Франция пусна „изкуствено слънце“ на Земята за рекордните 22 минути

Учени от Франция надминаха с 25% последното постижение на китайските си колеги в областта на задържането на плазмата в термоядрен реактор тип токамак. Съоръжението WEST на института CEA е работило 22 минути, докато китайският токамак EAST е "горял" 17 минути и 46 секунди. Европейски изследователи демонстрираха възможността за постигане на стабилна термоядрена реакция, въпреки че техният експеримент имаше академичен характер.

Съоръжението WEST беше пуснато в експлоатация през 1988 година като реактор Tore Supra. От 2010 до 2013 година той претърпя значителна модернизация и след това получи ново име - WEST, където буквата W е химическото обозначение на волфрама, от който е направено вътрешното покритие на работната камера на реактора.

Тъй като реакторът беше модернизиран сравнително наскоро, той все още не е достигнал максималния си потенциал. Въпреки това, дори на този етап, експериментите, проведени върху него за задържане на високотемпературна плазма, са впечатляващи.

В последния експеримент реакторът WEST задържа плазма за 22 минути, счупвайки световен рекорд, държан преди това от китайски учени. Информацията обаче свършва дотук - френските изследователи не разкриват никакви допълнителни подробности от експеримента.

Струва си да се отбележи, че китайските учени също не разкриват цялата информация, която би позволила обективна оценка на техните постижения в областта на термоядреното задържане на плазмата. За да се поддържа термоядрена реакция в земни условия, температурата на йонната плазма в работната камера на реактора трябва да бъде не по-ниска от 100 милиона °C.

Досега китайските изследователи са успели само да нагреят електронна плазма до такава температура, което е не по-малко трудна задача. Френските учени, поставили новия рекорд, също не предоставиха данни за температурата в работната камера. Следователно остава само да изчакаме съответните публикации в научни списания.

Въпреки резервираността, практическата стойност на експеримента е очевидна: той е насочен към разработване на режими и материали, които биха могли да намерят приложение в международния термоядрен проект ITER. Следователно всеки принос към тази обща кауза е от голяма стойност.