Изборите - на 7 септември?

Мнението е публикувано в "24 часа"

Кога ще бъдат изборите? Забравете кое е най-подходящо за държавата. Важното е къде се пресичат личните интереси на основните играчи. Според мен това е датата 7 септември. Резервни варианти - 14 и 21 септември.

Основните играчи вече са Станишев и Плевнелиев, който решава колко ще трае мандатът на служебното правителство. Станишев иска да е кратък, но Плевнелиев ще отлага. Борисов и Местан също могат да отложат датата общо с 2 седмици.

За да разберем логиката на играта, първо да видим защо Станишев така внезапно се разбърза. В понеделник обясних, че за него месец ноември е сакрален - тогава се излъчва еврокомисар.* Това автоматически

задрасква от календара октомври, ноември и декември

Защото два месеца преди изборите и вероятно десетина - двайсет дни след изборите България ще се управлява от служебен премиер, назначен от Плевнелиев. Тогава шансовете за еврокомисарство са нула.

Но при евентуален следизборен коалиционен кабинет шансовете са поне 50 на сто. Ако се проектира резултатът от евроизборите, то една коалиция от БСП, ДПС и ББЦ е напълно възможна. Както и коалиция от ГЕРБ и БСП. Най-малко вероятно е управление на ГЕРБ и РБ. Поне засега така стоят нещата.

Остава кратък прозорец - септември. Но за Станишев и това е късно. Защото той е едновременно и български депутат, и евродепутат. Не може дълго да седи и на двата стола. Рискува се скандал в Европарламента и в ПЕС. Може и да се стигне до Конституционния съд. Но ако парламентът се разпусне незабавно - тогава двусмислието отпада и Станишев спокойно ще запази евродепутатството до изборите, когато и да са те. И то без да се отказва от лидерското място в 2 листи на БСП. С един куршум - три заека!

От своя страна, ГЕРБ и Плевнелиев имат нужда от цели два месеца служебното правителство, за да разположат верни кадри в полицията по места. Защото,

който държи полицията, той решава кой може да купува гласове,

без да си докара неприятности. А само това преразпределя 3-4 на сто от резултата.

Според мен нито ГЕРБ, нито ДПС имат интерес от избори през август или юли. Тогава активността ще е ниска, гражданите са в отпуск, а селяните - на полето. За ДПС 27 юли е още по-неподходяща дата, защото точно тогава електоратът му нощува на нивата. Краят на юли е също така отпускарски, както и краят на август. Но има известна социална разлика - през август обикновено почива началството. Елитът ще трябва да се лиши от един “Евксиноград” .

Затова и Борисов, и Местан имат интерес да мотаят проучвателните си мандати по 7 дни, а Плевнелиев - да проточи процедурите колкото може. Това ще им даде общо около 20 дни. БСП в крайна сметка ще отстъпи, защото е на зор - Станишев трябва бързо да се отърве от едното депутатство и да не допуска парламентът да излезе в отпуск, преди да се разпусне. Пресечната точка за разпускане на парламента е някъде в началото или средата на юли.

Вярно, един професор политолог веднага ще каже, че сметките ми са твърде лични и лековати. Къде остават геополитиката, националните интереси, партийните стратегии? Отговарям - човек никога не може да подцени интелекта на партийните елити. Там вътре геополитиката обслужва личната кариера, а не обратното. Защото

БСП очевидно е патримониална партия

Това ще рече, че в нея постовете са наследствен семеен капитал. Ако родът ти е свързан с ЦК на БКП, ако си почивал като дете я в “Евксиноград”, я във Велинград, това ти осигурява партийна рента под формата на пост. Затова БСП е партията с най-слаба социална мобилност. Чака се като на светофар. За да мръднеш напред, първо трябва да мръдне първият.

Представете си как тези лидери още от деца са играли заедно на индианци, а като пубери са се натискали в евксиноградските сенки. Много ясно, че като зрели политици те се обособяват в херметичен кадрови резерв.

Това обяснява и възхода на ГЕРБ - той е нов социален ансансьор, където могат да се качат низовите бивши активисти на БКП, комсомола и милицията. ГЕРБ засмуква бившата социална база на БСП, защото тя също иска да се храни и да напредва. Същото важи и за ДПС - всеки ще признае, че движението дава добри възможности за кариера на всякакви хора и е сериозен търговски партньор за всякакви вероизповедания.

А какво да кажем за ББЦ? Там стана като в супермаркета, когато отворят още една каса - всички хукват да прескочат опашката! България има нужда от нови и нови каси, нови социални ансансьори, защото всеки иска да се пререди в този живот.

Тази патримониалност в БСП подчинява кариерата на всички на кариерата на един. И както във феодалните общества царете разполагат с по 10, 20, 200 наложници, така в патримониалната партия лидерът може да държи опциите за 3, 4, 5, 10 поста едновременно и безкрайно. Чисто психологически следващите в йерархията също щипят тези наложници и заемат тези постове, но чрез своя лидер.

Като наближат изборите, ще видим, че Станишев ще води 2 листи. По принцип ще се откаже от единия мандат. Но ако задържи евродепутатството, ще се откаже и от двата. Или може да се откаже от евродепутатството и да запази единия български мандат? И това е вариант, ако реши все пак да си остане вожд на БСП и на ПЕС. Или ако стане комисар, ще се откаже и от трите мандата плюс ПЕС? Всички козове си остават в ръцете му, плюс още някои, за които е рано да се каже.

Затова аз му свалям шапка - експресните избори са точният ход в точното време. С един удар на меча се разсича целият гордиев възел. И всичките знайни и незнайни кариерни опции остават открити още поне 3 месеца.

Вярно, лятната почивка отива на кино. Друг един гений на оцеляването, наварският крал АнриІІІ, казал на 25 юли: “Париж си струва една литургия”. И от хугенот станал католик, получил френската корона и ново име - Анри ІV. Велика личност!

Подобно на наварския крал, сега Станишев казва: “Брюксел си струва един Евксиноград”. Дребна, но прежалима жертва от страна на левия електорат, който всяко лято почива на “Евксиноград” чрез своя лидер...