Турция и Израел: Ще се стигне ли до пряка конфронтация?

Войната на думи между Израел и Турция ескалира. Според наблюдатели неотдавнашните израелски бомбардировки в Сирия са били замислени като послание към Турция. Ще се стигне ли до пряка конфронтация?

От няколко дни вече двете страни си разменят обиди и закани: „Турция се опитва да създаде неоосманска държава в Сирия и ако премине червената линия, Израел ще действа“, предупредиха висши израелски служители. „С продължаващите въздушни атаки срещу Газа, Ливан и Сирия, фундаменталисткото и расистко правителство на Израел се е превърнало в „най-голямата заплаха за сигурността на нашия регион“, отвърнаха от турска страна.

Израел твърди, че няма друг избор

Последните недипломатични коментари дойдоха в резултат на последните израелски бомбардировки в Сирия през миналата седмица. Откакто авторитарният режим на диктатора Башар Асад беше свален през декември 2024 г., Израел нанесе множество удари по цели в Сирия. Новите сирийски власти - заети с опитите си да обединят страната след 14 години на гражданска война - твърдят, че не искат никакъв конфликт с Израел. Израел обаче настоява, че е принуден да бомбардира Сирия, за да гарантира, че новото правителство няма да използва оръжията на стария режим срещу него. Но въздушните удари от миналата седмица бяха по-различни: те представляваха послание към Турция, заяви израелски служител пред местни медии.

От няколко месеца Турция преговаря за сключване на отбранителен пакт с новото сирийско правителство. Това би включвало обучение на сирийски войски и използване на сирийски военновъздушни бази, включително и на тези, които бяха ударени от Израел. Турция смята, че това ще ѝ позволи да запълни вакуума, оставен от Иран и Русия - бившите военни поддръжници на сваления режим на Асад, за да помогне за стабилизирането на Сирия и да продължи операциите срещу екстремистката организация „Ислямска държава“.

Израел се опасява от „Сунитски полумесец“

Израел вижда нещата по различен начин. „Намерението на Турция да използва системи за противовъздушна отбрана и радари на централните сирийски летища представлява пряка заплаха за свободата на действие на Израел в Сирия“, пише израелският репортер по въпросите на отбраната Рон Бен-Йишай в статия за Ynet News. Ако Турция се намира в Сирия, Израел няма да може свободно да използва сирийското въздушно пространство, за да се придвижва към Иран, например, твърди Бен-Ишай. При режима на Асад използването на сирийското въздушно пространство беше по-ограничено.

„Трябва да обърнем внимание на засилващото се присъствие на Турция в Сирия – без това да означава, че трябва да започваме конфликт с Анкара“, подчерта и израелският съветник по сигурността Яков Нагел. Израел очевидно се опасява от това да не би Турция, Сирия и Египет да се съюзят срещу него в тъй наречения „сунитски полумесец“ – на мястото на междувременно отслабения „шиитски полумесец“, воден от Иран. Според експерти обаче идеята за „сунитски полумесец“ е малко вероятна, защото нито една от тези държави всъщност не иска да се бие с Израел.

Два дни след израелските въздушни удари по Сирия външният министър на Турция Хакан Фидан заяви пред агенция Ройтерс, че страната му не желае конфронтация с Израел. „Сирия не принадлежи на Турция, нито пък на Израел. За своята сигурност решават самите сирийци. Ако те искат да си партнират с определени държави или международни общности, те са добре дошли", посочи първият турски дипломат.

Дългосрочни връзки

В момента турско-израелските отношения се намират в най-ниската си точка от десетилетия насам, посочват в тази връзка наблюдатели. Юсуф Кан, бивш анализатор от вашингтонския Център „Уилсън“, който междувременно бе закрит от администрацията на Тръмп, смята, че сме свидетели на „вероятно най-дълбокия разрив от години насам“: "Дълго време Турция и Израел имаха споразумение – дори и когато са имали политически противоречия, търговията помежду им не е спирала. Но този буфер сега ерозира – тази прокси война е съвсем реална заплаха, което преди не беше така", добавя анализаторът.

През 1949 г. Турция стана една от първите държави с мюсюлманско мнозинство, която установи дипломатически отношения с Израел. Двете страни поддържат разузнавателни, търговски и военни контакти, които се запазиха въпреки подстрекателската реторика на президента Реджеп Тайип Ердоган и на премиера Бенямин Нетаняху.

Като бомбардира сирийската инфраструктура, прехвърля войски на сирийска територия и се намесва във вътрешната политика на страната, Израел принуждава слабото сирийско правителство да се обърне за помощ към Турция, твърдят наблюдатели.

Какво се случва в действителност?

„Продължаващата израелска агресия, опитите за „демилитаризиране“ на Южна Сирия и намесата в сирийската политика увеличават вероятността (новото сирийско правителство – б. ред.) да задълбочи сътрудничеството в областта на отбраната с Турция, за да възпре по-нататъшната израелска експанзия“, смятат в брюкселския мозъчен тръст „Международна кризисна група“.

„И двете страни виждат вината в другата страна“, казва Юсуф Кан пред ДВ. Несъмнено въздушните удари на Израел и политиката в Газа подхранват гнева и нестабилността. Но засилената активност на Турция в региона и подкрепата ѝ за ислямистките фракции също допринасят за хаоса - особено в Сирия, смята той. „Това е самоподсилващо се съперничество, като действията на всяка от страните оправдават страховете на другата."

Въпреки това е малко вероятна пряка конфронтация между Израел и Турция. „Зад кулисите и двете страни изглежда разбират, че пряк военен сблъсък би бил катастрофален, особено след като вземем предвид това, че Турция е членка на НАТО, а Израел е ключов съюзник на САЩ“, посочва Кан. Макар рискът от ескалация да е реален, двете страни явно се опитват да балансират по някакъв начин, добавя той.