Николай Стайков пред ФАКТИ: Гешев е едно от лицата на постоянната негативна селекция в българското правосъдие

„В момента, в който започнахме да се занимаваме сериозно с това разследване, основната жертва вече беше няколко месеца в затвора – в Централен софийски затвор, откъдето правихме първите интервюта по телефон. Той беше пуснат в деня, в който пуснахме тийзър на разследването – това беше една седмица след като финализирахме разследването и започнахме да искаме интервюта, тоест започна да се разчува, че се прави нещо. Категорично смятам, че нещата са свързани. Ако имате осем, девет или десет искания за промяна на мярката и изведнъж единайсетото се уважи, очевидно, че нещо е станало“.

Това каза разследващият журналист Николай Стайков от Антикорупционния фонд пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ. Темата на разговора беше последното изследване на фонда „Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“.

„Подозирам, че от Специализирания съд са осъзнали, че това е последното нещо, което им трябва, при положение, че върви сериозна дискусия – най-малкото казано, за бъдещето на специализираното правосъдие“, допълни Стайков.

„Това е реалността, която не виждаме - политиката, която стои зад фасадата на правосъдието и странните механизми, по които се получава това, което наричаме правосъдие, но много често е далече от него. Филмът е изключително интересен и го продължаваме“, каза още Стайков и обясни, че след излизането на първата част на разследването до него са стигнали обаждания от много хора, които разказват за многократно повтаряне на неправомерните действия на посредниците между съдебната власт и потърпевшите във филма.

Припомняме, че филмът на Антикорупционния фонд, чийто автор е Николай Стайков, разказва как във времето, което бизнесменът Веселин Денков прекарва в ареста, жената, с която съжителства – Ивайла Бакалова, бива консултирана, че Денчев би могъл да бъде освободен срещу големи суми пари. Споменава се сумата от 100 хиляди евро. Бакалова предоставя записи на разговори с различни хора. Във филма се поставят под съмнение и мотивите за обвинението срещу Денков.

„Няма тайна или конспирация в цялата работа. Ивайла Бакалова е една смела жена, тъй като това, което прави, изобщо не е лишено от риск. Още от самото начало тя беше взела решението от коя страна на закона ще бъде. Тя ни предостави записите с пълното съзнание, че от това би могло да има последствия, с цел осветяване на истината за начина, по който се случват нещата в съдебната система“, разказа Стайков.

На въпроса какви са обвиненията срещу Денков отвъд политическите обвинения, че посредничи между Васил Божков и протестиращите, Стайков отговори: „Обвиненията са в лихварство, което е малко странно поради две причини. Първо, той има официален бизнес, който е свързан с даване на заеми, но по официален път – с лицензирана финансова къща. Това е меко казано странно. Все едно да имате официална фирма, за да излъчвате нещо, но да излъчвате и нелегално. Второто нещо, което видях, когато отворих делото е, че свидетелските показания и свидетелите са изключително странни. В най-малко половината от разпитите разследващите са разпитвали за протестите от миналата година. Самото съдържание очевидно показва, че въпросите, които са задавани и връзките, които са търсени, винаги водят към протестите“.

„Като човек, наблюдавал доста протести от 2013 година и преди това, мога да кажа, че ролята на финансирането е изключително преувеличена. В същото време обаче има огромно институционално търсене – очевидно, за да се докладва нагоре за разкрити подобни схеми. Какво имам предвид – помните, че Прокуратурата разпространи СРС-та на разговори между Васил Божков и депутата Александър Паунов от Комунистическата партия в България. Ако слушате въпросния разговор, оттам излиза, че едва ли не десетки хиляди хора са организирани и като на Бузлуджа са напъпили жълтите павета. Абсолютно всеки, който е бил на протестите, може да си извади от архива личните впечатления и да види, че чисто визуално там много малко хора спадат към тази категория на организирания протест“, коментира журналистът.

„Това, което беше изнесено във връзка с разследванията на протестиращите - там е имало разработки по линия държавен преврат, масови безредици и престъпления срещу държавата. От друга страна, виждаме, че по линията на Веселин Денков е имало нещо друго. Може да е било същото и те да са били в едно. Гадаем, тъй като нямаме информация. При всички положения обаче виждаме целенасочено действие на службите за следене, проучване на причините и на активните организатори на протеста. Това е политическа задача“, каза още Стайков.

„Изкушението да имаш служби и да ги използваш явно е доста голямо“, допълни той. „Стана ясно, че по линия на Веселин Денков има най-малко една разработка. След това от нея имаме отделена една друга (…). Не знаем дали това е същата или не, по която са били слушани вече известните лидери на протеста или по някакъв начин свързани с организацията на протестите, които също са били слушани. Подозирам, че в най-скоро време - с оглед на промените в ДАНС, ще станат ясни, ако има и още. Няма как това нещо да остане скрито и покрито“, смята журналистът.

На въпроса какво цели разследването на АКФ, Стайков отговори: „Нашата цел като организация винаги е била да видим обществената полза в частния случай и тя е осветяването на корупционните практики, на конкретните механизми, по които се извършва съответното корупционно влияние в съда. За мен работата по този случай беше много улеснена, тъй като имаше човек, който направи контакт, имаше доверие към нашата организация и Ивайла Бакалова беше решила твърдо от коя страна на правосъдието е“.

„Изкарали сме единствено нещата, които носят публична информация и осветяват това, което според нас обществото би трябвало да знае за конкретните механизми, неформалната част какво се случва в кухнята на специализираното правосъдие. Това е изключително важно, защото има огромни очаквания към специализираното правосъдие. Помните с каква задача беше първоначално създадено, как постепенно бяха увеличавани правомощията му и изведнъж виждаме миналата година с „Осемте джуджета“, както каза един от основните герои, „с Любена Петрова“ – жената на Пепи Еврото, „в Специализирания съд влязохме като в църква – на широко отворени врати“. Много хора влизат там като у дома си и се чувстват като у дома си. След това, когато се наложи да се извадят записите, за да се докаже, че те са влизали или излизали и са носели това или не са носели онова, всъщност не могат да се открият видеозаписите“, каза още Стайков.

„Това, което изглежда рисково – участието в такива корупционни механизми, всъщност може, ако стига до верните хора, да се окаже, че е ниско рисково“, смята журналистът. „За да липсва разследване, Специализираната прокуратура и лично главният прокурор да носят такива имиджови поражения, трябва да има някаква много сериозна причина. Само гадаем каква е тя“, допълни той.

„Няма един единствен модел. Според мен моделите са шарени като живота. Тоест има както намеса отгоре по политически причини, така и чисто криминално влияние с желание да дадем решение на измислен проблем, което всъщност е една от най-добрите сделки, ако си в легитимния бизнес. В случая не говорим точно за това. Моделите са ясни, но животът е малко по-шарен, по-комплексен и обикновено те се застъпват, преплитат“, каза още Стайков. „В българското правосъдие – особено в Прокуратурата, според мен това, което се е случвало години, десетилетия наред, е една изключително сериозна постоянна негативна селекция. Нагоре са се издигали основно хора, които са заслужили не с това, което са разкрили или извършили, а обратното – с това кого са оправдали, чие дело са покрили в чекмеджето или в архива“, допълни журналистът.

„Въпросната негативна селекция си има конкретни лица. Никога не съм крил, че за мен Иван Гешев е едно от тези лица“, каза журналистът и даде пример с делото „КТБ“. „Оттам се очакваше да разберем защо политици са ходили на опашка пред кабинета на Цветан Василев, защо са влизали, защо понякога дори не са минавали през кабинета, а са отивали директно при касиера Бисер Лазов, защо е било това нещо, каква е била целта, имало ли е спонсориране на политически кампании и на политици, на депутати“, обясни Стайков.

„За мен Иван Гешев е номер 1 в списъка с хората, на които огромен брой от хора им дължат услуги лично“, категоричен беше той.

Разговорът премина към санкциите по закона „Магнитски“. „На практика това е политическо решение на американската администрация. Подобни преписки като „Магнитски“ могат да престоят години, десетилетия в едни чекмеджета на комисии в Сената и Конгреса на САЩ. Това е изцяло политическо решение на американската администрация. То започна още преди да се смени администрация с едно решение за съдия Миталов (б.р. в началото на 2020 година на съдия Андон Миталов беше наложена забрана за влизане в САЩ заради участие в корупция), което предизвика много критика и в България, и другаде, че на практика това не е решението, което българските граждани биха очаквали. Това не е останало незабелязано и аз мисля, че са били направени верните избори. Видяхме решение, което като сила, като мащаб, като обосновка беше много по-различно от това, което видяхме по-рано“, коментира Николай Стайков.

Лили Маринкова посочи, че от американска страна са проведени анкети с представители на граждански организации и с журналисти. На въпрос какви е възможно да са били тези анкети, Стайков отговори: „Да, има такива водени анкети с уважавани български НПО-та“, а на въпроса дали самият той е участвал в подобни разговори: „Да, имало е такива неформални срещи, което е било част от един по-голям процес на събиране на подробна информация”.

„Виждам, че много малка част от информацията е минала филтъра. Тоест информацията очевидно е минала през една много сериозна верификация. Това, което видяхме като данни, имена и твърдения в официалното съобщение на Министерството на финансите на САЩ със сигурност е минало сериозна верификация. Конкретният механизъм, по който това е станало, за нас е загадка, тъй като те не са длъжни да се отчитат на никого и да дават доказателства, това не е съдебен процес. Искам да кажа обаче, че световната финансова система е американоцентрична. Тоест на практика световните системи за разплащане са базирани на територията на САЩ – там са и сървърите, там са и международните организации, които контролират всичко това. Действията на територията на САЩ в много случаи означават глобална санкция“, каза още той.

В края на разговора Николай Стайков отговори на въпрос за действията на служебното правителство относно санкциите. „Служебното правителство показва желание не само да приеме посланието на санкциите, но и да го доразвие в условията на липса на парламент, което от една страна е похвално – да се пазят българските институции и бюджет от всякакво съприкосновение с такива фирми, от друга страна, липсата на закон, по който това да става, и ясни законови рамки, означава, че всичко това е изключително уязвимо от законова гледна точка. Трябва да има закон. Най-големият куриоз е, че единственият закон, който се доближава до дух към въпросните мерки, е законът „Пеевски-Цонев“, каза той и допълни: „Това е един от немалкото закони, измислени от г-н Пеевски – понастоящем санкциониран, внесени от г-н Цонев, гласувани без присъствието на г-н Пеевски в зала, но изцяло подкрепени от ГЕРБ“.

Целия разговор можете да гледате във видеото: