Какво се случва с Ливърпул?

Кризата за резултати при Ливърпул вълнува много хора, включително и множество футболни анализатори, които не са привърженици на мърсисайдския тим. След вчерашната победа на "червените" над Тотнъм с 3:1 е с минимум една идея по-трудно да се говори за проблеми, слабости и криза, но все пак един мач никога не е определящ критерий, в която и от посоките да се е развил.

След гръмовната победа на хората на Клоп срещу Кристъл Палас със 7:0 нещо се случи, настъпи някакъв необясним срив в самата игра на отбора и най-вече в резултатите му. Равенството 1:1 срещу УБА на Анфийлд бе началото. То се случи на 27 декември, а оттогава до днес, 29 януари 2021 г., Ливърпул постигна едва 2 победи (срещу децата на Астън Вила за ФА Къп и във Висшата лига срещу Тотнъм снощи) във всички турнири от изиграни 7 мача.

Една от първите възможни причини за спада при "мърсисайдци" е някакъв вид изчерпване на дадени футболисти, което води до определена цикличност в представянето им. А в края на краищата Салах, Фирмино и Мане е конфигурация от нападатели, които играят заедно за клуба вече четвърти сезон подред.

Друга хипотеза, която е още по-възможна и също касае Триото в нападение - Салах-Фирмино-Мане, е, че отборите във Висшата лига са изучили изключително добре индивидуалната им игра с топка, индивидуалната им игра без топка и колективната им игра без топка. Тоест, всеки отбор в Премиър лийг има много по-ясен план отпреди, да кажем 2 години, как да противодейства на нападателите на Ливърпул. И това определено е проблем за тима на Юрген Клоп. Когато скоро в игра се върне Диого Жота, той със сигурност ще внесе малко разнообразие, но няма да е достатъчен, за да може Ливърпул да се почувства прероден в атака. Необходимо е поне още едно ново офанзивно попълнение - нещо, което вероятно ще се случи през идното лято.

Факторът умора също не бива да се подценява. Висшата лига, както и повечето от останалите футболни първенства, на практика имаха изключително кратки почивка и предсезонна подготовка, последствията от което намират своето проявление в хода на сезона по един или друг начин. Особено тежко е за футболистите в първенствата като Висшата лига, където календарът, особено през зимата, е убийствено наситен. А сега е още по-тежко, тъй като е съобразен и с предстоящото европейско първенство през лятото.

Най-изтъкваният от специалистите проблем на Ливърпул е този с контузиите на важни играчи. Безспорно липсата на контузения Върджил ван Дайк се усеща особено много. Отсъствието му промени не малко неща в играта на "червените", като например това, че в момента се налага един от полузащитниците да се връща до линията на защитата, за да изнася топката. Фабиньо, а наскоро и капитанът на тима - Джордан Хендерсън, бяха преквалифицирани в централни защитници. На бековете - Андрю Робъртсън и Тренд Алекзандър-Арнолд, доста по-често им се налага да покриват дупки в половината, която защитават, отколкото през изминалите 2-3 сезона. Всички тези неща не се налагаха, когато внушителният холандец бе здрав и на разположение за Клоп. Той изнасяше топката на Ливърпул буквално до центъра на терена, покриваше зоните на излезлите напред бекове, разбира се и с помощта на другия титулярен защитник Джо Гомес, който за съжаление на феновете на Ливърпул също е контузен дългосрочно. А това, че полузащитниците на "мърсисайдци" са принудени да се връщат повече назад и често да са отдалечени от противниковото наказателно поле, неминуемо оказва негативно влияние върху представянето на отбора.

Дългото отсъствието на новото попълнение Диого Жота, което вече бе споменато, също се отрази негативно, защото той бе започнал да се превръща в много важен играч за атака на отбора.

Проблеми, касаещи изцяло игровите компоненти и игровата философия, също има. Тиаго, който подобно на Жота е ново попълнение и също доскоро беше контузен за сериозен период от време, все още среща трудности да се адаптира към играта на своя отбор и като цяло към стиловите порядки в английската Висша лига. Вчера срещу Тотнъм най-отчетливо се забеляза, че той много сериозно отстъпва физически на Танги Ндомбеле и Пиер Емил-Хойберг - полузащитниците на клуба от Северен Лондон. Така беше и при повечето от другите му сблъсъци с колеги от други отбори. Той, разбира се, компенсира липсата на физика с футболен интелект, включващ страхотен поглед над играта и тактическа грамотност. Но няма как да не се отбележи, че понякога с идея или две Тиаго забавя интензитета на ливърпулските атаки, тъй като има потребността добре да прецизира дългите си подавания. Може би бившият футболист на Барселона и Байерн Мюнхен би бил много по-ефективен в състава на мърсисайдци, ако те играят в схема 4-2-3-1, в която той е играчът зад футболиста в центъра на атаката, който при Ливърпул постоянно се сменя и сега, когато те играят в 4-3-3.

Един от най-сериозните проблеми в играта на Ливърпул е прекалено изнесената напред защита, която Клоп не коригира, въпреки отсъствието на Върджил ван Дайк. На практика именно този подход "изяде главата" на шампионите срещу Манчестър Юнайтед за ФА Къп, и то при по положение, че мениджърът на Ливърпул и целият останал цвят знае, че "червените дяволи" са най-опасни на контраатаки, в които често се използва пас зад линията на защитата. Впрочем, същото нещо се случи на ливърпулци и снощи, но за тяхно щастие голът на Хюн-Мин Сон бе отменен заради засада малко по-рано в атаката на Тотнъм.

Като се замисли човек, с това се сблъска през изминалата година и Хосеп Гуардуиола - отборът му играеше с доста изнесена напред защита и инкасираше много попадения в собствената врата. Противно на философията си, която е добре описана в автобиографичната му книга, Пеп се промени, принуден от обстоятелствата, които предлага Висшата лига на Англия. А те са, че тя е много силна и конкурентна. Той заздрави защитата, мина към малко по-консервативен и прагматичен стил на игра и в момента Манчестър Сити е с най-малко допуснати голове, като отборът е и в серия от 4 поредни сухи мрежи в първенството.

Юрген Клоп, подобно на Гуардиола, също е описал философията си в своята автобиография, като и двамата са големи поддръжници на изнесената напред защита и на постулата: "Не се отказвай от принципите си и това, в което вярваш". Е, както казахме, Пеп разбра, че не може да робува на догмата, ако иска успехи. А Клоп... Предстои да видим, но ако не вземе мерки по отношение на играта в защита на Ливърпул, независимо дали Върджил ван Дайк ще е в състава или не, "червените" ще имат проблеми и в Англия, и Европа, а това може доведе до преждевременен край на престоя на Клоп в града на Бийтълс.

Друг игрови проблем на Ливърпул е това, че нападателите на тима понякога се бавят да завършат атаката и това естествено води до много пропилени шансове за гол.

Позитивното от снощния мач с "шпорите" е, че Ливърпул изглеждаше по-уверен в себе си, разиграваше с много по-високо качество и интензитет, а в последна сметка не допусна и много шансове пред своята врата, за което трябва да бъдат поздравени всички, взели участие в двубоя, защото философията на Клоп е, че защитата не е дело само защитниците в състава.

Сега предстои да видим дали положителните сигнали в Ливърпул за излизане от кризата са нещо, което ще се утвърждава и занапред в хода на сезона, или е просто 90-минутен проблясък. Следващият мач, който е гостуване на Уест Хем, би могъл да загатне отговора.