„Златните“ пресъхнали язовири на България

Да поръчаш ремонти за половин милиард лева на фирма без конкурс. Законът у нас го позволява при бедствени и аварийни ситуации. Така е възложена една от най-мащабните поръчки с пари от бюджета ни в последните години – за укрепването на стотици язовири в страната.

Това става след Решение на министерския съвет от 2018 г. за спешен ремонт на общо 400 водоема. Списъкът е изготвен от Агенцията по метрологичен и технически надзор заради нездрави язовирни стени и заплахи от наводнения.

Възложител на поръчката става ДКК - Държавната консолидационна компания към Министерството на икономиката. Изпълнител е нейна подчинена фирма - "Монтажи" ЕАД, отново държавна.

Това става ясно от разследване на Марин Николов за бТВ.

Набелязани за ремонти са 208 от язовирите. За тях ДКК плаща на "Монтажи" половин милиард лева в аванс.

Оттам спешно прехвърлят работата към трима подизпълнители. Няма време за състезания между кандидати за най-изгодна оферта и цена. Целта е бързина.

Какво обаче се случва сега, 7 години след възлагането на така спешните ремонти?

Оказва се, че нито един от набелязаните стотици язовири не е приет като готов от инспекторите за строителен контрол. Според актуален отговор на ДКК броят им е 215. В 70 от язовирите работата по укрепването още не е започнала. В други 35 ремонтите още текат. Останалите 110 са физически завършени, но без акт 16.

Сред най-готовите е язовир "Пчела", известен и като "Калница", в община Елхово. Стената му е укрепена, каналът му също. Други язовири от групата на ремонтираните обаче изглеждат по-различно.

На стената на язовир „Ястребово“, област Стара Загора – един от многото язовири, за чието укрепване държавата отпусна половин милиард лева по спешност - поради опасност от наводнения. Поръчката беше възложена през 2018 година, стената бе укрепена едва три години по-късно. А през последните пет години в този "опасен" язовир вода няма.

Събирала се е по малко само при обилен дъжд, казват жители на близкото село Ястребово. Проектирането и работата по стената на язовира струва над 1 130 000 лв. от джоба ни, сочи справка с плащанията по поръчката на ДКК.

На сателитни снимки от приложението "Гугъл Ърт" виждаме как от 2017 г. водата тук бавно намалява, за да изчезне напълно през 2020 г.

„Обикновено обемът на малките язовири е от порядъка на десет до 100 хиляди кубически метра. Те са построени за нуждите на поливното земеделие, а сега поливните съоръжения след тези язовири почти изцяло са разрушени. Те не могат да изпълняват своето назначение. Тези, които са примерно отдалечени, разположени далеч от опасни инфраструктурни обекти или жилищни територии, те по принцип при този малък обем не могат да предизвикат катастрофална вълна, която да предизвика сериозни щети и човешки жертви. Така че не ми е ясно защо са избрани тези язовири, но може би има някакъв аргумент“, коментира Валентин Анастасов, хидроинженер.

Друг водоем, възложен за ремонт по същата мащабна поръчка – "Малък Манастир 2", община Елхово. Построената дига и отходни улеи тук ни струват 2 636 000 лв.

През последните години вместо вода, в този определен за опасен язовир се е появила гора.

Водоемът е отдалечен на километри от най-близкото село. Ремонтът стои така от 2021 г., когато инспектори на Дирекция национален строителен контрол са го спрели, заради констатации, че няма разрешение за строеж. Установили са също, че тук е извършен основен, а не авариен ремонт, както изисква поръчката.

А язовир „Челник“ – поне по документи, няма нито язовирна стена, нито каквито и да било строителни и ремонтни дейности. Вода също няма, но това не пречи тук да са потънали над 40 хиляди лева.

„Челник“, се води малък язовир. Той също е сух от години. След като го вкарва в списъка с опасни язовири и в поръчката за ремонтите, държавата плаща хиляди левове за изготвянето на технически проект за укрепването му. Същото се случва и с близкия язовир „Стара Река“, в който има вода. Там за проектиране са платени 38 000 лв.

През 2020 г. кметът на община Тунджа изпраща писмо, в което заявява, че двата водоема са общински и иска от ДКК да остави поддръжката им на общината. Компанията уважава искането и спира ремонтите. Така тук са похарчени близо 80 000 лв. държавни пари за проекти, без да има строежи. Отговорът на настоящия кмет на Тунджа.

Държавната консолидационна компания, независимо от общината и без да е съгласувано с нея, е поръчала проектиране на ремонтни дейности на двете язовирни съоръжения, за които тя ни информира през 2020 година и съответно ние отговаряме, че двете съоръжения са в изправност, прилагаме констативните протоколи. Нямаме интерес към тези проекти, които по същество са проекти от страна държавна институция върху общинска собственост“, казва Станчо Ставрев, кмет на Тунджа.

С писмо през 2023 от ДКК са поискали от кмета да възстанови парите от проектите. Кметът отказва с мотива, че общината не е искала тези проекти.

В язовир „Челник“ няма вода. Стара река си функционира отдаден е под наем и не застрашава по никакъв начин живота и здравето на нашите жители“, заяви Станчо Ставрев.

Подобна е и съдбата на този малък язовир – „Иваняне“ 2, собственост на Столична община. Тук са платени други 41 000 лв., без да последва ремонт. Още под управлението на Йорданка Фандъкова, от общината са заявили, че вече си имат анализ и технически паспорт за язовира и са спрели поръчката. Имат и свой проект за реконструкцията му, пишат от Столична община за bTV.

Съдбата на „Челник“, „Стара река“ и „Иваняне“ важи за общо 52 от язовирите по държавната поръчка. Всички те се оказват чужда собственост и работата по тях е стопирана от кметове и концесионери из цялата страна. За анализ, технически паспорти и проекти по тези водоеми държавата е платила общо 3 млн. 200 хиляди лева без ДДС, казват от Компанията възложител. Напразно ли са хвърлени тези пари?

Отговорът на ДКК:

„Вече има документация, която преди нейното създаване изобщо е липсвала. Нито в общините, нито в архивите е била налична такава документация. В тази връзка, не считаме, че няма резултат от платените средства.“

Възложителят ДКК и изпълнителят „Монтажи ЕАД“ отказват поканите ни за интервю по темата. Питаме ги и защо вече седма година нито един от така спешните ремонти без конкурс не е узаконен с документи. Отговарят ни писмено.

„Причината за забавянето във времето е, че от юли 2021 г. до април 2024 г., или почти 4 години, ръководствата на Министерството на икономиката и индустрията и ДКК като възложител не са предприели никакви действия по завършването и приемането на тези ремонтно-възстановителни дейности, действия за снабдяването на обектите със строителни книжа и действия по сключване на договори с независим строителен надзор за язовирите, за които няма избран такъв и без каквито договори няма как да бъде открита строителна площадка.“

От старта на спешните ремонти на язовири до момента са се сменили 9 правителства. Поръчката е възложена по време на кабинета „Борисов 3“, с министър на икономиката Емил Караниколов. През 2021 г. наследникът на поста Кирил Петков прави проверка за нередности и обвинява възложителя в непрозрачност и завишени цени. Инспектори от ДНСК виждат липса на разрешения за строеж при първите ремонти и отказват да ги приемат. Строителите твърдят, че са бързали в условия на спешност и искат да получат книжата в движение. Излиза доклад на Сметната палата с констатации, че поръчката е неизгодна и неефективна. Прокуратурата започва разследване и засекретява доклада. Потърсена за коментар като следващ министър на икономиката, Корнелия Нинова отрича да е бавила документи по ремонтите. По думите ѝ тогава повечето не били завършени. Приемникът ѝ на министерския стол Никола Стоянов също.

Следващият министър на икономиката Богдан Богданов от правителството „Денков- Габриел“ обяснява забавянето на язовирните ремонти така.

„Държавното предприятие, което трябва да стопанства язовирите, то не ги приема, защото има съществени недостатъци при изпълнението. И по-големият проблем е, че на въпроса, за да бъдат завършени всички язовири, какво е необходимо да се направи, това, което получих като обратна връзка, е, че трябва държавата да плати още 350 милиона, ако искаме тези язовири да бъдат завършени. Нямаше как ние да отпуснем сума. Първо ние нямахме никакви основания да сме сигурни, че тези ремонти трябва да бъдат възлагани изобщо“, каза Богдан Богданов.

Пак през управлението на Богданов прокуратурата е прекратила разследването си по случая с язовирите. Обвинителите не виждат престъпления в поръчката. Министърът обжалва пред съда, но и от там не виждат престъпление. Последният бивш министър на икономиката в тази сага - Петко Николов не бе открит за коментар. А от сегашното ръководство на министерството отклоняват поканата ни за интервю. На въпроса дали има нужда от още пари за укрепването по язовирите от подчинената им ДКК отговарят:

„Предвид значителното увеличение на цените на основните стоки в строителството през последните години предстои да се направи анализ за необходимостта от допълнителни средства.“

В това време други големи и значими язовири у нас още чакат своето укрепване и ремонт. Язовир „Огоста“ в област Монтана например не е попаднал в спешната обществена поръчка за над 200 водоема у нас. Въпреки че от 2018 година до днес Държавната агенция за метрологичен и технически надзор му дава висока степен на опасност от наводнения.