Републиката отвръща на удара

Когато една република бъде доведена до ръба на своята легитимност от непрозрачни, технократични елити, от безлични бюрократи и наднационални мрежи с неясна, а най-често с никаква отчетност, тя се изправя пред избор: капитулация или съпротива.

Когато административната държава заживее свой собствен живот, откъснат от демократичния контрол на гражданите; когато започне да провежда своя самостоятелна държавна политика, която не се подчинява на инструкциите на конституираната от вота на избирателите висша политическа власт, тогава идва време за радикална промяна.

Това пише за "Труд" доц. д-р Борислав Цеков.

Точно такава промяна осъществява Доналд Тръмп – човекът, който в очите на мнозина изглежда като разрушител на реда, но всъщност възстановява силата и морала на републиката. Президентът, чрез когото републиката отвръща на удара – не произволно, а институционално, легитимно и строго конституционно. Защото в сърцевината на управленската философия на Тръмп стои една конституционна доктрина, която американската левица през последните няколко десетилетия старателно пренебрегваше и яростно охулваше. И която задушаваше с планини от регулации и с анексиране от страна на Конгреса на властови територии, които по своя оригинален замисъл принадлежат на титуляра на изпълнителната власт – президента.

Това е доктрината, която формира субстанциалното ядро на американската република - доктрината за единната изпълнителна власт (unitary executive doctrine). Това не е просто правна концепция, изровена измежду редовете на Федералистките книжа, а изкованият от Бащите-основатели конституционен щит на републиката срещу всеки пълзящ административен абсолютизъм. Това е възстановяване на федералната изпълнителна власт в ръцете на онзи, комуто Конституцията я е поверила – президента на САЩ. За разлика от парламентарната форма на управление, тази доктрина е присъща и приложима за президентската република в САЩ, поради едноличния титуляр на екзекутивата и стриктното разделение на властите.

В основата на единната изпълнителна власт е член втори от Конституцията на САЩ, който я предоставя на президента. Това означава, че всяка изпълнителна функция на федералното правителство произтича пряко от президента, който има върховенство и контрол над всички федерални агенции и служители. Тази интерпретация се противопоставя на виждането, че изпълнителната власт е децентрализирана и може да има цели констелации от “независими” агенции, комисии и всевъзможни други органи, които не се подчиняват пряко на Белия дом. Още Александър Хамилтън – конституционният архитект на изпълнителната власт – пише във Федералистките книжа № 70, че енергичната изпълнителна власт е водещата съставка на доброто управление. Какво по-ясно въплъщение на такава енергична власт от президента Доналд Тръмп? Президент, който не се крие зад структури и комисии, а действа; който не прехвърля отговорността на „независими агенции“, а я поема лично – с всички рискове и последици. В съотвествие с принципите на конституционната демокрация.

Доктрината за единната изпълнителна власт не е просто политическа декларация или амбиция, а има своите основания и в тълкувателната практика на Върховния съд на САЩ. Така например, в Myers v. United States (1926), Върховният съд потвърждава, че президентът има абсолютното право да уволнява назначени от него служители без одобрение от Сената. Делото произтича от отказа на президента Удроу Уилсън да се съобрази с конгресно ограничение в това отношение. Съдът изрично потвърждава, че президентът, като титуляр на изпълнителната власт, има правото да уволнява служители на всички нива във федералната администрация. По-сетне, тази постановка обаче е ерозирана в известна спепен с решението по делото Morrison v. Olson (1988), което одобрява съществуването на специални прокурори, защитени от уволнение. По този повод съдията Антонин Скалиа написа своето историческо особено мнение (dissent), в което подчертава: „Теорията на разделението на властите не означава равновесие между властите. Тя означава, че властта не бива да бъде разпиляна извън тези, които Конституцията изрично е натоварила с нея.”Това виждане на Скалиа днес е в основата на възраждането на доктрината за единната изпълнителна власт от администрацията на президента Тръмп. Неслучайно, по делото Seila Law LLC v. Consumer Financial Protection Bureau (2020), Върховният съд на САЩ обяви, че нормативните разпоредби, според които независимият директор на Бюрото за финансова защита на потребителите не може да бъде уволнен от президента без основателна причина, противоречат на американската конституция. Именно това решение на върховната федерална юрисдикция възроди оригиналната конституционна сила на доктрината за единната изпълнителна власт.

Доналд Тръмп прилага на практика тази доктрина. DOGE – структурата, оглавявана на този етап от Илън Мъск, има своите основания именно в нея. По думите на Тръмп: „Не може президент, избран от народа, да бъде неутрализиран от чиновници, които никой не е избирал. Това не е демокрация – това е блатото.” В същия смисъл един от неговите юридически съветници през първия мандат, Дон Макган, поддържаше, че: „Президентът е изпълнителната власт. Няма конституционна основа за независими агенции, които не са отговорни пред него. Така не е замислено нашето управление.“

Тези думи защитават оригиналната конституционна идея, върху която се гради американската президентска република – държавната политика да се ръковди и осъществява от избрания чрез демократичен вот президент, а не от бюрократи, които не са избрани от никого. Либерал-прогресизмът изгради могъща административна държава, в която инсталира свои емисари и ги направи независими от волята на американските граждани. За да заобикаля демократичната система винаги, когато изгубят вота на гражданите. Затова политиката на Тръмп, която разгражда тази административна държава, причини истинска истерия сред бюрокрацията, сред корпоративните медии и глобалистките транснационални структури. Тръмп възстанови действието на конституционната повеля, че президентът е единственият изпълнителен орган, избран от народа, от което произтича, че неговата власт трябва да е реална, а не номинална. Да, неговата реторика понякога е груба. Стилът му – конфронтационен. Но истинската същност е не в туитовете, а в конституционната парадигма, на която се подчинява неговото управление. Той е президент, който прилага доктрината за единната изпълнителна власт. Президент като Хамилтън, а не като Джаксън. Не вярва във всеобщия консенсус, а във волята на демократично избрания лидер. И тази воля, колкото и да възмущава хранениците на либералния глобализъм, е най-чистата форма на политическа отчетност и съблюдаване на демократичните принципи.

Републиката не е мъртва. Тя отвръща на удара. С духа на Федералистките книжа. И с действията на един президент, който – без да е конституционалист – разбра по-добре от мнозина юристи, че властта, която не се упражнява пълноценно от своите легитимни титуляри, бива узурпирана от други фактори и подчинявана на извъниституционални сили.

Доналд Тръмп върна американската нация към основополагащия въпрос: чия е властта в републиката? И ако отговорът е, че тя принадлежи на народа – то тогава няма друга възможност, освен президентът да бъде реалният, действащ, безкомпромисен изпълнител на този народен мандат. Именно така републиката отвръща на удара – не като се подчинява на системата, а като я укротява, възпитава и подчинява отново на народа.