ООН се отказа от дело за ядрени оръжия, заведено от Маршаловите острови

Съдът на ООН прекрати делата, заведени от Маршаловите острови срещу Великобритания и други страни, по обвинение, че продължават да разпространяват ядрени оръжия.

Маршаловите острови са сред най-отявлените активисти срещу ядрените оръжия, след ядрените опити на американските военни, които нанесоха тежки екологични щети на един от атаките, принадлежащи към островната държава — атолът Бикини.

Великобритания, Индия и Пакистан са обвинени в неизпълнение на задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 1968 г. Но Международния съд заяви, че не може да се произнесе по случая.

Маршаловите острови направиха опит да използват делата като инструмент, да принудят ядрените сили да се разоръжат.

Малката тихоокеанска нация първоначално внесе дела срещу всички девет държави, подписали се под ядрения договор: Великобритания, САЩ, Русия, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея.

Но тъй като само Великобритания, Индия и Пакистан признават юридическите пълномощия на базирания в Хага Международен съд, само тези три дела бяха внесени за предварително разглеждане.

На заседание през март, представителят на Маршаловите острови Тони де Брум разказа как е наблюдавал един от ядрените опити на САЩ с дядо си, когато бил 9-годишен. "Цялото небе беше кървавочервено", каза той пред съдиите и допълни, че островите са били "изпарени" след тестовете.

Съдия Рони Авраам, който води делото, призна "страданието" на островитяните, но заяви, че тъй като не са успели да докажат, че между тях и трите ядрени сили съществува правен спор, съдът не е компетентен да разгледа делото.

“Нашият народ пострада от катастрофалните и непоправими вреди, които ядрените оръжия причиняват и ние се кълнем да се борим със зъби и нокти никой, никога повече да не изпита върху себе си ужаса, който те носят”, заяви през 2014 г., при внасянето на делото в съда, Де Брум, който по онова време е външен министър на страната.

На 1 март 1954 г. САЩ използва атола Бикини, за да тества водородна бомба. Експлозията е толкова силна, че причинява гибелта на хиляди жители от Полинезия и Микронезия. Но ядрените опити на този атол започват няколко години по-рано — през 1946 г. Когато САЩ взема решението да превърне това райско кътче в свой ядрен полигон. През следващите 12 години там са извършени общо 67 взрива, последиците, от които могат да се усетят и днес.

„Премиерата“ на американската водородна бомба е потресаваща и ужасяваща. Взривът е предизвикан от 15-мегатонна бомба с многозначителното име "Браво", която направо изпарява част от атола Бикини заедно с жителите му. Изпарени са и американският кораб "Саратога" и японският кораб "Нагато". 60 години по-късно концентрацията на цезий-137 в почвата, водата и морската фауна и фоновото ниво на гама-лъчение продължават да са изключително високи.

През 1996 г. Международният съд издаде документ, в която обяви, че използването или заплахата от използване на ядрени оръжия "като цяло е в противоречие със" законите на войната и хуманитарното право.