Защо глобалните теми трябва да ни занимават като българи?

Коментар на Даниел Смилов:

Конференцията Raisina Dialogue 2025 е водещо геополитическо събитие, организирано от индийския мозъчен тръст ORF и министерството на външните работи на Индия. Тя вече се е превърнала в особена проверка на пулса на международната политика - с участието на премиери, министри, известни политици и дипломати, адмирали, учени, ръководители на големи фондации като тази на Бил Гейтс.

Интересът към Индия не е случаен. Страната води много амбициозна външна политика и цели да стане икономика от около 17 трилиона долара. Сега е малко над четири трилиона, но нараства с бързи темпове. Голяма част от икономическия растеж на света през следващите години се очаква да дойде от глобалния юг. В новата геополитическа среда Индия търси възможности и партньорства, включително с ЕС.

Точно поради икономическия и човешкия си потенциал Индия има доста геополитически ухажори. Една от първите визити при Тръмп във Вашингтон например беше на индийския премиер Нарендра Моди. Първото посещение на новата ЕК на Урсула фон дер Лайен беше в Индия. Нещо повече, отидоха всички комисари, което е много силен знак за сериозни намерения. Идеята е до края на годината да се подпише споразумение за свободна търговия ЕС-Индия, което ще е трудно, но двете страни са си дали твърд краен срок и работят по него.

Няколко извода от дискусиите на конференцията:

1) Речта на Тулси Габард, директорката на Националното разузнаване на САЩ, беше показателна за желанието на САЩ да водят едностранна външна политика, в която няма дългосрочни обвързаности с партньори, а решения, базирани на хладни калкулации на националния интерес. Същевременно речта ѝ разкри едно сериозно противоречие в подхода. Тя отбеляза, че Индия е демокрация и че САЩ държат на общите ценности и няма да се откажат от тях. Точно тук обаче се появява напрежението между ценности и интереси, което бе затвърдено и от последвалите дискусии: мнозина се питаха защо САЩ налагат по-тежки мита на партньори и съмишленици, докато отчасти подкрепят дневния ред на откровени опоненти, ако не врагове.

2) ЕС беше много обсъждан на конференцията и то със сериозна симпатия от индийска страна, която го вижда и като потенциален съюзник срещу митническата политика на Тръмп, и в по-общ план. Общо-взето всички се чудеха защо ЕС не се превръща във военно-политическа сила, след като има всички ресурси за това. От тази гледна точка европейците са в известна степен досадни на останалия свят с луксозните си проблеми: те имат всички предпоставки да са световна сила, но изглежда нямат достатъчно желание и енергия да се координират помежду си. Както обаче заявиха министри от скандинавските и от балтийските държави, ситуацията е вече екзистенциална и повече време за губене няма.

3) Германски министри и европейски политици от водещи държави изтъкнаха, че са готови за съвместни действия в отбранителната област и вече предприемат сериозни стъпки в тази посока. Вероятно ще се върви по модела Европа на няколко скорости, с включването на Великобритания във военно отношение.

4) Политиката на Тръмп за тарифите не среща разбиране в международен план. Общото усещане е, че тя ще е вредна дори за САЩ. Същевременно обаче всички говорят за реиндустриализация. Интересното е, че в традиционната индустрия Европа е втора сила след Китай. Изоставането на ЕС спрямо САЩ е в най-новите технологии - най-вече ИИ. Хубавото е, че това са динамични сектори, в които нещата много бързо се променят.

5) Идеята на Тръмп за "обратен Кисинджър" - привличане на Русия на страната на САЩ в евентуален конфликт с Китай - беше определена като нереалистична. Връзките между Китай и Русия са доста дълбоки: двете страни имат гигантска граница, Русия е зависима от китайския внос на високи технологии, има нужда от Китай като пазар на нефт и газ и т.н. И като цяло, руснаците лесно могат да използват подаръците, които Тръмп вече им направи, без да поемат никакви сериозни обратни ангажименти, особено при конфликт с Китай.

6) От говоренето на руснаците не личеше, че те се готвят за траен мир или че имат някакво особено доверие в Тръмп. По-скоро изглежда използват преговорите със САЩ, за да задълбочат разцеплението между САЩ и Европа, както и да спечелят време и повече отстъпки в посока цялостен техен контрол над Украйна. От тази гледна точка отказът на Путин да приеме пълно или изобщо някакво примирие беше логично развитие.

7) Военноморският панел беше фокусиран върху заплахата за корабоплаването от Китай, провокациите спрямо Япония и Филипините, нуждата от общи действия. Участващият японски адмирал заяви, че китайската опасност и войната в Украйна се разглеждат като общ проблем и Япония стратегически търси партньорства и съюзи с целия Запад. Това е също шанс за Европа - изглежда по Украйна позициите на Япония са по-близки до европейските, отколкото до тези на САЩ.

8) Американският икономист Нуриел Рубини заяви, че Тръмп ще бъде принуден от пазарите да изостави агресивната си тарифна си политика: засега те наистина реагират много нервно и негативно на започнатата от САЩ митническа война. Но Рубини също така смята, че бизнес ориентацията на Тръмп, свалянето на данъците и намаляването на администрацията могат да доведат и до сериозен растеж за САЩ, по-значим от този на Китай. За това обаче ще са необходими иновации - САЩ, според Рубини, са качествено напред спрямо Китай в новите технологии, докато останалият свят (включително Европа) изостава и от двамата лидери.

9) Участници от Китай нямаше, а имаше много въпроси от индийците към европейците, дали приемат Китай като партньор. Като цяло, Индия търси партньори, с които да може да се противопостави икономически, а ако трябва и военно на мощния си съсед. Европа е в трудна ситуация - отношенията с Китай са все по-напрегнати, но същевременно Китай остава сериозен икономически и търговски партньор.

10) От тази гледна точка въпросът с демокрацията - парадоксално - става и ключов въпрос на международната политика. Вярно е, че политици като Тръмп, Орбан и Моди поставят под въпрос точния смисъл на понятието "демокрация". Европа определено няма и не бива да се разделя със своята конституционна и свободна демокрация и няма да се изкуши да тръгне по пътя на харизматичното лидерство с уклон към автокрация. Скорошните събития в Турция например показват как харизматичният популизъм лесно може да се изроди в репресивен режим. Но въпреки това или пък точно заради това е необходимо демокрациите да се подкрепят заедно, да си помагат да не отстъпват от общите си ценности, за които говорят дори представители на новата американска администрация. Бившият австралийски премиер Тони Абът директно попита индийските представители: защо не станете лидер на световните демокрации и какво търсите в организации като БРИКС, в които са водещите автокрации и диктатури? Това е добър въпрос, който прави и подписването на търговско споразумение между ЕС и Индия, както и задълбочаването на отношенията между Европа и тази страна още по-важно.

Защо изобщо глобалните теми трябва да ни занимават като българи? Накратко, защото в следващите години търговията и бизнесът ще са подчинени в голяма степен на (гео)политиката и за България е от изключителна важност ЕС и Европа да не са изолиран остров със затихващи функции, а да заемат водещо място в света. Каквото европейските държави всъщност заслужават и биха могли да постигнат с добра воля, добра координация и сътрудничество помежду си.