Цветан Василев: Още през 2014 г. говорех за диктатура на прокуратурата

Във втората част на разговора, озаглавен „Митове и легенди за КТБ“, Цветан Василев прави редица шокиращи разкрития — защо Плевнелиев е предпочел Пеевски пред него и е подкрепил удара срещу КТБ, как БНБ е скрила информация, че в края на юни 2014 г. четиринадесет български банки спират плащанията, как е имал издадена заповед за арест заради „убийците на Пеевски“, въпреки че Цацаров впоследствие признава, че е направил грешка, как Бисер Лазов най-вероятно е имал контакти с Икономедия преди юни 2014 г. и др.

Тайните срещи на Плевнелиев с Цацаров и Искров?

През лятото и есента на 2014 г. Валери Симеонов и Бойко Ноев говорят за различни тайни срещи, на които е решена съдбата на КТБ преди началото на видимата част на атаката с „убийците“ на Пеевски на 13 юни 2014 г. Споменават се различни конфигурации: Доган–Искров, от една страна, и Цацаров–Плевнелиев–Искров, от друга.

Цветан Василев и преди е обяснявал, че фиксацията на Росен Плевнелиев върху него датира отдавна, но обръща внимание на нов ракурс. Пеевски му е споделял, че Плевнелиев, смятайки, че Василев е подкрепян от ДПС, е правил опити да убеди ДПС да не го подкрепят повече. Освен това, пак според Пеевски, Плевнелиев бил казвал, че няма „нищо против Пеевски“, но Василев бил „злият гений в държавата“.

„Очевидно г-н Плевнелиев е предпочитал г-н Пеевски пред мен. Резултатите от това предпочитание могат да бъдат видени днес“, изтъква Василев.

Банкерът подчерта, че няма съмнение, че Росен Плевнелиев е бил запознат със сценария за унищожение на КТБ, макар и не в детайли, защото организаторите на удара е трябвало да търсят по-широк фронт, имайки предвид, че КТБ е била системна банка, както и факта, че правителството на Орешарски е трябвало да падне всеки момент. Като част от подготовката на атаката срещу КТБ, Василев подозира, че е бил представен в „злокобна светлина“ и пред други фактори като американското посолство в България.

Василев определя ролята на Плевнелиев в атаката срещу КТБ като „немалка“ и смята, че стенограмите на срещите относно КТБ в президентството са показателни за това. Бел. ред. Росен Плевнелиев отказа да направи стенограмите публични въпреки множеството запитвания. На тях присъстват Цацаров, Искров и др.

Банкерът има съмнения, че Плевнелиев и Прокопиев са били допълнително мотивирани да подкрепят атаката срещу КТБ от лятото на 2014 г. заради досъдебни производства, свързани с техни офшорни компании, за които се твърди, че са участвали в източване и пране на пари от Доверие и Каолин. Василев предполага, че тези разследвания са били временно заметени, но не и изчистени, тъй като виждаме, че сега започва отново да се говори за тях.

„Г-н Плевнелиев и г-н Прокопиев са си направили грешната сметка, че ако през 2014 г. са подкрепили центъра около Пеевски за атаката срещу банката, са си решили проблемите с прокуратурата“, подозира банкерът.

Разпалването на паниката сред вложителите на КТБ — защо се намесва и БНР?

Видимата част на атаката срещу КТБ през юни 2014 г. има два пика. Сценарият „убийците на Пеевски“ влиза в употреба на 13 юни 2014 г. (петък), когато се разпространява „новината“, че Цветан Василев е разследван за убийство и спецчасти нахлуват в офиси на фирми, свързани с него. Новината тръгва от ПИК, раздухва се от медиите на Делян Пеевски, но се представя и безкритично както от медиите на Икономедия, така и от национални медии като БНР, които излизат с гръмки заглавия. Тогава започват масовите тегления.

В понеделник, 16-ти юни 2014 г., БНБ изпраща специален представител в КТБ, за да следи ситуацията с тегленията. Те стихват на 17-ти юни. Тогава се активира втора част от сценария за предизвикване на паника — несвързани с Пеевски медии получават писмо от „анонимен служител“ на БНБ, който твърди, че е силно притеснен какво се случва в БНБ и прави внушения за нередности там. Писмото е написано неграмотно и в класически милиционерски стил. Българското национално радио (БНР) първо захапва въдицата на 18-ти юни като представя в детайли тази анонимка и я публикува в цялост, намесвайки и името на КТБ. Тогава започва нова, фатална вълна на тегления, след която КТБ иска ликвидна помощ от БНБ. БНБ отказва.

Радосвета Василева е учудена защо БНР участва в разпалването на паниката сред вложителите. Изненадана е и от факта, че тези „материали“ са писани от сериозен журналист — Силвия Великова. Недоумява, също така, че БНР дори не отразява коментара на Сотир Цацаров, че е направил грешка и че няма план за убийство на Пеевски. Защо БНР е въвлечено в скандала?

Цветан Василев коментира, че атаката срещу него и КТБ е била „много грижливо подготвена и обмислена“, защото са се притеснявали от евентуален неин неуспех. Затова са привлекли много хора на тяхна страна — медиите на г-н Прокопиев, медии, в които Делян Пеевски е имал влияние през различни лица като БТВ (през Красимир Гергов), Нова ТВ (през Силва Зурлева и Дидие Щосел), БНТ (през Вяра Анкова), БНР и т.н.

Цветан Василев смята, че Делян Пеевски е имал пряк контрол върху Радослав Янкулов, генералния директор на БНР по това време. В този план, г-жа Великова, изглежда, просто е обслужила политиката на БНР по това време. „Било е от национален интерес да бъде фалирана КТБ или, най-малкото, да бъда аз унищожен“, иронизира банкерът.

Холивудски сценарий

Според Василев, този сценарий е „холивудски“ и основната му цел е била да го елиминира, включително и физически. Банкерът сподели и неизвестен факт — имал е издадена заповед за арест заради „убийците на Пеевски“, въпреки че Цацаров признава, че прокуратурата е направила грешка малко по-късно. Освен това, бригади на Митко Каратиста са ходили с негови снимки и със снимки на съпругата му по адреси, свързани с него в София, за да го „издирват“.

Василев подчертава, че никой от организаторите не си е мислил какви може да са последствията от тези сценарии. Паниката започва от КТБ, но бързо обхваща и други банки. Банкерът споделя и факт, умишлено прикрит от БНБ — на 27 юни 2014 г. спират да плащат 14 български банки.

„Смело твърдя, че главно действащо лице в този сценарий е Делян Пеевски, но с активното съучастие най-вече на прокуратурата и на ДАНС. Беше поставена под заплаха националната сигурност и банковата система на България“, подчертава Цветан Василев.

„Анализите“ на Капитал от 13 юни 2014 г.

На 13 юни 2014 г., в края на деня, Капитал публикуват статия, която според Радосвета Василева е любопитна по много причини — заради клеветнически твърдения и заради взаимоизключващи се тези (в един и същ параграф КТБ е наречена пирамида, но се твърди, че има активи за 10 милиарда лева). Силно впечатление ѝ е направило изречение, в което се твърди, че очевидци са споделили с Капитал за публичен спор между Василев и Пеевски, на който са се коментирали индиректните задължения на Пеевски. Имало ли е публичен спор и кои са тези очевидци-източници на Капитал, които са им дали вътрешна информация преди 13 юни 2014 г.?

Цветан Василев споделя, че когато го е интервюирала Зорница Маркова през 2016 г. (бел. ред. дългогодишен журналист на Икономедия, част от проекта КТБ Files), му е показала, че разполага със справки, които Бисер Лазов е изготвил за него и за Пеевски. В този план, по пътя на логиката, „очевидците“ на Капитал могат да бъдат само двама — Бисер Лазов и/или Делян Пеевски. До Василев е стигнала информация, че Бисер Лазов е поддържал контакт с Капитал дълго време преди юни 2014 г.

Конкретно за анализа на Капитал от 13-ти юни 2014 г., Василев коментира, че подозира някаква връзка с организаторите на атаката, защото му е трудно да си обясни такъв материал по друг начин. Освен това, е забелязал, че за първи път издание на Икономедия си позволява да нарече КТБ пирамида. „Изведнъж влязоха в риториката на Пеевските парцали“, възмущава се Василев. Впоследствие, след като са разбрали липсата на логика да наричат КТБ пирамида заради активите ѝ, са почнали да говорят, че КТБ „непозволено“ била функционирала като инвестиционен фонд, въпреки че българското законодателство не прави разлика между търговски и инвестиционни банки и мениджмънта на всяка банка избира каква стратегия да прилага.

Василев подсети и за други примери за нездрав интерес от хора от групата на г-н Прокопиев. Например, през 2010 г. журналисти от Икономедия си били купили по една акция от КТБ, за да присъстват на Общото събрание на акционерите. Задавали са странни въпроси, които не са обичайни за Общо събрание — защо SGRF е инвестирал в КТБ, защо КТБ ще раздава дивиденти и др. Бел. ред. Основните провокации на Икономедия срещу КТБ са коментирани в първата част на разговора между Цветан Василев и Радосвета Василева.

Протестна мрежа

На 11 юни 2014 г. водещи лица на Протестна мрежа присъстват на Общо събрание на акционерите на КТБ, тъй като са си купили по една акция. Цял ден подгряват в социалните мрежи, че ще присъстват на това събрание. Разбира се, Икономедия ги отразява. В този план, интересен е и коментар на Николай Стайков (също от Протестна мрежа) във Фейсбук, постван на 21 юни 2014 г., след като КТБ е поставена под особен надзор. В него той игнорира масовата паника и тегления от КТБ – за 5 дни са изтеглени около 20% от активите на КТБ – и прави внушения, че в КТБ е имало проблем преди това, който е проспан от прокуратура, ДАНС и т.н. Освен това, благодари на видни представители на Протестна мрежа, че толкова много са работили да се изобличи КТБ.

„Че Протестна мрежа са в ролята на прелъстени и изоставени, нямам никакво съмнение. Бяха много горди, когато внесоха сигнала в прокуратурата. Нямам съмнение, че този сигнал е бил стимулиран по някакъв начин, за да може да бъде използван като основание на досъдебно производство и обединяването му с абсолютно криминалния сигнал на така наречения анонимен свидетел“, коментира Цветан Василев. „На практика, чрез техния сигнал, който е основно срещу Пеевски и Бареков, те спомогнаха за унищожаването на банката и влязоха в мръсните игри на прокуратурата“, добави той.

Банкерът е убеден, че кадрите на Протестна мрежа са били използвани. Разбира се, някои още се гордеят, че са свършили „много важна работа“, а други са разочаровани и са се разграничили. Интересно е да се види и кариерното развитие на някои от тях като Кристиян Коев (говорител на ДПС), сестрата на Теодор Михайлов (член на СЕМ), Ивет Добромирова и др.

Относно коментара на Николай Стайков от 21 юни 2014 г., Цветан Василев смята, че постът показва престъпни намерения: „С този пост, на практика, той е показал, че има организирана атака срещу КТБ. Ето, ние работихме – така работихме, че най-сетне и вие се убедихте и затворихте банката“. Освен това, банкерът добави: „Пълен абсурд е, че работа на прокуратурата и на ДАНС е да се месят в кредитната политика на банка. Инкриминирането на кредитирането беше впоследствие измислено от прокуратурата, за да могат да си оправдаят по някакъв начин действията и да оправдаят последвалите кражби на активи на КТБ след затварянето й“, обърна внимание банкерът.

„Контролът върху кредитната дейност е изцяло в правомощията на БНБ. Познати са много случаи по света, когато банки нарушават определени правила. И при нас може да е имало нарушения. Но по принцип, това се решава чрез глоби и административни санкции, срокове за оправяне на определени отношения и пр.“, подчерта Василев.

Цветан Василев не смята, че Николай Стайков има и необходимите компетенции, за да вникне в проблема, тъй като се е срещал с него в Белград и не е останал с впечатление, че познава нито дейността на КТБ, нито банковото законодателство в България.

„Смятам, че инвестициите на банката чрез SPV само са допринасяли за повишаване на стойността на нейните активи, тоест и за защитата на депозитите на клиентите й“, обясни Василев като подчерта, че по този начин КТБ е имала контрол върху мениджмънта на тези компании-кредитополучатели, което е било гаранция, че кредитите ще бъдат върнати. Бел. ред. Преди затварянето на КТБ, КТБ има контрол над SPV. След това, с помощта на квесторите и на синдиците, контролът преминава в други ръце и се отклоняват активи в посока кръга Пеевски-Борисов и Бисер Лазов.

Конкретно за твърденията на Николай Стайков, че без методиката на Плевнелиев-Райков за така наречените от Икономедия държавни пари, щетите щели да бъдат по-големи, Василев напомни, че парите на дружества с държавно участие не са били повече от 5% от активите на КТБ. Бел. ред. Василев коментира манипулациите по повод на дружествата с държавно участие и нелепостта на методиката на Плевнелиев-Райков в първата част на разговора си с Радосвета Василева.

„Разследването“ на Антикорупционния фонд (АКФ) относно КТБ

Радосвета Василева се интересува защо след като, видимо, Икономедия са имали информация за непреките задължения на Пеевски преди 13 юни 2014 г. и след като Цветан Василев самият говори за тези задължения в интервюто си за Светослав Иванов по време на масовата паника през юни 2014 г., Николай Стайков (бивш журналист на Икономедия) проявява интерес към тези задължения чак през 2019 г. като част от екипа на АКФ, и тези факти се представят като голямо разкритие.

„Не знам каква е причината за изведнъж възникналия интерес на Антикорупционния фонд и в частност на Николай Стайков към ангажиментите на Пеевски. Аз не съм крил тези задължения“, коментира Василев, подчертавайки, че свеждането на проблемите на КТБ до битка между него и Пеевски, както е удобно на някои кръгове, е несериозно. „Двама олигарси, видите ли, се скарали и фалирала банката. Чакайте, ако не се беше намесила прокуратурата, кога щеше да фалира КТБ? А смятате ли, че ако не бяха фалирали банката, г-н Пеевски щеше да успее да избяга от своите ангажименти, както сега те му бяха опростени? Никога!“, попита риторично Василев.

Банкерът сподели, че аплодира интереса на АКФ към казуса КТБ, но му се струва, че е закъснял. „Много по-важно освен ангажиментите на Пеевски е да потърсят какво се е случило с активите на КТБ [след затварянето й], защото не може с лека ръка да омаловажаваш една Виваком, която в момента се продава за 1 милиард и 300 милиона евро, и да говориш, че в КТБ не е имало активи. Не можеш да говориш как Гриша Ганчев бил собственик на ЦСКА, предлагал Петрол на Георги Самуилов, след като Ганчев не е платил една стотинка за Петрол на КТБ. Не можеш да говориш за Авионамс, който бил купен от държавата за 14 милиона евро, а в същото време Авионамс разполагаше с активи за над 30 милиона евро и имаше договор за ремонт на натовски МИ-17 за 180 милиона долара. Не може да бъдеш ням свидетел как Пеевски се опитва да открадне Дунарит с помощта на държавата“, възмущава се банкерът.

„Не може в тези спорове да слагат и мен. Аз нямам сега спор с Пеевски. В момента Пеевски с помощта на държавата ограбва вложителите на КТБ и, разбира се, и акционерите. Това по никакъв начин не се анализира от така наречените обективни медии. И аз знам защо. Ако признаят реалната стойност на активите, които КТБ практически е контролирала, те ще признаят несъстоятелността на техните тези, че КТБ е била пирамида“, обърна внимание банкерът.

„През призмата на КТБ ние виждаме пълния разпад на държавата. Сега много хора започнаха открито да говорят за диктатура на прокуратурата. Само че това аз го казах още през лятото на 2014 г.“, заключи Василев.