Казусът с бизнесмена Веселин Денков: в какво е обвинен и каква е ролята на консултантите?

"Антикорупционният фонд" (АКФ) е неправителствена организация, която работи за изобличаването на корупцията в България. Тя нашумя с журналистически разследвания като "Апартаментгейт", "Осемте джуджета", редица случаи на нарушения по Закона за обществените поръчки и други. Сега във фокуса на общественото внимание е тяхното разследване, наречено "Списък за бърз контрол", чийто предмет е историята на бизнесмена Веселин Денков, задържан за повече от 10 месеца, около когото се появяват "консултанти" с предложение да го освободят при определени условия. Те водят телефонни разговори с Ивайла Бакалова, с която Денков живее на семейни начала, но тя отказва да изпълни условията им, записва разговорите си с тях и дава публичност на записите. В резултат Денков е пуснат в домашен арест. По този повод DW потърси автора на разследването - журналиста Николай Стайков.

Господин Стайков, как и с какво Ви заинтересува казусът на Денков - на фона на не малкото и не по-кратки арести на бизнесмени напоследък?

Николай Стайков: Ключовите думи в случая са "протести" и "прокуратура" - вече знаех за няколко проверки по такава линия през миналата година, инспирирани от държавата. Иначе предварително не познавах Веселин Денков. Колеги ми подсказаха, че казусът му може да е интересен за мен, тъй като има сходства с "Осемте джуджета".

Споменавате протести, но нека тогава изясним в какво точно е обвинен Денков. Според една от версиите, бизнесменът е обвинен в това, че е плащал на протестиращите по поръчка на Васил Божков. Но според друга, той е обвинен в лихварство.

Николай Стайков: Точно така, но двете версии са омесени и това се вижда от документите по делото, до които получих достъп благодарение на адвокатите. Там се говори и за едното, и за другото без нищо да става ясно. Обвиненията са главно на основата на свидетелски показания, при това доста еднотипни, взети през миналия август и в голямата си част от анонимни, тайни свидетели. Като важно е и това, че те не са преки свидетели, а се позовават на друг - чух, че…, говори се, че… и т.н. Шансът на подобни свидетелства да издържат като доказателства в съда, особено на по-висока инстанция, е минимален…

Тогава излиза, че въпросът не е обвиняемият да бъде осъден, а да бъде държан в ареста, за да може едни - да ги наречем бенефициенти около прокуратурата, да се възползват като уредят освобождаването му, накъдето води вашето разследване. Как това се съотнася към подозренията, проявили се в други журналистически разследвания, че прокуратурата може да бъде използвана за политически или икономически разправи, които обаче ще постигнат целта си, ако обвиняемият бъде осъден?

Николай Стайков: Добре разбирам въпроса ви. И трите хипотези са валидни в различна пропорция в различните случаи. Попадал съм на случаи, когато специализираната прокуратура се е намесвала на едната страна в конфликти и с бизнес конкуренти, и с политически опоненти. А най-интересни за мен са случаите, когато създаваме проблем, за да продадем решаването му.

За случая с Денков несъмнено е валидна третата хипотеза, както показват предоставените от Ивайла Бакалова записи. Но и хипотезата за политическа разправа не бива да бъде изключена, предвид обвинението, че Денков е финансирал протестите. Още повече, че за него нито има доказателства, нито е ясно защо това да е престъпление, освен евентуално за данъчните. Засега изглежда като че ли обвинението за финансирането на протестите е забравено, но това може да е класически трик на прокуратурата, при който някои от обвиненията се вкарват в отделни досъдебни производства и се поставят "на трупчета", за да се използват в необходимия момент.

Влязлото в съдебната зала обвинение, че Денков е участник в организирана престъпна група за лихварство също е дотолкова необосновано, че адвокатите на защитата сами молиха да им посочат някакви факти, които го доказват, за да могат да ги оборят.

А Вие имате ли насрещни доказателства, че обвиненията срещу Денков са необосновани?

Николай Стайков: Те са преди всичко в разминаванията и откровено неверните твърдения на свидетелите, върху които основно се градят обвиненията. Например, Веселин Денков или е метър и седемдесет, или е метър и осемдесет и шест, или си го виждал, или не си го виждал, или е бил в Дубай на определена дата, или не е бил… И така нататък, няма как да е вярно и едното и другото. Нека да го кажа директно - и аз, и мои колеги имаме все повече съмнения, че се фабрикуват свидетели за целите на обвинението, че то е скалъпено. Един от типичните индикатори за това е обвинението в организиране на престъпна група между хора, които никога не са се виждали.

Сега да отдадем дължимото на консултантите - те имат ли участие в набелязването на жертвите? По какви критерии става то - първо, трябва да си достатъчно богат, както при отвличанията ли?

Николай Стайков: Подозирам, че има такова набелязване, но едва ли е систематично с бази данни и т.н., по-скоро става постепенно и случайно в една система, която позволява това да се случи. Мисля обаче, че в случая със записаните от Ивайла Бакалова разговори попаднахме на двама истински професионалисти. Това си личи от начина им на говорене - много ошлайфано, както и по това, че след като публикувахме първата част на разследването имахме множество обаждания, над десет - на хора, които са били тяхна жертва. Единият от тях е и бивш служител на системата, който понастоящем живее с магистрат.

Ние постъпихме с тях според стандартите на нашата професия и ги потърсихме лично, за да изложат своята гледна точка.

Те не се ли опитаха да се скрият от вас, вместо обществото да разбере, че става дума точно за Емил Писков и Мартин Божанов, познат като Марто Нотариуса. Не се ли боят от медийна публичност?

Николай Стайков: Не, по-скоро разчитат на медиите, за да се представят така, както искат да изглеждат в очите на обществото и да изложат защитната си теза: ние ви консултираме само как да намерите правилния адвокат, което струва пари. Не е рекет, а консултантска услуга и не е престъпление консултантът да вземе хонорар за нея, включително и голяма сума. И те имат своите клиенти, които приемат нещата по този начин, някои от тях са доволни и ги препоръчват на други.

Всяка една корумпирана система има нужда от такива посредници, доколкото корупцията е интимен акт. Трябва да има кой да прецени дали едната страна е готова да даде, а другата да приеме.

Не трябва ли прокуратурата да се опита да свали корупционните подозрения от себе си като подведе под отговорност въпросните посредници?

Николай Стайков: Смятам, че има достатъчно данни за проверка на дейността на тези хора и контактите им с магистрати. И това дали прокуратурата ще започне такава проверка е истинският практически тест за интегритет на системата.

Откъде пак изникна бившият депутат Яне Янев като консултант в тази история, който впрочем беше и съветник на бившия премиер по въпросите на корупцията?

Николай Стайков: Категорично искам да кажа, че не бих го сложил в една група с другите консултанти. Най-малкото, защото не говори за пари. До него води верига от човешки контакти, потърсен е за приятелска помощ, което не значи, че не е готов да осребри запазените си контакти в системата. Янев чрез адвокатите си ни забрани да публикуваме записите с него, но ние го направихме в обществен интерес, пък той да предприеме срещу нас каквото иска. Защото за нас публичността, осветяването, светлината, дори само камерата в телефона, ако искате, е най-голямата ни сила в борбата с корупцията.

Автор: Георги Лозанов