Лъчо Танев обмисля да влезе в битката за президентския пост в БФС

Президентският пост в Българския футболен съюз отдавна е най-горещата тема в родния спорт, като през годините някои големи фигури не успяха да се преборят с Борислав Михайлов в надпреварата за тази позиция. Най-известният ни футболен мениджър - Лъчезар Танев, обаче обмисля сериозно да влезе в тази борба на следващия конгрес, когато и да бъде организиран той.

„Ами, ако трябва да съм откровен, замислял съм се. Доста хора ме подтикват. Не знам точния отговор. Сигурен съм за себе си, знам какво трябва да се направи. Това съм на 100% сигурен. Дали ще успея, ако съм на този пост, не мога да гарантирам и няма кой да гарантира. Но със сигурност съм наясно какви неща липсват и какво трябва да се направи. Също съм наясно, че почва да ми поомръзва, не да ми поомръзва, не е думата, но трябва да направя нещо може би по-съществено. Кое е по-същественото – аз разбирам от футбол и това, което ти казваш, или да съм президент на футболен клуб. Защото мисля, че и в двете позиции опитът ми и знанията ми позволяват да знам какво трябва да се направи. Друг е въпросът, че трябва да изляза от зоната на комфорт“, каза Танев пред радио „Фокус“ в отговор на въпроса - дали би се кандидатирал за президентския пост в родната федерация.

Той обаче подчерта, че към момента не живее в България и не е изцяло навътре в проблемите на родния спорт, макар да признава, че в началото на кариерата си е работил много по-лесно, защото е имало достатъчно талантливи атлети, готови за футбол на най-високо ниво. Сега в неговите очи липсват такива или поне не са толкова много, както по времето на Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров, които в различни етапи от своите кариери носеха гордо екипите на Манчестър Юнайтед, Атлетико Мадрид, Селтик, Тотнъм, Манчестър Сити, Астън Вила и куп други европейски грандове.

Лъчо Танев призна още, че е в добри отношения, както с лагера на Бербатов, така и с този на Борислав Михайлов. По тази причина винаги се опитва да бъде позитивен в критиките си към тях, без да влиза в крайности, за да не развали отношенията си с тях.