Държавата 41

Здравейте поданици на държавата 41.

Знаете вече. Вчера тотото изтегли числото 41 в тираж 5 от 35. Въпреки скандалната ситуация, водещите си издрънкаха глупостите по сценарий. Герои! Никой не посмя да каже каквото и да е. Поне една тиха въздишка да отпусне. Смях нещо… Едно тихичко „баси“ щеше да свърши работа. Но не би! Сигурно го наричате професионализъм, но приемам и други определения.

Това с 41-то нямаше да е толкова ужасно, ако не приличаше на едно друго тото, което играем от десетилетия. През четири години го играем, а понякога и по-често. Печалбите са за много повече пари. Предварително се знае кой ще захлеби и тези, които пускат фишовете никога не печелят. Въобще, едно устойчиво 41 положение.

Цялата мисирска, социологическа и друга гад от десетилетие ни блъска по главите, че усещанията ни са неправилни. А водещите пак съобщават резултата с удивителен патос и вяра.

Така се научихме устойчиво да живеем с усещането на несправедливост. Че всичко е наред, но ние заради изкривените си зъркели виждаме нещата криво. Лоши хора сме. И затова сме бедни. И тъпи. И болни. И така.

Живеем в някаква демокрация, в която демосът не сме ние, а разни полуанонимници, надничащи зад бронираните тъмни стъкла на лимузините си. Всъщност в държавата 41 демосът може да се обяви поѝменно, но не е законно. Защото държавата 41 си има и ДАНС, който също е 41. Прокуратура и съд съответно 41 и… 41.

Затова потискайте си усещанията, и ако някое случайно изпуснато 41 пресече пътя ви се правете, че не го виждате. Чакайте до следващия тираж, в който дали ще гласувате или ще пускате фиш няма да е от особено значение. Защото… Знаем… В държавата 41 печели винаги 41.

Мисля си за тези клети оптимисти, които са дали някакви левчета за да си опитат късмета. Ами честито! Опитахте си го! Една такава глупост е някак преодолима. Пиеш една ракия и ти минава. Но представете си за какво количество ракия говорим, когато сумираме всички избори през последните години. По няколко тона първак на човек се падат, а това не е човешко.