като нефт, газ, злато, уран и цинк. А изменението на климата ще улесни разработването им.

Още по време на първия си мандат Тръмп направи предложение на Дания за покупката на Гренландия, което правителството в Копенхаген незабавно отхвърли. Но през втория му мандат подобни изявления зачестиха - по отношение на Канада, Панамския канал, ивицата Газа - и отново Гренландия. Още преди завръщането си в Белия дом Тръмп изпрати сина си Доналд-младши в Гренландия официално на "туристическо пътуване".

Няколко седмици по-късно беше публикувано проучване, според което само шест процента от гренландците са "за" техният остров да стане част от САЩ - 85 процента са против.

В речта си пред Конгреса на САЩ в началото на март президентът Тръмп се обърна директно към гренландското население: "Подкрепяме правото ви сами да определяте бъдещето си". Две изречения по-късно обаче самият Тръмп постави под съмнение доколко сериозно приема това право на самоопределение, когато заяви: "Мисля, че ще получим [Гренландия]. По един или друг начин ще я получим."

Тайните служби предупреждават за дезинформация преди изборите

В тази объркана ситуация Гренландия осъзна, че може да има опити за влияние върху изборите отвън - от Русия или Китай, които преследват свои собствени цели в областта на сигурността и икономическата политика в Арктика.

Датските разузнавателни служби издадоха много конкретно предупреждение за руската дезинформация: "Наблюдаваме многобройни случаи на фалшиви профили в социалните мрежи", включително акаунти, които "се представят за датски и гренландски политици и допринасят за поляризирането на общественото мнение".

Йохан Фаркас, доцент по медийни науки в Университета в Копенхаген, който специализира в областта на дезинформацията, е запознат с такива публикации, които са се разпространявали и в руските медии. Той смята, че гренландското население, което говори предимно гренландски и датски език, едва ли може да бъде повлияно по този начин: "Гренландия е много малка и обединена общност. Според мен не е лесно да се достигне до тях с фалшиви акаунти или подобни средства, които познаваме от други програми за влияние върху избори", казва Фаркас.

Експерт: Опасения за влияние от страна на Мъск или Тръмп

"Моята загриженост като изследовател на дезинформацията е по-скоро свързана с влиянието на голямата политика: така че ако Илон Мъск проведе интервюта на живо с отделни кандидати или Тръмп се изкаже в полза на определени кандидати, това очевидно би било заплаха за свободните и честни избори."

От началото на годината в Гренландия също имаше спорове. Според съобщенията инфлуенсъри, които са поддръжници на Тръмп са раздавали банкноти от по 100 долара в столицата Нуук. Гренландският депутат Куно Фенкер е пътувал до Вашингтон и се е срещнал с представител на Републиканската партия, който се е изказал в полза на присъединяването на Гренландия към САЩ. Броени дни преди изборите идния вторник Фаркас казва, че опасността все още не е избегната. "Но преди месец бях по-притеснен, отколкото днес."

В началото на февруари парламентът на Гренландия прие закон, който забранява чуждестранните (освен датските) и анонимните дарения за политическите партии.

Какво искат самите гренландци?

Приблизително 57 000 гренландци всъщност имат свои собствени казуси, които играят роля в изборите - например кои минерални ресурси трябва да се разработват и дали и кои чуждестранни партньори трябва да получат концесии за това. Приходите от миннодобивната промишленост също са аргумент, изтъкван от привържениците на независимостта, тъй като досега около една трета от бюджета на Гренландия се финансираше от датски субсидии.

За ръководителя на правителството Муте Егеде, който се кандидатира за втори мандат, независимостта остава цел: "Ние не искаме да бъдем американци или датчани, ние сме гренландци. Американците и техният лидер трябва да разберат това", написа Егеде във Фейсбук след речта на Тръмп в Конгреса.

Според експерта по дезинформация Йохан Фаркас тази ситуация ще се запази и след изборите на 11 март: "Важно е да разширим перспективата си и да признаем, че тази заплаха няма просто да изчезне след изборите. Докато е заявено желанието на САЩ да завладеят Гренландия, рискът от подобни кампании за влияние ще се запази."