Какво и кой стои зад нелегалните фабрики за цигари?

Разследване на Иво Никодимов за БНТ

Маршрутът на кораба отговаря изцяло на рисковия профил за нелегален трафик. Тръгва от Бразилия - най-големият тютюнопроизводител в света и пътува към Северна Африка. Затова привлича вниманието на италианските спецслужби.

Проследяват го от Сао Луис, Стига до Тунис, но не акостира в пристанището. Изчаква три дена на рейд - което затвърждава подозренията на разследващите от "Гуардия финанс", че обявената дестинация до пристанище Джерба е само за прикритие. Движението на кораба след това докрай следва контрабандния трафик. Минава през Босфора, подминава пристанищата Бургас и Варна и се закотвя в Констанца. От там поемат вече румънските служби. В Констанца по същото време акостира още един кораб от Индонезия.

По документи кара дрехи. Но внедрените агенти под прикритие сред докерите установяват, че и двата кораба разтоварват тютюн, който с два тира тръгва към страната ни. На връщане от България, румънските полицаи задържат камионите, които вече са пълни с цигари, молдовска марка и уж произведени там. Тогава вече подават към българските служби данните от тайно монтираните джипиес тракери.

"Всъщност горе-долу доста точно посочват къде трябва да се търси", каза Тихомир Безлов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.

Така ГДБОП стига до нелегалния цех за нарязване на тютюна до Костиево и фабриката в Цалапица. Никой наоколо не подозира, че старата мандра се е превърнала в модерна поточна линия за производство на цигари с голям капацитет. Но и фабриката е шумоизолирана, има независимо генераторно захранване, филтри, които пречистват праха и миризмите от производството. Зад високата ограда има помещения за спане, храна и забавления за работниците, които могат да не излизат от там с месеци. Затова и никой не ги вижда. Иначе щяха да привлекат внимание. Защото всички работници са от Молдова.

"Не е ясно дали тази фабрика не е работила в Румъния и преместена в България. Или е била в България и е местена няколко пъти", каза Тихомир Безлов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.

За разлика от прецизната координация между италианските, румънските и българските служби, другата нелегална фабрика за цигари в село Желязно, е открита съвсем случайно. Нищо че е на 30 километра от Цалапица и двете полицейски акции ги делят 4 дена. Полицейският инспектор в района на Желязно забелязва подозрително движение край стара земеделска база и решава да провери какво се случва. Влиза и се натъква на поточна линия за производство на цигари.

И фабриката в Желязно по всичко личи е сериозна инвестиция. Модерна, нова и чиста. Готова да започне производство. С доставена суровина, но в очакване на работниците. Леглата им са до самата поточна линия. Подготвените кутии са на утвърдена световна марка, но от бленд, който през последните десет години не се продава у нас, но е търсен в Близкия Изток, Западна Европа и бивши Съветски републики.

Подобна фабрика беше разкрита и преди 2 години в Карнобат. Пак чужди работници и вносен тютюн. Защо тогава производството идва у нас.

"Ние имаме много хора с опит. Около 30 години са трупали опит и в легалния и в нелегалния сектор", каза Тихомир Безлов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.

Оказва се, че нашите технолози успяват прекрасно да смесят нискокачествен тютюн с друг, така че да се получат цигари с добър вкус. Подобрителите са дребнолистните тютюни, наричани още ориенталски, каквито се отглеждат и у нас. Пряка връзка с българския тютюн, обаче, няма. По-скоро експертите допускат, че необходимите количества идват нелегално от Албания и Македония.

"Смята се също, че идва през гръцки канали тютюн, който е за гръцки фабрики", каза Тихомир Безлов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.

Нелегалният внос на тютюн е по-трудно уловим, защото е маскиран зад легалния. През Констанца минава и официалният внос за цигарените фабрики за централна Европа. Проследяването на вноса от Бразилия е по-скоро изключение. Основната слабост на нелегалните схеми е проследяването на технолозите и работниците.

"Примера с карнобатската фабрика беше, че това са молдовски и украински работници, които съвместна операция на украинските и молдовските служби така успява да ги засече, че се движат към България", каза Тихомир Безлов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.

Освен това нелегалното производство търпи периодични затруднения при всяко залавяне на пратки с хартия, филтри, кутии и етикети за цигарите. Това а и проследяване на технолозите е причината и фабриките толкова често да мигрират от държава в държава.

"Имаше над 10 случая, когато са намерени по сигнали на българските служби фабрики на територията на целия ЕС. Тогава приблизителната щета беше към 700 милиона лева", каза Иван Гешев, главен прокурор.

Преди 10 години Европа спря субсидиите за производство на тютюн и това в крайна сметка даде резултат. От 42 хиляди през 2009 година, производителите на тютюн сега у нас са 3 200. Производството се сви драстично, но и много от специалистите в този бранш останаха без работа. Естествено е част да захранят сивия сектор.
Усилията на Европа да ограничи потреблението също парадоксално стимулира нелегалното производство. Увеличаването на акциза за тютюневи изделия направи този бизнес по-печеливш от търговията с наркотици.

"Колкото по-големи са акцизите и по-високи цените, толкова печалбата е по-голяма, защото се знае, че една кутия цигари като себестойност на производството струва 40-50-60 стотинки. При 6 лева да кажем цена, вие правите огромна печалба", каза Тихомир Безлов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.

В България акцизите за тютюневи изделия са най-ниски и това обяснява защо контрабандата ни заобикаля и изнася навън.

"България е с най-ниски нива на контрабанда в ЕС, говорим за около 3%. На фона на над 20% в държавите от Западна Европа", каза Цветан Филев, председател на Национална Асоциация на тютюнопроизводителите - 2010.

Освен че ни заобикаля, контрабандните производители използват изцяло вносен тютюн, въпреки доброто качество тук и неблагоприятния пазар.

"Тя, България, с това е уникална на фона на ЕС, че отглеждаме две дребнолистни сортове тютюн - Басми и Кабакулак и две едролистни сортови групи - Бърли и Вирджиния", каза Цветан Филев, председател на Национална Асоциация на тютюнопроизводителите - 2010.

"На времето стойността му беше като стойността на златото и носеше огромни приходи на държавата и играеше огромна роля за фиска на България. Носеше такива приходи, каквито и военната индустрия", каза проф. Христо Бозуков, Институт по тютюна и тютюневите изделия.

И преходната национална помощ за земеделци, които искат за спрат с отглеждането на тютюн, е най-малкият стимул за намаляване на производството. По-решаващия фактор е ограничаването на производството на цигари.

"Обемите прогресивно намаляваха, а големите фирми искат големи постоянни партиди, за да могат да си спазват блендовете, които произвеждат. Даже наскоро гръцки търговци ми казаха, че проявяват интерес към нашата сортова група Басми, по-скоро към сорта Крумовград, но за съжаление не могат да получат такива големи партиди", каза проф. Христо Бозуков, Институт по тютюна и тютюневите изделия.

Сега имаме две легални фабрики, които са малък купувач и договор с голяма мултинационална компания. Извън този пазар, нашите тютюнопроизводители не могат да се конкурират с евтиния внос на контрабандата. За разлика от Гърция, която е привлякла голям производител и така осигурява висока изкупна цена за своите производители.

"Хем тютюна го купуват на по-висока цена, хем парите, с които ги субсидира са повече", каза Мустафа Хюсеин, тютюнопроизводител.

"Има и такива случаи, знае се как идват гръцки търговци. Купуват по наши цени, по цените, които предлагат фирмите тук. - 7-8 лева? - Да. И се продават там вече на цената в евро, в Гърция, на тамошните търговци", каза проф. Христо Бозуков, Институт по тютюна и тютюневите изделия.

"Тютюнът в района е борба за оцеляване. Заради трудността за работа с тютюна пробвахме доста култури. Та значи домати съм засял, не стават", каза Мустафа Хюсеин.

"Преди години пак по същия начин с орехи пробвахме. Засяхме доста ниви с орехи по някаква програма. Орехите пак изсъхнаха", каза Кезим Мехмед, тютюнопроизводител.

Пробвали са и добив на пчелен мед. В този район това е другото злато, защото пчелите събират ценния манов нектар от горите.

Кезим Мехмед, тютюнопроизводител: Медът ни е много качествен, но в годината е един път. Във вътрешността взимат 4 реколти, ние една, а някой път и не можем.

Мустафа Хюсеин: Всяко семейство, дали е строител, дали е по гурбет, поне един от семейството е извън селото. Няма как да се доверяваш на тютюна, тъй като веднъж на годината си получаваш парите.

39 000 производители, които са се отказали от тютюна още две години, ще получават милионите по преходната програма. Друг е въпросът че програмата не е обвързана към друга земеделска продукция.

"Аз смятам, че ако тези милиони, които се раздават и на хора, които са приключили с тютюнопроизводството, бъдат пренасочени към действащите тютюнопроизводители, нещата драстично ще се променят. Може би ще има и желаещи да възродят тютюнопроизводството в България", каза проф. Христо Бозуков, Институт по тютюна и тютюневите изделия.

"Акцизът в крайна сметка от тютюневите изделия и от налози върху тях ги прибира ежегодно държавата", каза Цветан Филев, председател на Национална Асоциация на тютюнопроизводителите - 2010.

Това е един обем в порядъка на 9% от всички налози.

Приходите в хазната от акцизите, отново парадоксално движи много европейски страни като Гърция и Италия да произвеждат цигари, съответно да се развива и тютюнопроизводството. А в крайна сметка би трябвало да намалят потреблението. Но очевидно СТАВАТ ПРИЧИНА за контрабандата с крайно некачествен и вреден за здравето тютюн. Така че в тази война трябва да се отворят повече фронтове. Половинчатите мерки излизат по-скоро вредни.